На 2 декември 2017 г. в българското училище „Никола Вапцаров“ в Грац, Австрия, се проведе празнично тържество, посветено на поета Никола Йонков Вапцаров.
Преподавателите и техните възпитаници бяха подготвили рецитал, посветен на пиринския свободолюбец. Учениците излизаха уверено на сцената и разказваха за семейството на младия българин, за неговата вяра, за неговите мечти и борби, за любовта му към родината, към литературата, за привързаността му към Яворов и към героите на своето време.
Очарователните деца пресъздадоха топлата категоричност на поета, отразена в стиховете му „Аз зная свойто място и напразно няма да се дам…“ и още „В живота знаем бури има, но нищо няма да ни спре…“ Вълнуващият рецитал на най-известното Вапцарово стихотворение „Вяра“ и най-интимния му и прочувствен стих „Прощално“ накара гостите не само силно да аплодират, но и скришом да изтриват сълзите си.
С много патос и емоция младите актьори пресъздадоха последната среща на Вапцаров с майка му, часове преди поетът да поеме по пътя на безсмъртието. Мъдрите слова на Никола: „Не тъгувай, мамо, та нали и житото, за да даде плод, първо трябва да бъде заровено…“ накараха всички нас да се замислим.
Заедно с рецитаторите съпреживяхме трагизма на разстрела на Вапцаров и величието на този неповторим творец, който дори в последните си жизнени мигове пише за любовта към своя народ: „Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме“.
Преди 75 години, с Ботевата песен на уста „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“, Никола Йонков Вапцаров е бил разстрелян в Софийското гарнизонно стрелбище. И както самият поет е написал „…да умреш, когато земята се отърсва от своята плесен… Да. Това е песен. Това е песен.“ И именно с песен продължи нашето незабравимо тържество.
В залата зазвучаха великолепните пирински шедьоври – „Катерино моме“, „Мога ли без тебе, Пирин“, „Пиринска младост“ и „Македонско девойче“. По-късно гостите усетиха мощния позитивен заряд на танца „Огън“, с който децата пресъздадоха магията на българското хоро.
На свой ред трогателното изпълнение на песента „Родината“ накара и млади и стари да припяват „Родината, скъпо, скъпо струва тя“.
Когато на сцената се появиха най-малките танцьори, някои дори току-що проходили, но вече познаващи стъпките на българските народни танци, всички ние останахме без думи. Садките бонбончета изиграха ръченица и хорце и заслужено обраха овациите на публика.
Прекрасен завършек на тържеството бе народният танц на майките, които с усмивка на лице и много настроение изиграха хорото „Стамена“.
Това беше нашият празник, посветен на Никола Йонков Вапцаров.
Така пазим и тачим българщината в Грац!
Десислава Опел,
БУ “Никола Й. Вапцаров“ – Грац
