Коментар на Григор Лилов
За пореден път през последните няколко години, поставям отново на вниманието един огромен корупционен проблем.
В 24:00 часа на 31 декември 2017 г. изтече крайният срок за доставка на втория атомен реактор по проекта „Белене”, за който Русия ни осъди на 620 милиона евро (1 милиард 212 милиона лв.).
Реакторът обаче го няма.
За пореден път!
Пореден реактор, за който сме си платили и след който България пие една студена вода.
Първият беше производство на заводите „Шкода” в тогавашна Чехословия и доставен през 1986 г. Престоя 16 години на брега на Дунава, след което беше закупен на безценица от Русия, която го монтира на Калининската АЕЦ.
Вторият и третият пореден са реакторите за „Белене”.
И аз не знам колко поредни пъти все ставаха готови и потегляха за България също много пъти, за да не пристигнат у нас.
Например на 17 март 2012 г. „Атомстройекспорт” се похвали, че първият реактор е контролно сглобен – успешно и ще отпътува за България още следващия месец.
На 3 юни 2012 г. отново се разбра от архитекта-инженера на „Белене” – „Риск инженеринг”, че първият реактор е станал за втори път напълно готов и ще пътува за България, а вторият е готов на 70%.
През декември 2012 г. за пореден път се разбра, че за пореден път двата реактора са готови и за пореден път – още през пролетта на 2013 г. ще са у нас.
И за да не изброявам отегчително за съответните години, ще резюмирам „готовността” и „пътуванията” на реакторите.
– През 2013 г. те ставаха готови 3 пъти и 2 пъти пътуваха за България.
– През 2014 г. ставаха готови 2 пъти и един път пътуваха за България.
– През 2015 г. ставаха готови 1 път, 1 път – първият готов, а вторият – на 90%, и 2 пъти пътуваха за България.
– През 2016 г. отново официално ни информираха през пролетта, че първият реактор е готов на 100%, а вторият – на 90% и ще стане готов изцяло през ноември. Поредно натоварване и пътуване за България обаче нямаше. Защото в края на октомври Кирил Комаров, първи зам.-председател на „Росатом“, кой знае защо предложи оборудването да се съхранява при тях.
Реакторите бяха готови и пристигаха на няколко пъти у нас и през изминалата току що 2017 година.
Например на 6 януари енергийната министърка Теменужка Петкова заяви, че през март не един, а двата реактора ще бъдат на площадката „Белене”.
Осъществи се на 50% – първият реактор наистина пристигна. Вторият обаче хартиса някъде „из пътя”.
През септември официално вече се разбра, че готовият втори реактор не е бил съвсем готов – първият бил завършен изцяло (и затова е доставен), ама вторият, дето в предишните години бил готов на 90%, на тези проценти си е и останал.
Давам цитат от протокола на тогавашното заседание на Министерския съвет:
„Единият реактор, съгласно доказателствата, които се съдържат в арбитражното решение, е произведен на 100%, а другият – вторият реактор, почти на 90 процента“.
Според нашите и руски „отговорни фактори”, крайният срок на доставка на този втори е 31.12.2017 г.
Поне така твърди енергийният министър Теменужка Петкова в своя отчет:
„Това, което предстои съгласно споразумението, подписано от месец октомври тази година, е до края на 2017 г. да бъде доставена и останалата част от оборудването или това са осем комплекта парогенератори и корпуса за втория реактор.”
Това е и крайната дата по договора.
На 17 октомври официалният сайт на заводите-производител – Ижьорските, съобщи, че реакторът и другото оборудване тръгват за България.
Маршрутът е до пристанището в Санкт Петербург, оттам през Балтийско и Северно море през Ламанша и надолу до Средиземно, после в Черно море, разтоварване на румънското пристанище Констанца и със шлеп по Дунава до Белене.
Един месец път.
Сега е Нова година! Вече два месеца и половина и реактор няма, няма и друго оборудване от хиляди тонове!
Още навремето уведомих, че единият реактор от „българските“ е монтиран на Тянванската АЕЦ в Китай и показах съответните снимки от китайските репортажи за събитието. Пуснах и видео в телевизионното ми предаване. После уведомих, че другият „наш” реактор е монтиран на Ростовската АЕЦ в Русия. И този клип го показах.
Макар и вече в Белене, единият реактор не е съвсем реален реактор.
Възниква въпросът: какво тогава е доставено у нас като „реактор – 1 брой”?
Трябва изрично да благодаря на ядрения физик Георги Котев, който първи анализира, че това съоръжение най-вероятно е музейна антика на заводите „Атоммаш” във Волгодонск.
Там до Чернобилската авария са произведени общо 14 корпуса за реактори ВВЭР 1000, каквито трябваше да бъдат нашите в Белене. След ядрената катастрофа производството е спряно. Останали са неизползвани 5 реактора.
Един от тези корпуси вече е монумент – паметник на ядрените реактори на до входа на завода.
Вторият е обърнат в изпитателен стенд, от друг са взети образци за изследвания и ще служи за различни експерименти.
Едно старо „желязо“ е доставено у нас.
Затова възниква и въпросът: ако евентуално се достави реактор № 2, какво ще бъде това желязо?
И въобще с колко милиарда и милиарда се измерва цената на корупцията у нас, и то на най-високо място – в ръководството на политическите сили и правителството?
Такава наглост, каквато е цялата сага, точеща се с години около този проект, е възможна единствено там, където няма общество, освен негови жалки подобия.
.
