ЗАТИШИЕ
Навярно
има смисъл
да се пише-
като на
фронта –
при затишие.
МАЛЪК
Какво разбрах
дотука
от живота –
за него – много –
а за мене
нищо –
а краят вече
е наблизко –
за мойто
корабче,
което вижда
суша –
ще ме стовари
там и
и ще продължи
само
на Изток –
където
слънцето изгрява,
аз ще му
махам
дълго
с моята
посмъртна
слава.
Ужасно е
накрая –
да знаеш,
че си толкоз
малък.
Преди месец написах тази книга, както обикновено за два дни, за две сядания, на два листа, плътно изписани, в два общо часа мое плътно като река време. Поезията друго време не признава или аз самият друго време за поезия не признавам. Сега си мисля, че беше логично да напиша някой ден и тази книга – за смисъла на живота, на творчеството, за човещината в този свят, в който сме родени. Аз самият имах и друг проблем, измъчваше ме от Нова година насам и скръб, и болка, и безнадеждност, и мигове като на снимка на загубените мои скъпи хора – държеше ме за гърлото с всичките конкретни дати на раждане и смърт – до началото на септември. Олекна ми неочаквано часове преди да тръгна за Разград, където са погребани моите хора. Бях написал тази малка книжка и даже наполовина напечатал на машината. Бил съм в дълг – и на себе си, и на моите хора, и на поезията. Можел съм още нещо да направя за тях, както съм си мислел, че всичко е свършено. Нищото е било в мен, приятелю. Нашите вътрешни борби, страдания имат смисъл за справяне с това нищо, което излиза пред нас и казва – дотук. Ти си безсилен, предай се. Аз знам, че изобщо трудно се предавам. Хората сме такива.
Генадий Велчев,
19 октомври 2017 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от Генадий Велчев – вж. тук и тук.
.
Харесвам как пишете как предавате чувства и емоции.докоснахте ме.Благодаря.Бъдете здрав и нови покорени върхове ви пожелавам