Алармини: Не пускайте вълка в кошарата
„Пътят до ада е покрит с добри намерения.“
Английски афоризъм
Сексуалната ориентация на човека се определя от биологични фактори – гените на мама-и-татко, структурата на мозъка* и ранното вътреутробно развитие. А не от късното постмодерно общество и процъфтяващата в него джендър идеология. Тя възниква в края на 1960-те (от американския сексолог Джон Мани – автор на ужасяващи опити за смяна на пола при деца) и натрапливо пропангандирана от ЛГБТИ (лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални), НПО, политически партии и други привърженици на антистереотипното общество, целящо да разруши традиционните семейни, национални и християнски стереотипи. Тази радикална сексуална свобода игнорира прогнозата на Платон: „Тиранията се установява от твърде крайната свобода, която поражда твърде голямо и твърде жестоко робство“. И „настъпва една оргия на желанията“, за които ни предупреждаше Умберто Еко. Това е prognosis pessima за всяко нормално общество.
На английски думите sex и gender често са взаимозаменяеми, също така и в публикациите на биомедицинските науки. Накратко, sex е „пол“ (биологичен пол), gender – граматично е „род“, така и „пол“ („социален пол“), също споменат в Истанбулската конвенция (ИК). Съответно, gender е самоопределяне на индивида – и възприемането му от социалните, културни и религиозни традиции на дадено общество – като някои от многобройните сексуални ориентации (джендърии). Те са вариации на общата тема за социален пол, трети пол или sex: U (undefined) и sex: X, каквито вече са в употреба в някои антистереотипни страни (и в бланките, които попълват акредитираните у нас журналисти, дошли за европредседателството).
Узаконяването на ИК, покрита с добри намерения за защита на децата и жените, е всъщност легитимиране на сексуалния плурализъм, пропагандиран от стратегията Gender mainstreaming, елегантно, но целенасочено описана в Обяснителния доклад на ИК. Това ще има големи рискове и тежки последствия за нашия традиционен семеен, национален и религиозен морал. И за Homo biological не само в България!
Узаконяването на ИК е част от глобалното нашествие на постмодерното общество, адмирирано от суперлибералните интелектуалци и социални антрополози. Това е още един риск на „рисковото общество“, в което „изключението заплашва да се превърне в нормално състояние.“**
Basta (стига)! Човешкият организъм има вродена имунна система за защита срещу болестотворни (патогенни) микроорганизми, като бактерии, вируси, паразити (и джендърии). Тогава заразените клетки секретират молекули, наричани damage-associated molecular patterns (DAMPs, danger signals, alarmins) – опасни сигнали, алармини. Те са маркери за надвиснала опастност за организма – сензори за патогенна инвазия.***
Англичаните имат израза „Рut the cat among the pigeons“, подобно на нашето „Сами да пуснем вълка в кошарата“.
„Там, където дебне опасност, кълни и спасение“ – този стих на романтичния Фридрих Хьолдерлин, написан през 18-ти, (може би) е една от надеждите за 21-ти век.
Послепис
ББ каза на ЕП, че БГ е за ИК.
Това пак ми напомни една от приказките на бургаския колорит Петьо Пандира, която осъвременена звучи така:
„Пристигам в София с паламудите, които още плуват в ръцете ми. ББ ме посреща с прегръдки и целувки.
Аз му казвам: Ниц, бе Боко, откога стана трансджендър!“
Д-р Георги Чалдъков****
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Special issue. Sex Differentiation of the Brain. Biomed Rev 1977; 7: 1–96;
Barbara L. Frankowski, and the Committee on Adolescence. Sexual orientation and adolescents. Pediatrics 2004;113:1827–1832.
** От книгата „Рисковото общество. По пътя към една друга модерност“ на Улрих Бек, професор в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ и в London School of Economics and Political Science. Тя е определена като една от най-влиятелните книги на века.
*** Имунните (защитни) клетки разпознава микробните продукти, наричани pathogen-associated molecular patterns (свързани с патогенни молекулни модели), чрез своите антени, наричани pattern recognition receptors (рецептори за разпознаване на модели). Активирането на тези рецептори осъществява защитата на организма от патогенна инвазия (Saпd-Sadier N, Ojcius DM. Alarmins, Inflammasomes and Immunity. Biomedical Journal 2012; 35: 437–449. DOI:10.4103/2319-4170.1044080). Също така – от джендърогенна инвазия!
**** Професор по клетъчна биология в медицински университети в Сърбия, Италия и Япония. Член на Международната академия на сърдечносъдови науки.
