Днес големият български бард АСЕН МАСЛАРСКИ навършва 59 години. Поет, композитор и музикант, познат и обичан от няколко поколения българи заради своите песни.
Няма в ареала на изпятата българска поезия друг, толкова смислен и обичан автор, композитор и изпълнител на песни, какъвто е Асен, а той напълно се отъждествява именно с тази дума – смислен Автор. Думичките са негови, музиката е негова, изпълненията му с протегната душа към хората в залата – виждал съм го това десетки, за да не кажа стотици пъти, и не спирам да се удивлявам с какъв финес, с каква прецизна, дори безкомпромисна точност, с каква невероятна обич и преклонение пред красивото българско слово – както тогава, в нашите млади лета, така и сега, Асен подбира какво да изпее.
Казах подбира, защото напоследък забелязвам, че от национални – и не чак до там национални, телевизии, кабеларки и радиостанции се пеят какви ли не текстови безсмислици, писани сякаш по поръчка от идиоти – и предназначени за тъпоидални кретеноиди, пеят се дори от хора с говорни и мисловни дефекти, и подозирам, че дори и те не разбират какво точно пеят. Живеем във времето на непонятни музикални формати с мастити, но недоказали се дори пред себе си, журита, които шумно ни натрисат, налагат своите си, често пъти адски занижени критерии, за всевъзможна ерзац музикална продукция.
Не знам кое повече загуби – дали българският футбол или литературата на България – от факта, че Асен не им се посвети истински и докрай. Помня го от момчешките ни студентски футболни мачове – беше истински Роналдиньо в атака – и блестящ Боби Михайлов на вратата. Много години по-късно си издаде първата стихосбирка, на която приятелите се радвахме от сърце, и на която рекламно-мениджърската литературна критика погледна със снизходителна усмивка. Точно тогава си казах, че в България тайно и полека е вървял към своето си изящно слово Поетът Асен Масларски. Беше ми красив този миг – да държа неговата книга в ръка и да му се радвам – същият вглъбен в себе си човек, същият взискателен пич, който не прави компромиси пред Изкуството. И никак не ми се искаше да окачи китарата си на гвоздея – и да се втурне в литературата с хъс на покорител.
Защото помня времената, в които Асен тръгна с кухата си китара – и завладя България! Точно това е – Асен завладя България – и накара хората да търсят добрата песен. Асен знае къде се таи тя – в книгите на прекрасните български поети, а не в мазните тефтери на сребролюбивите текстописци еднодневки.
Да е честит, да бъде здрав, Бог да пази китарата и душата му чисти!
На добър път и честит рожден ден, Асене!
Валери Станков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
