През м. февруари се очаква да излезе книгата на д-р СПАС ТАШЕВ от Института за изследването на населението и човека при БАН – „МИГРАЦИОННИЯТ НАТИСК ВЪРХУ БЪЛГАРИЯ 2008 – 2017. ПРИЧИНИ, ПРОЯВЛЕНИЕ И ПОСЛЕДИЦИ“. Предлагаме Ви кратък откъс от тази бъдеща книга.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Внимателният анализ на данните за миграционния натиск върху Европейския съз показва, че през периода 2009-2017 г. се наблюдава специфична динамика в натоварването на основните миграционни маршрути. На графиката са представени индексите на тяхната годишна натовареност, като ясно се забелязва констатираната динамика в използването им от миграционните потоци.
Графиката ясно показва слабостите в регистрацията на мигрантите по Западно-Балканския миграционен маршрут през периода 2009-2013 г. През този период държавите по неговото протежение отказваха или регистрираха малък брой мигранти съгласно изискванията на европейското законодателство, което обяснява ниските стойности. Подобен резултат обаче е формален и той не отразява действителното състояние на миграционните процеси. Едва след 2013 г. настъпиха изменения и подобрения в практиката по регистриране и те показаха действителната зависимост между Източно-Средиземноморския и Западно-Балканския миграционни маршрути като очевидно вторият е естествено продължение на първия.
В същото време до 2016 г. е налице добре изразена обратнопропорционална зависимост в натоварването на двата основни входни миграционни маршрути в ЕС: Източно-Средиземноморския и Централно-Средиземноморския. При повишаването на натовареността в използването на единия се намалява натовареността на другия и обратно. Първият такъв динамичен цикъл е завършил през 2011 г., вторият през 2014 г., след което е започнал третият, продължаващ и в момента. Тук трябва да се има предвид, че наблюдаваното явление не представлява статистическа цикличност с характерните за нея равни времеви интервали, а е по-скоро социо-динамичен процес, резултат от догонващата събитията европейска миграционна политика, и се изразява в това, че създаването на препятствия пред пътя на миграционните потоци по единия маршрут води до тяхното пренасочване към другия, тъй като миграционният натиск като функция на миграционния потенциал в регионален мащаб е постоянен.
Разглежданият период е твърде къс, за да се правят по-задълбочени обобщения и дългосрочни прогнози. Към настоящия момент обаче моделът е устойчив и в краткосрочен план с голяма достоверност може да се направи извода, че през 2016 г. е достигната линията на пресичане на третия динамичен цикъл, като в началото на 2017 г. тенденцията е да продължи да се увеличава натовареността на Централно-Средиземноморския миграционен маршрут за сметка на Източно-Средиземноморския. В досегашните два случая последвалият период от точката на пресичане до достигане на върховите стойности на коефициента е продължавал от няколко месеца до една година, след което миграционният натиск е овладяван и е започвал нов динамичен цикъл чрез пренасочването на мигранти към алтернативния маршрут.
Третият динамичен цикъл обаче може да продължи по-дълго, тъй като Западно-Балканският маршрут като естествено продължение на Източно-Средиземноморския, е затворен. Това означава, че ако се запазят досегашните тенденции, и в момента миграционните потоци търсят алтернатива на Западно-Балканския маршрут, но началото на четвърти динамичен цикъл, изразяващ се в пореден опит за пренасочване на миграционните потоци към Югоизточна Европа, може да се допусне, че ще започне, едва след като бъде открита такава алтернатива. Данните от 3-тото тримесечие на 2017 г. сочат известно увеличаване на броя на пристигащите мигранти по Източно-Средиземноморския миграционен маршрут и активиране на Черноморския маршрут, който до преди няколко години се смяташе за затворен.
Ново явление представлява рязкото активизиране на Западно-Средиземноморския маршрут, като през 2017 г. броят на влезлите нелегално в Испания е 22900 души, което е увеличение с 123.83 % спрямо 2016 г. Подобно поведение на миграционните потоци потвърждава извода, че затварянето само на един маршрут води до отварянето на други.
Д-р Спас Ташев
