.
НИЕ, СИНКО…
Ние, синко, сме вече пътници.
Обран бостан сме, ожъната нива…
На нашия покрив не кацат щъркели.
Далечните ни внуци
български не разбират.
Дотук я докарахме – орахме, копахме,
на различни говеда слугувахме безсънни,
за да чучнем сега
под прегърбена стряха
и да ровим спомени, обрасли с тръни.
Тук беше градина. Беше летовище.
А сега виждаш каква сме картина.
Още си имаме
селско гробище,
но отдавна си нямаме детска градина…
Земен рай е България… Верен е химнът!
Но прашна вихрушка
селцето ни преобръща.
Към небесния рай вече гледаме, синко.
Е, там ще си направим нова къща…
.
СЕЛСКИ ДВОР
Кръг от сляпа светлина.
Затворен вятър.
Бледи спомени, притихнали в трева.
Дърво без птици…
Всъщност – мъртво е дървото.
А птиците бродират
далечна синева.
Бездомен дом – като грамадна
разбита стомна.
Глуха тишина.
И кладенец, жадуващ
за човешка жажда.
Не идва никой.
И никой не скърби
за никого.
Дори камбаната отвъд
не се обажда…
Тук вече никой не умира…
И никой
не се ражда.
Георги Константинов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Георги Константинов е роден през 1943 г. в Плевен. Завършил е Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1967 г. Автор на близо 40 стихосбирки. Създадени са над 200 песни по негови текстове. Стиховете му са включени в антологии на различни езици: английски, френски, руски, японски, немски, полски, сръбски, турски, гръцки, хинди и др. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др. Пише и книги за деца. Номиниран за Световната награда за детска литература “Ханс Кристиан Андерсен” (1994, 1996), Medalica Pontificia, Vaticana (1996). Почетен гражданин на родния си Плевен. Директор на сп. “Пламък”.
.
