Шотландският пекар от с. Горско Калугерово

Spread the love

ЗНАЕТЕ ИСТОРИЯТА ЗА ШОТЛАНДСКИЯ БОЕЦ, НАЛИ? ОБАЧЕ СЪС СИГУРНОСТ НЕ СТЕ ЧУВАЛИ ЗА ШОТЛАНДСКИЯ ПЕКАР…

С Катето* отдавна се канехме да посетим едни наши приятели в Централна Северна България. Внимателно изгледахме всички възможни прогнози за времето и се влюбихме в обещанието за слънчев и топъл съботен ден. Метнахме се на колата и потеглихме по пътя София – Варна. Движението беше учудващо хилаво. Нямаше колони от тирове, дори леките автомобили бяха кът. Сякаш цяла Северна България си почиваше. Тунелите бяха добре осветени, а катаджиите – на всеки километър. Подминахме отклоненията за Тетевен, Троян, Ловеч, Севлиево и малко преди Велико Търново завихме на север. По план трябваше да преминем през три села и да стигнем до язовир „Александър Стамболийски”.

Пътят се заизвива по хълмовете на Предбалкана и някак неусетно прекосихме с. Добромирка, с. Горско Калугерово и с. Бяла Река. Не срещнахме нито един човек по улиците и на трите села. Никой, нито една жива душа, дори кучета нямаше! Пусто като след неутронна бомба. Поувехнали сиви къщички, комини без пушек и тишина. Очевидно коравите българи на +7 градуса нямаха нужда да се отопляват и кротичко си седяха по къщите.

Пристигнахме при нашите приятели и бързо забравихме за призрачните села. Язовирът, река Росица, слънцето, разкошната природа и приятната компания ни усмихнаха и се потопихме в празника. Както си му е редът, седнахме да похапнем и, освен местните салати и мезелъци, ни предложиха и чуден хляб. Ръжен, ръчно замесен и ужасно вкусен.

Отправихме стандартните комплименти към домакините, но специално по отношение на хляба те ги отклониха. Оказа се, че това произведение на изкуството се прави от шотландския майстор пекар Роб Мъри (Rob Murray) от с. Горско Калугерово! Обещахме си, че на обратния път задължително ще потърсим пекарната на шотландеца, и така и направихме.

Едноетажна сграда в края на селото на самия „главен” път, която по никакъв начин не подсказваше какво ни очаква вътре. Влязохме и първото, което ни порази, беше чистотата и вкусът, с който беше подредено всичко. Нищо общо с традиционните очаквания за селска пекарна.

Съвременни маси и столове, модерни осветителни тела. Обстановката предразполагаше да седнеш и да останеш, а не просто да купиш и да бягаш. Нещо като мъничко кокетно ресторантче.

Зад витрината с вкусотии ни посрещна собственикът, срамежлив и леко притеснен шотландец.

Изненадите не свършваха. Роб Мъри предлагаше няколко вида хляб, питки, баклавички с истинско масло и мед, пайове, торти, сладкиши, десерти, ароматно кафе… Освен това организираше тематични вечери: къри вечер, чили вечер, празници за ценителите на кулинарните изкушения…

И всичкото това изобилие насред пустошта в с. Горско Калугерово!

Някъде през далечната 2009 г. Роб и съпругата му решили да се махнат от Великобритания. Избрали си да живеят в България, купили си къща в селото и първите две години се опитали да завъртят бизнес на брега на язовира. Но не им потръгнало. Дали заради липсата на реклама, дали заради отсъствието на голям град в близост до водоема, но работата се закучила и семейство Мъри били принудени да свият знамената, да зарежат водните атракциони и да се фокусират над бутиковата си пекарна.

Въпреки че с Катето се бяхме натумбачили при нашите приятели, не устояхме на изкушенията и дегустирахме някои от шотландските специалитети. Всичко беше вкусно, много вкусно, направо съжалихме, че е толкова далеч от София.