Ивайло Зартов, за чийто казус нашето издание е писал неведнъж, е изпратил жалба до главния прокурор Сотир Цацаров, заведена с вх. № 60187 /08.12.2017 г. Жалбата е срещу Районна прокуратура – гр. Бургас и в нея се казва:
„Остро протестирам срещу отнемането и погазването на основното ми човешко право на свободно придвижване! Освободен съм от затвора на 16.10.2017 г., но въпреки това аз трябваше да пиша молби, заявления, да се моля на държавни служители, които получават заплатите си от данъците на българските граждани, налага се да им се моля да си свършат работата. Помолил съм се писмено. Какво още трябва да направя?
Искам да се разпоредите да бъде направена проверка кой в Районна прокуратура гр. Бургас е отговорен за това „забавяне” и затова, че вече почти два месеца на мен ми е отнето основното човешко право – правото на свободно придвижване. След изтърпяване на наказанието ми, аз съм свободен човек и гражданин на Република България с абсолютно всички права и задължения. Към кого, за Бога трябва да се обърна, за да мога да пътувам свободно? Докога, въпреки че съм свободен на хартия, ще бъда затворен реално? Разбирам, че българската прокуратура е над всички закони и над нея е само Господ, но тъй като не ми е известен адреса на Бога, пиша до Вас.“
Следва целият текст на жалбата, към която са приложени удостоверение от Министерство на правосъдието, Софийски затвор, писмо от МВР – Дирекция „БДС” до Директора на ОДМВР – Бургас и писмо от МВР – Дирекция „БДС” до Районна прокуратура – Бургас (и двете от 26.10.2017 г.) .
До Главния прокурор
на Република България
ЖАЛБА
от Ивайло Илиев Зартов,
Живущ в гр. София (следва адрес)
Ж А Л Б А
Срещу Районна Прокуратура гр. Бургас
ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
На 12.10.2017 г. бях условно предсрочно освободен с определение № 480/12.10.2017г. на Апелативен съд, гр. София от наложеното ми наказание лишаване от свобода.
На 16.10.2017 г. бях освободен от Министерство на правосъдието – Софийски затвор и ми бе връчено удостоверение за изтърпяното от мен наказание.
На 23.10.2017 г. подадох заявление в Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Български документи за самоличност” с приложено копие на Удостоверението от Софийския затвор относно отмяната на наложената ми принудителна административна мярка /ПАМ/ – забрана за напускане на страната.
Оказа се, че преди да бъда осъден са ми наложени две забрани за напускане на България:
1. От ОДМВР Бургас – по искане на Окръжна прокуратура гр.Бургас;
2. От Районна прокуратура гр. Бургас.
Получих по пощата чрез препоръчано писмо от Министерството на вътрешните работи копия на две писма, които са изпратени до Директора на ОДМВР Бургас и до Районна Прокуратура гр. Бургас. Писмата са с дата 26.10.2017 г. и са по същество запитвания дали да ми бъдат отменени принудителните административни мерки.
След като изчаках предостатъчно дълго и без да получа никаква допълнителна информация, на 07.12.2017 г. отново отидох до Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Български документи за самоличност”, да проверя какво се случва. Оказа се, че първата принудителна мярка е вдигната още на 16.11.2017 г., но по втората, а именно Районна прокуратура гр. Бургас, все още няма ни вест, ни кост.
ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
Не разбирам как така двете писма са тръгнали на една и съща дата – 26.10.2017 г. за Бургас. Едната принудителна административна мярка е свалена още на 16.11.2017 г., а по втората няма никакъв отговор и нищо не се случва. Защо? Районна прокуратура гр. Бургас са с нещо по-специални ли? На тях им е наредено да не реагират и да не вдигат принудителната административна мярка, и от кого им е наредено, ако е така? Или има някакви други по-специални причини, заради които Районна прокуратура гр. Бургас не реагира на писмото, изпратено от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Български документи за самоличност” на 26.10.2017 г.?
ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
Остро протестирам срещу отнемането и погазването на основното ми човешко право на свободно придвижване! Освободен съм от затвора на 16.10.2017 г., но въпреки това аз трябваше да пиша молби, заявления, да се моля на държавни служители, които получават заплатите си от данъците на българските граждани, налага се да им се моля да си свършат работата. Помолил съм се писмено. Какво още трябва да направя?
Искам да се разпоредите да бъде направена проверка кой в Районна прокуратура гр. Бургас е отговорен за това „забавяне” и затова, че вече почти два месеца на мен ми е отнето основното човешко право – правото на свободно придвижване. След изтърпяване на наказанието ми, аз съм свободен човек и гражданин на Република България с абсолютно всички права и задължения. Към кого, за Бога трябва да се обърна, за да мога да пътувам свободно? Докога, въпреки че съм свободен на хартия, ще бъда затворен реално? Разбирам, че българската прокуратура е над всички закони и над нея е само Господ, но тъй като не ми е известен адреса на Бога, пиша до Вас. Или може би, след като бях осъден по поръчка на руски дипломати, сега трябва да пиша до руския посланик?
София, 08.12.2017 г.
Ивайло Илиев Зартов
Прилагам копия на:
1. Удостоверение от Министерство на правосъдието, Софийски затвор;
2. Писмо от МВР – Дирекция „БДС” до Директора на ОДМВР Бургас;
3. Писмо от МВР – Дирекция „БДС” до Районна прокуратура Бургас.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Факсимилета към приложените към жалбата документи могат да се видят по-долу.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Още по темата – в приложения видеозапис.
