Днес все още политкоректната българска историография смята, че краят на Второто българско царство настъпва с превземането през 1396 г. на престолнината на цар Иван Страцимир. Факт е обаче, че част от българските земи остават под контрола на неговия син цар Константин II Асен (1397 – 1422), който също се възприема като цар на Видинското царство. Щат – не щат, историците все повече възприемат този факт.
По-интересен е обаче случаят с Фружин, който е син на последния търновски цар Иван Шишман. След падането на Никопол, Фружин заминава в изгнание и живее в Унгария и Сърбия, но като български цар. Именно като български цар оглавява антиосманското въстание през 1408 г. и участва в похода от 1444 г. на Владислав III Варненчик.
Че Фружин е възприеман като последен легитимен български цар, личи от Боянския поменик, който е датиран между 1562 г. и 1612 г. Написан е в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха граматик Йов Касинец (Шишатовец) от Темешвар (по това време във Влашко старобългарският е и официален, и говорим език).
В този документ под раздела „Помени Господи душе рабов своих в царствие“ като последни български царе са посочени „Асена цара“ (явно тук се има предвид Константин II Асен) и „Фружина цара“. (Разполагам с дигитално копие от 5-те страници на този документ.)
Оказва се, че по време на отоманското владичество споменът за почти всички български царе, царици и патриарси е бил жив непрекъснато сред по-просветените умове. През 1667 г., се появява българската история на Петър Богдан, следвана от написаната през 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и „История славеноболгарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.
Има какво още да учим за собственото ни подменено минало.
Така например в сайта на Българската патриаршия за Търновските патриарси пише следното: „Патриарх Висарион не фигурира в Бориловия синодик, нито има известие кога точно през ХIII в. е свещенодействал. Открит е само печат с неговото име, но без дата“. В Боянския поменик обаче той изрично е посочен: „Висариона патриарха“.
Д-р Спас Ташев
