(По действителен случай, отпреди час.)
След като осъзнах ,че аз съм един закостенял, консервативен, “фашизиран”, “хомофоб”, на база отношението ми към Истанбулската конвенция – един индивид, пребиваващ ту духом в България, ту тялом в Америка – реших, че е крайно време да изтръгна, да изчегъртам тези стереотипи, които са се наслоили в мен като тлъстини след свински сезон, и реших да поема нещата в свои ръце.
Прибирайки се към вкъщи, минах през тукашния най-голям магазин, и реших, че от щанда за дрехи ще избера нещо за сина ми. Така де – няма само “стереотипната роля” на жена да се изпълнява от жена ми в семейството и само тя да пазарува дрехи.
Всички близки, които ме познават, знаят колко съм зле с цветове и дрехи, и че човек, с когото съм разговарял 5 часа – ми е трудно да кажа с какъв цвят на очите или косата е, както и за дрехите. Всеки ден се боричкаме със сина ми, но ми трудно дали да избера 2Т, 3Т или 5Т и го обмислях доста. Но като всеки разумен инженер, намерих консенсус – подбрах от всеки номер по нещо – така вероятността от грешка спада почти до нула; и отидох на касата:
– Добър вечер!
– Добър вечер, как сте? А, прекрасни дрешки за внука…
– Моля?! Той НЕ МИ Е ВНУК. – И в този момент в главата ми всичко се изясни. Ето ги. Ето ги стереотипите, според които щом си със сива коса, значи си стар (о, ама това е и дискриминация по възраст), то значи щом купуваш и дрешки за малко дете – значи ти е внук, защото мъжете рядко избират подаръци за други.
– О-о, извинете… – каза тя. („А дали не е той или то, или те?“ – помислих си аз.) – И аз имам и деца, и внуче. Той и брат ми е на 56, пък сега има и внуче, и малко детенце на 6 годинки… – Мдаа, обидите продължават, тотално състаряване с поне 10-на години… Какво отношение, какъв психически тормоз към един мъж, чиято единствена вина е, че се е опитал да разчупи стереотипите, сменяйки социалната роля на жена си в пазаруването.
– Вижте, синът ми е доста по-малък и дори с жена ми сме набори, и ни е доста приятно да му се радваме, дори снощи си говорихме….
– О-о, жена Ви ще има друго дете?
– МОЛЯ?! (Дали тя знае нещо, което аз не знам, или просто по стереотипски предполага, че жена ми ще ми каже нещо, което аз не знам? Що за хора работят в тези магазини?…)
– Не, не – продължих аз. Просто реших аз да свърша нещо. А между другото, ето ми шофьорската книжка да видите кой набор съм, да не мислите, че се бъзикам.
– Да, то и аз тогава съм 10 години по-млада от Вас. – (Леле, ако тя е по-млада с 10 години от мен и има внуче, значи или тя, или дъщеря й е много вероятно да са родили като малолетни. Ужас. И тук трябва да има борба с проблема деца-раждат-деца. Конвенцията, без Конвенцията няма да се оправи този свят.)
– Между другото, вече няколко души бъркат, че съм дядо… И то вече два случая във Вашия магазин. Защо? (Хм, тези дали имат правила или Конвенция за борба с насилието и дискриминацията по пол, възраст и социална роля?)
– О, не знам… 🙁
– Е, приятна вечер – казах аз и озадачен напуснах магазина. Ето какво се случва, когато няма Истанбулска Конвенция, която да ни превъзпита в Америка. Това е резултатът от неподписването й от САЩ и липсата на образование за социалните роли на мъжете, жените и всички останали полове, още от най-ранна детска възраст. Сега се прибирам в къщи и почвам да търся спешно контакти с всички НПО-та, джендър фондации и специално на др. Сорос пълномощниците, защото тази Америка има спешна нужда от джендър образование и изкореняване на стереотипите. ИЗКОРЕНЯВАНЕ! Сега и веднага. И на такива опърничави като мен.
Ако имате телефоните на Андрей Райчев, 100-те преподаватели и Цецка – моля Ви, кажете им да се обадят на Тръмп, а после и на мен – тази Америка трябва да подпише Конвенцията веднага… Няма място за отлагане. А, ако пък знаете колко пари могат да бъдат усвоени…
***
– Еей, ама гледай къде караш, бе! Какво като ти е зелено? То вярно, и аз се бях замислил тука за нещо… Всъщност, за много неща – все зелени…
Андрей Ненов,
Колорадо, САЩ
