Весела Коледа от гимназистите в Българско училище „Иван Станчов“ към Посолството на Р. България в Лондон
Като че ли Коледа е най-любимият празник на всички християнски народи по света. Независимо от обстоятелствата, километрите и разстоянията, това е точното време от годината, когато всички трябва да се завърнем у дома. Макар и духом, ако битието налага да бъдем другаде.
Тогава на помощ идват всички онези спомени за традициите, които са формирали нашата национална принадлежност, и любовта към началото, което ни е вкоренило в онази пъстра и гореща, българска земя, достатъчно щедра да ни научи на добро, дори когато сме далече от нея.
Затова, в края на всеки учебен срок през декември ние се събираме в класната стая, за да почетем празника и да потеглим към България по невидимите нишки на кръвта, вярата и обичая, които ни свързват, за да си останем свои.
И тази година Рождественският хляб ни разказа своята история, за да не забравяме кои сме и какво дължим на предците си, въпреки пътищата, които ни предстоят. И въпреки личните избори, които ще направим в бъдеще. Чувството, че сме заедно, че споделяме културата на родните си корени, е най-силният щит срещу разпиляването или претопяването ни като общност.
Уроци като този трябва да бъдат периодично повтаряни, за да не се провалим в големите изпити на живота. Добрите духовни пътеки не трябва да бъдат прекъсвани. Затова първите стъпки са най-важните. Те започват от България и водят към сърцето – най-сигурният дом – който ще остане с нас завинаги. Където и да отидем. Както и да се променяме. Колкото и да продължаваме напред.
Защото никой не е по-голям от Хляба, който ни учи какво означава истинското Рождество – приемственост чрез традицията, която ни държи като българи и човеци.
Здравка Владова-Момчева,
преподавател по БЕЛ в БУ „Иван Станчов“
