Осем министри гласували против
Коментар на Григор Лилов
Истанбулската конвенция (Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence) e договорена през 2011 г. в Истанбул. Подписана е от ЕС и 44 държави. Ратифицирана е от 28 държави, като Турция е първата, която го е направила. От другите ни съседи Румъния и Сърбия също са я ратифицирали.
Ние засега не сме я ратифицирали, но България я подписа през април 2016 г. Външната ни министърка Екатерина Захариева нямаше как да го направи на своя глава, ако не беше упълномощена от правителството.
Но тогава не избухна скандал. И после 1 година и 8 месеца нямаше скандал.
А сега има.
Защо има?
Ами защото „клин клина избива”.
Един изкуствен скандал е най-доброто средство да се заглушат други, по-истински скандали – например с проблема Банско, с недоставения втори реактор от сагата „Белене” и въпросите в какво антикварно състояние е първият доставен реактор, с масата публикации за корумпирана България в медиите на нашите партньори от ЕС, с нарастващата инфлация и нови цени у нас, с провала при модернизацията на армията, с…
Няколко думи за самата Конвенция. Тя е посветена предимно на защитата на жените от форми на насилие.
Скандалът у нас се ражда от следния текст в чл. 3, който е посветен на дефинициите на термините:
„в. „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;“
Т.е. новото е, че полът не се дефинира биологически, а социално, което допуска признаване на различни, неосновани на биологията полове (според един специалист има 89 различни вида човешки сексуални ориентации и поведения). От друга страна, е направена уговорката в тази връзка какво смята за подходящо „определено общество”.
Пояснението „които определено общество смята за подходящи“ означава, че в една държава има едни морални и нравствени норми, в друга държава – други. Както знаем, родното общество си има свои, които е счело за подходящи за него.
Ратификацията по многостранни споразумения, каквата е Конвенцията, може да бъде придружена и от резерви по определени нейни текстове.
Така че аз не виждам кой знае какъв скандал.
Давам текста на конвенцията на български език.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ексздравният министър Петър Москов: „Полът е норма, не ролева игра“ – из мнение, изразено във Фейсбук и публикувано в OFFNews.
„Полът е норма, а не е наименование за различни медицински или социални отклонения. Не е и модерна ролева игра и извратено забавление, което да регламентирате нормативно…
Като „неразбиращ“, искрено се вълнувам от перспективата синът ми да бъде просветен в училище за дебрите на възможните „нестереотипни роли“ на пола на баща му… Наистина ли не разбирате, че отваряте вратата на узаконената лудост? Вярвате ли убедено, че поведенческите отклонения на възрастните (което е техен избор и лично решение за живота им) трябва да бъдат наложени като образователна норма на децата?“
Спас Ташев, из коментар във Фейсбук:
„1. Имаше ли вариант МС да отхвърли конвенцията? Ами имаше. Достатъчно бе коалиционните партньори да заявят, че напускат правителството. Но те не направиха това, а са го правили за далеч по-незначителни неща (спомням си за злополучната идея за един псевдоконкурс преди 3 години). Така че декларациите нямат значение. Присъствието, дори и при вербално несъгласие, легитимира действието на МС. Всичко останало е прах в очите на избирателите и опит за успокоение на гузните съвести.
2. За да не се стигне дотук, обаче, можеше да се обсъди вариантът за присъединяване към конвенцията с особено мнение, именно по въпроса за неясното определение на пола и последиците от това. Подобно нещо обаче не мина през ума на „националноотговорните“.“
