Как френската компания „VEOLIA“ (която е собственик и на „Софийска вода“) вдига цените навсякъде, където водоснабдяването е в нейни ръце, но води ли това наистина до подобряване на водопреносната мрежа? Нормално ли е да има загуби на вода от 45% и кой всъщност плаща тези загуби? Защо за „ВЕОЛИЯ“ няма никакво значение какво е състоянието на мрежата, може да се види в документално разследване, излъчено преди време по телевизионния канал ARTE.
Документалният филм, наречен „ВОДА ЗА ПРОДАН“, е направен преди няколко години. Той може да бъде видян ТУК. Преводът на български е на екипа на Dokumentalni.com.
„Вода за продан“ е представен в сайта Документални.ком по следния начин:
Филмът разглежда често катастрофалните последици от приватизацията на водата – благо, върху което частните компании спекулират или искат да спекулират. Това се случва, за съжаление, когато водата се превърне в безкрупулен бизнес. Филмът документира методите, използвани от мултинационалните компании, за да превърнат водата в пари. Изпъква примерът на Франция, където мултинационалните компании „Суез“ и „Веолия“ (в момента собственик на „Софийска вода“) са доставчици на водата на 8 от всеки 10 души, но съвсем не се справят успешно. Факт е, че множество френски общини вече искат да се отърват от двете фирми и да се върнат към публичното управление на водата. Лошо качество на водата, безразборно увеличение на цените и непрекъсната злоупотреба с фирмения монопол – това са обвиненията, отправяни от множество граждани и общини срещу двете корпорации.
Но ето, че и самата столица Париж решава да се завърне към общественото управление на водата. Филмът ни информира върху еволюцията на феномена на ренационализацията, показва ни урока от Париж и как мултинационалните компании спекулират и се разширяват. Но преди всичко се опитва да изпрати окуражаващо послание: водата може да се управлява от обществото и няма нужда да бъде приватизирана.
Що се отнася до връзката на „Веолия“ с България, според официална информация, тази компания притежава 77,1 % от акциите на „Софийска вода“. Останалите 22.9 % от акциите са на Столична община. Цената на водата в София, точно както и във френските общини, в които управлението на водоснабдяването е в ръцете на „Веолия“, непрекъснато се увеличава.
.
Процедурата за плащане на вода без да се ползва, се прилага и сега, без много шум. Пращани са съпбщения за това. Може в Франция това да се прилага, но не се знае точно как.
За България с над милион собственици на имоти живеещи в чужбина е ЗЛОВЕЩО. Схемата е проста.
След като се съберат за няколко години дължими няколко хиляди лева, „някой“ може да пошушне на „Водата“ да заведе иск пред съда. Съда залепва обява на собствениците без адрес в България да се явят в съда. Никой собственик не знае за това. Три месеца след обявата съдът предлага на търг продажба на имота и покриване на исковата сума. Който „знае“ за продажбата плаща водата и става собственик по закона. След като ремонтира имота той го продава с огромна печалба. Собственикът на имота може случайно да намери след известно време, че вече не е собственик. Но не може да унищожи продажбата, защотот си е напълно законна.Това е една от пътеките за разграбването на България с криволици из Франция.
Мнението на юристите не се чува. И вълците за тази огромна плячка сигурно са готови.
Ще ми кажат. Това е дребосък. Шашмите са огромни. За това сме най-бедната страна. Не знам, може и да греша.