Интервю на Патрик Смитьойс с Люба Кулезич,
- Излъчване на обща платформа за търсене на политическо представителство, за натиск върху неработещите институции, върху партийно зависимата администрация и за ограничаване на прокурорския произвол. Този процес трябва да се ускори, за да се прицели в изработването на спешни и ефикасни решения за преосноваването на българската държавност.
- Българите трябва да се убедят, че благосъстоянието им, приходите им, достъпът им до качествено здравеопазване и до справедливо правораздаване пряко зависят от тяхната непримиримост към корупцията и мафията.
- Службите за сигурност работят срещу гражданите и обществото, защото обслужват еднолични олигархични интереси и сметки. Единственият изход от този разпад е ГРАЖДАНСКО ВЪСТАНИЕ, площаден щурм за отвоюване на демокрацията и законността.
- Реформаторските и антикорупционни формации в страната да се съюзят, но на базата на ясни политически и мирогледни принципи. За да предложат на избирателите нов обществен договор и рестарт на държавата чрез свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция с реални гаранции за защита на законността и човешките права.
- Гражданите са длъжни да отвоюват радикалната промяна в механизмите за избор на народни представители. Необходимо е създаването на модерен избирателен закон, който да осигури компетентно и качествено политическо представителство в парламента.
Люба е или по-скоро беше единствената водеща в национална телевизия, която казваше истината в очите. Нейното предаване „Честно Казано“ се гледаше и от хора, които иначе трудно изневеряват на bTV и Nova, и техните „прекрасни“ продукции…
Запознах се с нея покрай филма, който направих за златодобива в Трън – покани ме като гост в нейното предаване. Малко бях нащрек, влизайки в студиото й – от многобройните предупреждения, че едва ли не ще ме изяде. Нищо подобно. От пръв поглед бях впечатлен от тази харизматична и интелигентна жена. Люба Кулезич има много силно присъствие. За някои хора може да е малко плашещо. И със сигурност има високи изисквания към хората, с които работи. Харесвам хора перфекционисти. Люба е ценен кадър. Това е.
В края на ноември се срещнахме с Люба извън телевизията, за да я попитам, дали би участвала в мисията “Свободни”. В деня след тази среща прекратиха договора й с BiT… Не знам дали е добра поличба, но шумът около това уволнение я направи най-известният тв водещ в България, символ на свободното слово.
По принцип, моят увод за Люба трябваше да спре до тук. Обаче искам да споделя един урок, който научих от самата нея на последната ни среща. От всички срещи със Свободни се прибирам с нов опит, ново знание, ново вдъхновение, но понякога с едни тежки мисли, които седмици наред не мога да изкарам от главата си… Ето какво ми сподели тя:
“Патрик, нещата не са били винаги така. До 1945 г. сме имали стойностни държавници. Много светли хора, учили във Виена и Париж, с визия как България да се развие по подобие на западните държави и да вземе заслуженото си място в Европа. Но тези хора са избити… Осъдените на смърт от т.нар. „Народен съд“ на 1 февруари 1945 г. тримата регенти на България, министри, царски съветници, депутати от НС, генерали и висши офицери биват убити същата нощ… Застреляли ги наред, един след друг. Световноизвестен медик, професор, бил принуден да удостовери смъртта им и накрая застрелват и него в тила… „Кървавия четвъртък“… Представи си… Децата на тези, които убиха интелигенцията на този народ, сега ни управляват. Ако се чудиш откъде е тяхната мотивация и кои са техните цели, ето ти ги – генетичен материал. Това презрение, тази алчност и този деструктивен начин на сегашното управление, за който ти непрестанно се чудиш, просто е ген и ще отнеме доста поколения да се измие”.
И така, след разговора ни с Люба в култово софийско заведение, Люба е без работа, а аз вече няколко седмици съм в тежки размисли… Откъде е тази невероятна омраза, която държи този иначе интелигентен народ в шах и мат?
Патрик Смитьойс
Всички знаем коя е Люба Кулезич. В Уикипедия също може да прочетем за теб. Но бих искал ти да ми разкажеш за себе си. Знаеш, че влизаш в същата графа като Слави. Има много, които те обичат, но има и такива, които… Както и да е, разкажи за себе си.
Моите корени са в киното, макар да се оказа, че по-голямата част от кариерата ми мина в медиите: работила съм в списание, в седмичник, във всекидневник, водила съм предаване в „Дарик“ радио, когато то тръгна, бях 9 години в БНТ, за малко в ТВ „Европа“, когато собственик й беше братът на синия президент Петър Стоянов. Работих за Нова телевизия – общо близо 6 години. Междувременно 2 години правих собствено публицистично шоу в ТВ7, преди телевизията да се срине до политически инструмент и до катапулт за партийните амбиции на бившия водещ и днешен евродепутат Николай Бареков. Последно правих пет пъти в седмицата коментарното предаване „Честно казано“ в най-младата бг телевизия Би Ай Ти. Но договорът ми беше прекратен предсрочно, както във всичките предишни телевизии, за които съм работила. Причините? Повярвайте, не е ниският рейтинг! Обратно! И точно това показва, че медиите у нас само имитират пазарни принципи. Всъщност и на практика ги дирижират по-скрити или напълно явни зависимости от властта и от нейните авери с монополни претенции. (Случаят „Пеевски“ е най-драстичният, но не е единствен през годините на измъчената ни демокрация.)
Има много общо във всичките ми уволнения: неспособността ми да сменям курса по посока на променливия политически вятър, нежеланието ми да отстъпвам от свои убеждения, за да угодя на поредния политически дебелак, който мрази неподчинението и ненавижда да бъде критикуван по какъвто и да било начин.
Но когато казах, че корените на тази моя чепатост и отказ от квакането в хор са в киното, не преувеличих. Изучавах от 18-тата си година във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) магията му да улавя духа и вкуса на времето отвъд клишета, забрани и фантасмагории. Киното ме научи да виждам, чувам и разбирам „между редовете“. То ме опияни с дарбата си да внушава свободомислие и смелост, напук на колективното скудоумие и на конформизма, и на фанатизма от всякакъв вид. Великите кино шедьоври на американското и европейското кино ме научиха да разпознавам много от най-разнообразните превъплъщения на злото. Да вярвам, че доброто и любовта не могат да бъдат унищожени. Възпитаха ме в преклонение пред „самотния бегач на дълги разстояния“ – индивидът, който се осмелява да се пребори със Системата, без да се осланя на покровители, зависимости, мафии… И без да забравя цената на грешките си и самозаблудите си! Мога да кажа, че киното ме направи журналист и то с характера, който имам и който ми създава толкова проблеми. Забележете, не твърдя, че съм безгрешна или че не съм се лъгала в хора, в политици, в политически клетви, каузи и обещания.
Твърдя обаче, че съм била правдива и свободолюбива. Че гледам хората в очите без да се изчервявам.
Плащам си цената за това. Но не съжалявам. Дължа го на своя учител: Киното и неговите посланици в живота ми.
Люба, 30 години си журналист. През твоите предавания мина целият “хай-лайф” на Р. България. Бизнесмени, художници, писатели, музиканти, учени, потърпевши на какви ли не скандали, да не забравим и стотици колеги журналисти и репортери. Моля за една кратка твоя визия за развитието на свободата в България през последните 30 години – любимата ни тема. Свободата като човешкото право в обществото, но може би и повече – за Свободата като вътрешно усещане и убеждение.
Забелязала съм, че ние, българите, не обичаме дори да употребяваме думата „свобода“ в житейски план. Оставили сме я за ритуални поводи и чествания. Обикновено на 2–ри юни, когато официално почитаме хората, дали живота си за свободата на България. Въпреки, че българи са жертвали живота си и за утопична свобода, като наложената със съветски калашници след 1944 г. окупация и комунистическа диктатура, довела до смъртта на хиляди хора, предимно образовани и успели, несъгласни с идеологическото насилие, уравниловката и безмилостната класова борба.
Редовно комбинираме думата „свобода“ с глагола „загивам“, и то в 3–то лице множествено число. „Те загинаха за свободата на България“. Така твърдим, сякаш ТЕ нямат нищо с НАС. На знамето на българските възрожденци–революционери пишело „Свобода или смърт“. Но днес този най–възвишен лозунг звучи така – „Свободата е Смърт“. Защото най-значимите между тях национални герои са загинали от предателство. От българско предателство. Да споменавам ли Левски? Ботев? Да изброявам ли движещите фигури на неуспялото Априлско въстание срещу турското робство през 1876 г.? Те били изоставени почти напълно от смиреното българско население в големи части от територията, принадлежала някога на Велика България, преди да я погълне Османската империя.
Не ми се правят исторически разходки, за да кажа, че у нас десетки години е бил формиран колективен манталитет на неразбиране, дори на страх от свободата. Внушена е предпазливост към свободния дух, скепсис спрямо индивидуалния стремеж към социално–икономически просперитет, и то в името на общо национално благосъстояние.
Не ми се заиграва с клишета, но все пак най-големият „принос“ в отчуждението на българите от свободата има близо 50-годишната еднопартийна диктатура по съветски модел. Пробивът можеше да се случи след падането на комунистическия номенклатурен режим през 1989 г. Масово хората у нас изпитаха огромната и вдъхновяваща надежда, че възстановяването на демокрацията и пазарното стопанство ще им даде възможност за собствен бизнес, за предприемчивост на базата на конкуренцията, но чрез върховенството на закона.
Близо 30 години по-късно тези надежди се оказаха разбити и това страшно демобилизира българското общество. В момента то е в състояние на дълбока депресия, придружена с апатия и отказ от активност.
Не напразно думата „преход“ у нас звучи като диагноза. През този мътен и лъжовен „преход“ бившата номенклатура с помощта на нереформираните или мимикрирали тайни служби на комунистическата държава успяха да трансформират политическата си власт в икономическа. Това стана като си отгледаха компромисна и недалновидна опозиция в дясно. Успяха да конституират така съдебната система, че тя да бъде податлива на политически и задкулисен контрол. Това отвори пътя към срастването на държавата с частни, често криминални и мафиотски интереси. На тази основа се роди олигархията. Тя на свой ред успява чрез своите подставени партии и лица във властта да окупира всяка една от независимите институции и власти, да монополизира цели сектори от пазара, да сложи ръка на обществените поръчки, да притиска бизнеса в свой интерес, да убива инициативата и гражданските свободи, да окупира медиите, да ограничи свободата на словото до мащаби, присъщи на тоталитарната държава.
Така се оказахме в състояние на фасадна демокрация с повсеместна и безнаказана корупция. Но по парадокс това се случва в рамките на Европейския съюз, на който българите разчитаха да брани върховенството на закона и да отстоява европейските правила. Уви! И тези надежди в момента изглеждат попарени. А тържеството на мафиотския модел, наречен #КОЙ, е обезсърчаващо. Защото моделът открито използва институции и медии за натиск и репресии срещу всеки опит за съпротива и търсене на политическа алтернатива за намеса във властта.
Да те питам ли за генералното ниво на журналистиката в България?
Е, нима не е очевидно какво е то, при така описаната ситуация на усещането за нова „несвобода“ в България?! Анамнезата на заболяването, наречено „пленена държава“, е снета, макар и на страниците на малкото останали обективни сайтове, в по–малка степен в телевизиите. Журналистиката е сред най-поразените професии от задкулисната окупация на държавата. Тя всекидневно губи авторитет, за сметка на ужасяващата си репутация на наемен убиец и на проститутка.
А беше време, когато Бойко Борисов все още не беше се превърнал в „безалтернативен“ властник при първия си мандат. И показваше страхопочитание към медиите и към наличните тогава авторитети в журналистиката. Два мандата по-късно официалният му медиен комфорт е несмущаван. Авторитетите са отстранени, маргинализирани или прекупени. Това показва пряката връзка между деградацията на медиите и личната воля на министър-председателя. Само че от негово име действат медии, станали известни като „бухалки“.
Много ще е трудно да се обясни на чуждестранен наблюдател значението на израза „медии бухалки“. Значението е срамно, но публично наложено. Срамно е, защото става дума за медии, използвани за оклеветяване, за саморазправа с противниците на олигархичния модел КОЙ, и по-конкретно – с разобличителите на злокобната роля на олигарха Делян Пеевски за тоталната деградация на медиите в България. Пеевски е лично отговорен за монопола върху разпространението на печатните издания у нас, както и за непазарния натиск при разпределението на реклама в медиите. Журналистиката постепенно престана да е коректив на властта и да е почтен медиатор между нея и гражданското общество. Слугинажът и пропагандата в гилдията вече са открито толерирани и поощрявани от пиарите на действащата изпълнителна власт. Ударът върху бизнесмена Иво Прокопиев чрез незаконни действия на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество за много от пишещите във Фейсбук явно цели затварянето на опозиционно настроените „Капитал“ и „Дневник“, собственост на компанията „Икономедия“. Това е показна акция на саморазправа с журналистиката, която все още се придържа към цивилизовани професионални и етични стандарти.
В същото време най-известните издания от кръга на Пеевски бълват потоци от лъжливи и омаскаряващи материали и плакати в най-злокобен сталинистки стил, което изглежда абсурдно начинание в наши дни, освен, че е очевидно скъпоструващо. Само че прокуратурата начело с г-н Сотир Цацаров упорито отказва да разследва източниците на безумното забогатяване на Делян Пеевски, както и огромните му харчове за серията брутални кампании срещу журналисти, политици, съдии с антикорупционни и антимафиотски нагласи. На прицел са всички, които публично не се боят да настояват истината за разграбването на КТБ да излезе наяве, както и да бъде разбито ембаргото върху темата за прокурорско-политическия заговор и съучастие в „кражбата на века“. Така ще остане в обществената памет държавното рейдърство срещу 4-тата по големина банка у нас. С други думи, медийният апокалипсис е налице. Чака се Страшният съд обаче!
Винаги съм гледал „Честно казано“ с удоволствие. Общо взето, беше единственото предаване, в което всички дисиденти на сегашното управление можеха да бъдат чути. В твоите уводи не спестяваш никому, но Борисов, Цацаров и Пеевски ти бяха любимите гангстери. Кажи какво да ги правим? Можем ли нещо да направим, изобщо? Или просто няма друг избор, освен да чакаме Господ да ги прибере?
Не мога да се преживявам като член на трибунал, нито като изпълнител на присъди. Аз се отнасям към персонажите Борисов–Пеевски–Цацаров като публицист с отвращение към лъжата, превърната официално в политика и диктуваща поведението на медиите и съдебната система. За мен отношението между граждани и власт, между обществото и върхушките е въпрос на договор. Когато стане ясно, че получилите власт на базата на този договор системно мамят другата страна, какъв трябва да е отговорът? Разтурване, скъсване на договора, придружени с иск за плащане на жестоки неустойки.
Борисов дойде на власт през 2009-та с клетви, че ще се бори с мафията, с корупцията, с продажните партии и с крадливите политици. Днес нищо от тези обещания не е останало. Между него и #КОЙ има съгласие, взаимни обвързаности, тайни и явни зависимости. Триумвиратът, наречен от мълвата Сотир Методиев Пеевски, е метафора за погазеното споразумение с обществото.
Като журналист говоря от позицията на измамените граждани. От тяхно име настоявам лъжите да бъдат изкупени и възмездени. Нетърпимо ми е да се чувствам излъгана и да продължавам да преглъщам тази отрова. Да изразявам тази нетърпимост е моята отговорност и моето задължение като тълкувател на събитията, на които сме свидетели като страна по един договор, погазен от крадците на държавност и власт. Колкото повече хора осъзнаят, че са измамени и че това директно им бърка в джоба, толкова по-бързо ще стане ясен отговорът на въпроса „Какво да ги правим“? Не изключвам, когато се изчерпят мирните начини, да опрем до размирните.
При положение, че си гледала всеки един възможен кандидат за промяната в очите – лидери на всички политически партии, всякакви учени, анализатори, професори по народопсихология, бунтари и протестъри, кажи ми, какво толкова липсва във всичките тези хора? Липсва нещо, защото, общо взето 30 години след “take-off” отново сме в стартовата позиция. Не виждам нещо съществено да се е променило на политическото (минно) поле от декември 1989 г.
Липсва смелост, неподкупност, последователност, липсва готовност да се плати цената на известно себеотрицание в името на преследвана или моментно непопулярна кауза, липсва гордост и свободолюбие, заложени в личното ДНК на стандартния български обществен персонаж. След Втората световна война Чърчил произнесъл следната сентенция към сънародниците си: „Който вместо свободата избере хляба, губи и двете“. Повечето българи, дори и просветените, все още не разбират проклятието да избереш хляба вместо свободата. Затова ще сме обречени все да започваме отначало и да се въртим в омагьосан кръг.
Въпреки че си голяма актриса, още на 30-та секунда от всяко твое интервю е ясно, дали човекът отсреща за теб е достоен за уважение или не. Кажи, от какви качества на хората най се възмущаваш и какви най те радват.
Ненавиждам фалшивите моралисти, фарисеите, измамниците, политическите Дон-Жуановци, циниците, страхливците с алиби на миролюбци и с маски на дипломати. Ненавиждам изнасилвачите на доверие и обирджиите на обществени средства. Всичко обратно на това ме радва в човеците, с които бих искала да имам взаимоотношения.
Казвал съм ти и преди, че си приличате с моята съпруга. Най-характерното е, че когато вие помолите за нещо, никой не може да ви откаже. Това е невероятна дарба. Но все пак, ти си най-често уволняваната личност в българска телевизия. На какво се дължи това?
Може би се дължи на това именно – нарича се дарба да печелиш доверие и отвращение от злоупотребата с него, а това винаги си личи. Ако съм се излъгала в някого, не ме е срам да си призная публично. Има хора, които познавам и които моята откритост и прямота докарват до лудост. Иначе, както е казал поетът: „Милост за живите! Милост за нашите грешки!“ Да търсиш такава милост е проява на сила. Мисля, че в този смисъл съм силна. За това мога да понеса и уволненията си. Тези, които ме изритват периодично от поредната телевизия – и не защото съм бездарна – те са в крайна сметка слабаците…
Телевизиите в България са невероятна драма. Цензура, турски сериали, BigBrother, ферми и какво ли още не. Ако бяха те поканили като изпълнителен директор на една от големите телевизии, как щеше да изглежда програмата?
Никога няма да ме поканят на такава позиция в сегашната българска ситуация. Невъзможни хипотези не ми се обсъждат. Но иначе, разбирам от качествена телевизия, което значи не само да е умна, но и интересна. Без да е вулгарна…
В този ред на мисли, има ли вероятност накрая лошите момчета да ни спасят? Говоря за тези, които са изкарали парите си в началото на демокрацията по не съвсем европейски стандарти. Гледам, че доста от тях не искат да заминат в чужбина. Тук са. И те се мъчат, някак си. Станаха и те на 50 години. Имат деца, виждат, че положението не е работа за тях. Не могат да върнат часовника назад. Не знам, дали на много от тях реално им е съвестно, но знам със сигурност, че искат една по-уредена и спокойна България за децата си. България има проблем с прекалено учени, изискани и аристократични типажи, мисля. Народът някак си тайничко обича “здравите момчета”, въпреки всички им магарии. Моля, разсъждавай с мен. Кои са на ход? Неразбраните “collegeboys” или лошите момчета…
Така наречените от теб „лоши момчета“ получиха своя шанс в лицето на Бойко Борисов и компания, когато царят и бившите разузнавачи го инсталираха в политиката, за да покаже „здрава ръка“ спрямо онези, които познаваше по силата на произхода си в бизнеса и в публичността. Бойко Борисов ги наричаше при своето начало „добре облечени бизнесмени“ и ни съветваше да страним от тях при среща в ресторант или по работа.
Така че, съдейки по резултатите след девет години Борисов на власт, „лошите момчета“ излъгаха народа, че знаят как да въдворят ред, за да им е спокойно и на тях за живота на семействата им и за бизнеса им. Може и да обучават децата си в скъпи американски и английски колежи, но са свързани с криминалното си минало смъртоносно и компроматно. Не могат да избягат от сянката на тайните служби, които ги пуснаха да поддържат старите контрабандни и нарко канали. Предимно прости и необразовани останаха, въпреки лустрото си на богаташи. Моделът КОЙ ги озапти, подчини и показа, че не стават, защото се правят на „силоваци“, но нямат гръбнак, готови са да отстъпят от плячката си, макар и с ръмжене, за да оцелеят. Това ги издава като назначени бизнесмени, мутри с бели якички…
Ред е не на псевдоаристократите от типа на номенклатурно възпитания бивш лидер на БСП Сергей Станишев.
Ред е на представителите на креативната и свободолюбива автентична средна класа – да защитава правата си, възможностите си да произвежда и да поддържа етичните основи на истинското пазарно стопанство, като се осланя на върховенството на закона.
Знаеш, на 11 януари ще се проведе за 4-ти път протест под надслов „Да спасим Пирин, Да спасим България!“ Имаш ли виждания как да спасим България?
Убедена съм, че българската средна класа – най-образованата, предприемчива, иновативна част от обществото ни, ще намери сили за съпротива срещу опитите на Организирания Мафиотски Модел, окупирал държавата, да я елиминира и подчини.
Поне един милион българи, в чиито ръце е благосъстоянието на страната, стискат зъби и устояват на безчинствата на корупцията и на порочния съюз между олигархията, политиката и властта. В България съществуват десетки граждански организации за защита на правата, на инициативността, на морала и достойнството на средната класа.
До мен достигна информация, че поне 30 от тях са стартирали процес на единение помежду си. Целта е излъчване на обща платформа за търсене на политическо представителство, за натиск върху неработещите институции, върху партийно зависимата администрация и за ограничаване на прокурорския произвол. Този процес трябва да се ускори, за да се прицели в изработването на спешни и ефикасни решения за преосноваването на българската държавност. Това не може да стане по друг начин, освен на базата на възстановеното върховенство на закона и автентичната, а не имитационна борба с корупцията.
Българите трябва да се убедят, че благосъстоянието им, приходите им, достъпът им до качествено здравеопазване и до справедливо правораздаване пряко зависят от тяхната непримиримост към корупцията и мафията. Зависят и от отказа им да робуват на страхове и заплахи. Иначе ще трябва да жертват илюзиите си за относителна битова сигурност. С други думи, ако не защитят свободата си, в крайна сметка ще загубят и хляба си, каквито и розови дъвки да им разтягат управляващите за стабилност и растеж.
Щом бизнес приятелите на Борисов и Цветанов взеха да ги отстрелват по улиците, предстои затягане на примката около врата на гражданите. Тъй като корупционната гангрена е поразила цялата политическа каста на прехода, диктатурата се превръща в нейното последно убежище. Очебийни са признаците за погазване на демокрацията от сегашните явни и тайни консуматори на власт по върховете. Медиите и медийният пазар са под контрол и са подложени на монополистки натиск. Независимостта на съда е драстично атакувана с политически средства. Прокуратурата е превърната в бухалка за саморазправи и репресии срещу необяздени бизнесмени и предприемачи. Службите за сигурност работят срещу гражданите и обществото, защото обслужват еднолични олигархични интереси и сметки. Единственият изход от този разпад е ГРАЖДАНСКО ВЪСТАНИЕ, площаден щурм за отвоюване на демокрацията и законността.
Реформаторските и антикорупционни формации в страната трябва да се съюзят, но на базата на ясни политически и мирогледни принципи. За да предложат на избирателите нов обществен договор и рестарт на държавата чрез свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция с реални гаранции за защита на законността и човешките права.
Гражданите са длъжни да отвоюват, ако се наложи и чрез протести, радикална промяна в механизмите за избор на народни представители. Те сами са в състояние да инициират, чрез своите експерти и гражданско-професионални сдружения, създаването на модерен избирателен закон. Той трябва да осигури компетентно и качествено политическо представителство в парламента – в замяна на сегашните партийни контролирани клики от наемници и послушковци, впрегнати в услуга на опасни лобистки интереси.
.
