Коментар на Петко Симеонов, написан преди 6 години, който продължава да бъде актуален.
На 7 декември 2011 г. се навършиха 22 години от създаването на Съюза на демократичните сили – СДС. Учредяването стана в Института по социология при БАН, който беше закрит миналата година. (Зная – закри го не правителството, а група активни „социолози”, които се скриха зад искането да се реформира БАН и решиха да се отърват от тази неприятна структура…)
Става дума за Първото СДС.
То се ангажира с програмен документ със следните цели:
„- Равноправие и равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона: частна, кооперативна, държавна.
– Ново трудово и социално законодателство, което да гарантира правото на трудещите се на независими профсъюзи и стачка и да защитава социално слабите.
– Проект на нова демократична конституция на страната.
– Привеждане на националното законодателство в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и другите документи по хелзинкския процес.
– Деполитизация на армията и милицията.
– Провеждане на демократични избори за ново Народно събрание.
– Реабилитация на всички незаконно репресирани през периода на тоталитарната власт.
– Пълна автономия на висшите учебни заведения и реално участие на студентите в тяхното управление.
– Премахване на идеологическия монопол в образователната система.
– Самоуправление на научноизследователските институти и художественотворческите обединения.
– Правна и финансова независимост на средствата за масова информация и издателствата.
– Пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.
– Конституционна гаранция за равноправие между атеисти и религиозновярващи и нов демократичен закон за вероизповаданинята.
– Законово регламентиране на свободната религиозна дейност и осигуряване на независимостта на вероизповеданията от държавата.
– Закриване на Комитета по вероизповеданията към Министерството на външните работи.
– Развитието на икономиката да бъде подчинено на нормите за опазване на природната среда.
– Нов подход към етническите и религиозните малцинства, съобразен с Хартата за правата на човека.”
Първото СДС приключи своя живот през лятото на 1991 г. От дистанцията на времето се вижда, че с незначителна езикова редакция „онова” СДС е постигнало целите си.
След това дойдоха „други” седесета, одесета, десебета, онесета, бесепета, депесета, резесета и пр. сета. Всяко със своите отговорни лица.
Те са обещавали и поемали ангажименти… Но не от името на „първото” СДС.
Искам да кажа простичко нещо: политическите дейци са отговорни за ангажиментите, които ТЕ поемат, а не за ангажиментите и изпълненията на други. Всеки с отговорностите си!
.
Петко Симеонов,
7 декември 2011 г.
