.
Изпълват се мечти поовехтели,
изпълват се една подир една.
Годините ни – плодове узрели
ни тупат по широки рамена.
И ние имаме мечта – магия,
сърцето само чува тоя глас.
Ще дойде време, тя ще ни убие –
нали расте босилек и за нас.
Но, докато живеем под небето,
със едри като праскови звезди,
ний жадно ще целуваме полето,
полято с кръв от нашите деди.
Ах, тупат като плодове узрели
годините по наште рамена…
Изпълват се мечти поовехтели,
изпълват се една подир една.
Михаил Бъчваров-Бондар
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Михаил Бъчваров-Бондар е роден през 1946 г. в с. Чийший (Огородное), Болградски район, Одеска област на Украйна. Потомък е на български преселници от 1812-1813 г. Прадядо му Димитър Бондар е един от над 200-те бесарабски български опълченци по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Михаил завършва Висша профсъюзна школа в Москва през 1979 г. Преди това десетина години работи като миньор в Донбас. Първата му книга, написана на български език – „Камък на синора“, авторът е смятал за книга, белязала неговата съдба. Член на съюза на българските писатели и на Международния съюз на писателите на Русия. След разпадането на СССР прави опит да се установи да живее в България. Издал е стихосбирките «На белия свят» (1986), «Камък на синора» (1996), «Архангеловден» (1997), «Скитник сред ветровете» (2003), «В полето широко» (2005), «Чешити от Чийший» (2005), «Роден съм да помня» (2006), «Нали расте босилек и за нас» (2013). Превеждан е на руски, украински, белоруски и молдавски езици. Автор е и на документалния филм „Трънливият път към науката“ (1989). Умира през декември 2017 г.
.
