„Подмяна на същината, размиване на контура и усмъртяване. По този тертип бяха ликвидирани практически всички адекватни културни явления през последните години.
Да се случи същото с вестник „Култура“ е истинска трагедия. И да не сме го изчитали от първия до последния ред, и да сме били в дълбоко несъгласие с някои публикации, там всяка седмица сме намирали по нещо ново, важно, състоятелно, умно. България няма много поводи да се похвали с нещо в културен план – „Култура“ беше едно от малкото й основания за гордост, трайна, дългогодишна гордост, последователна, със стил, критерии, свобода на хоризонтите: вестник за културни срещи, коментари, единствената медия с постоянни наблюдатели във всички сфери на духовното и социалното (с ежеседмични колонки за пластични изкуства, музика, радио, телевизия, книги, филми, театър!), винаги адекватни към момента и следящи случващото се в България и в чужбина…
Има ЕДНА „Култура“ и тя е тази, правена от настоящата редакция. Все едно какво е и защо този преврат – не може да се изтърбуши името от съдържанието му и да се напълни с ново. Тази редакция, начело с Копринка Червенкова и Христо Буцев, се е борила с десетилетия да го има този форум, този повод за гордост, този еталон за стил. Абсурд е това да се замести с нещо друго под същата шапка. Трагедия е. Убийство.“
Това е коментар под публикация на в. „Капитал“, озаглавена „Култура“ умря, да живее „Култура“. В тази публикация „Капитал“ съобщава с мажорен и бодряшки тон за края на един емблематичен български вестник с десетилетна история, който ще бъде сменен с друг, под ръководството на Тони Николов.
Според друг коментар под тази публикация, подписан с името v. surovina, закриването на в. „Култура“, за да бъде той „продължен“ с друг екип, е:
„Нечисто присвояване на име, съжалявам. Правете си новия формат, както намирате за добре, но не пипайте името, зад което стоят десетилетия работа, и екип, който е захвърлен безцеремонно. ЦСКА-то на културната журналистика.“
Разбира се веднага може да се сетим, че за издаването на вестници са нужни пари. И да оценим това, че един български банкер, Светослав Божилов, доколкото ни е известно, доста години е давал пари, за да излиза емблематичният вестник „Култура“. Но парите са едно, а името на една медия – друго. С пари може да се купи и името на един вестник, но самият вестник не може да се купи с нищо. Защото дума за вестник, за който в някакъв смисъл е по-честно да се каже, че не може повече да излиза, защото неговият спонсор спира финансирането (а това на вестник „Култура“ му се е случвало неведнъж в историята на българския преход, да бъде пред спиране заради липса на средства), отколкото да се подменя напълно редакционния му екип и да се слага начело на него един човек, който даже и автор не е бил в този вестник, като ли нещо друго.
Затова от нашата скромна трибуна, на едно емигрантско издание, което все пак знае от собствен опит какво значи да се прави некомерсиална медия и медия с обществен характер, ще си позволим да призовем г-н Светослав Божилов да преосмисли решението си за подмяната на в. „Култура“ и неговия редакционен екип с някакъв друг екип, оглавен от Тони Николов.
Г-н Божилов разбира се е в правото си да не финансира повече емблематичния вестник „Култура“ от лятото на тази година, какъвто срок бе обявен, и, ако иска, да финансира някакъв нов вестник с главен редактор Тони Николов. Но този вестник, който ще бъде създаден тепърва под ръководството на г-н Николов, и да се казва по същия начин, няма да бъде същият вестник. Ще прилича може би на портала, на който г-н Николов е главен редактор. Една паралелна структура, която не може да замени вестника, нито да го продължи. Може само да послужи за неговото закриване и подмяна, както се оказва.
Тази подмяна, впрочем, в някакъв смисъл е срамна за тези, които са се съгласили да се настанят под шапката на вестника и да го представляват. Срамна за тяхната лична и интелектуална съвест. Ако искат да направят нещо различно, нека го направят, да опитат, но да не се настаняват под един символ с дълга история и съдържание, който не им принадлежи. Ако този символ им се вижда примерно остарял и ненужен вече, защо тогава се настаняват в него? Защо не започнат сами, на чисто, без да се опитват да крадат символния капитал на емблематичния вестник „Култура“, граден с десетилетия?
Подобен особен интелектуален капитал и престиж не може да се купи с пари. И не може да принадлежи дори на тези, които са давали пари за неговото поддържане, когато престанат да го подкрепят. А още по-малко може да принадлежи на хора, които нямат никакво участие в създаването му. И които смятат може би, че могат да го продължат като го узурпират.
.
Mea culpa. Хубаво обяснение, защото и други могат да сбъркат.
Вие вероятно бъркате портала „Култура“ с вестник „Култура“. А те въобще не са едно и също нещо. Не знам как може да сте редовен читалел на вестник „Култура“ и да го бъркате с портала „Култура“. Тони Николов, впрочем, никога не е бил и автор на вестник „Култура“, камо ли колумнист. От тази есен, впрочем, името и марката на един вестник с десетилетна история, ще се ръководят от г-н Николов, който е главен редактор на портала, но никога не е участвал по никакъв начин в създаването на съдържанието на вестника. И г-н Николов, вместо да направи примерно нещо ново и различно, ще наследи един символичен капитал – на вестник „Култура“, който не може да се купи с пари. Но пък собственикът и спонсор на вестника е решил така. И г-н Николов му се е видял изглежда подходящ за главен редактор на вестник, с който той няма нищо общо. Екипът, който прави в. „Култура“, не портала, ще се опита вероятно да направи друг вестник, но дори името вече няма да е негово, ще се представлява от Тони Николов. Така че в тази история наистина има нещо особено и некрасиво, и това, което ще се случи, може да се нарече узурпиране.
Като редовен читател на Култура, не съм защитник на г-н Николов, но не знам доколко културата е умряла. На мен ми се струва, че списъка на колумнистите е почти същият и не виждам в съдържанието огромна разлика. Промяната в същност е, че един от колумнистите става шеф. Доколко може да бъде редактор не знам. Но да го обявят убиец на в. Култура ми се струва нещо като надутото обвинение, че джендъра е убиец на половия живот на българите.
„Вестник „Култура“ и Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“
канят на Дискусия с редакцията и авторите на „Култура“
ВЕСТНИКЪТ ОТ ДРУГИЯ ДЕН
Участници: Копринка Червенкова, Христо Буцев, Георги Лозанов и Александър Кьосев
13 март, вторник, 18:30 часа
Нова конферентна зала/Ректорат на СУ, Северно крило, ет. 2“
http://culturecenter-su.org/?p=8092