Преди и по време на среща-дискусия „Да работим за България“, проведена на 21.12.2017 г. в Софийския университет, постъпиха предложения от българи в чужбина. Изказваме благодарност на всички, които се отзоваха на поканата за тази среща, както и на всички, които дадоха препоръките си по електронен път.
Убедихме се, че българите зад граница милеят за родината и се интересуват техните близки и сънародници в България да имат по-добро бъдеще. Особено сме благодарни на най-активните в комуникацията представители на българските общности от Австралия, Испания, Гърция, Ирландия, Швейцария, Украйна, Великобритания, Финландия.
Предложенията ще бъдат предадени лично на зам.-министър Султанка Петрова в Министерството на труда и социалната политика, а оттам, ако е необходимо, разпратени по ресори до другите министерства и инситуции.
Ако има още предложения от наши сънародници зад граница, които могат да бъдат полезни, не се колебайте да се свържете с нас.
Калоян Цветков
Assistant Professor, Sofia University St. Kliment Ohridski
Faculty of Geography and Geology,
Department of Social and Economic Geography
e-mail: [email protected]
Проектни предложения от българи в чужбина
до Министерството на труда и социалната политика, относно подобряване работата в различни сфери на българския обществено-икономически и политически живот
(Предложенията в оригинал могат да се видят тук – da_rabotim_za_Bulgaria)
Сергий Иванович Пачев – доцент, д-р. историк, директор на Център по българистика към Мелитополския държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“, гр. Мелитопол, Украйна.
1. Използване на кризата в Украйна като възможност за емиграция на качествена работни сила към България. В момента основния мигрантски поток е насочен към Полша.
2. Отговорни решения на държавните институции. Задача на науката е да дава препоръки. Препоръките трябва да се базират върху сериозни изследвания, които центърът по българистика може да предлага. Предложение за партньорство и научна база.
3. Предложение Центърът по българистика да послужи като информационен център.
Христо Кожухаров, мениджър проекти, Ирландия
4. Подобряване на пощенските услуги. По примера на Ирландия, където не може да се получи писмо или колет.
Инж. Иван Цанков, LosBulgaros [email protected], секретар на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“ и техн. директор на интернет радио „Моята България“
1 (подадени в периода юли-декември 2017 год.)
5. Популяризиране българската култура и духовност из Латиноамериканския континент, покани за изложби и реализиране на документални филми, свързани с България.
Емил Димитров, учител по български език и литература, филолог от Мадрид:
6. Предложения в сферата на образованието, здравеопазването, бизнеса. Според него, новият закон за образованието е наполовина прекопиран от стария испански закон. Прилично заплащане на учителите и възможност да се организират в кооператив, тоест да станат акционери. Тази форма у нас е табу. А би могла да стимулира инициатива. Един учител, с акции и 20 години стаж, получава около 4000 €. В кооперациите държавата превежда полагаемата издръжка на ученика. У нас, не дай Боже учителите да забогатеят. Никой не дава такава опция.
7. По-активна работа на Държавната агенция за българите в чужбина.
8. За бизнеса, приложение на модел на Меркадона, най-успешната търговска верига в Испания.
9. За медицината – облекчаване на лекарите с бюрократични изисквания и плащане на потребителска такса. Обидно е в 21 век личните лекари да видят касички и кутийка за потребителската такса. Създаване на единна електронна система в поликлиники, болници, аптеки, която да спестява разходи на всички. Никакви пръстови отпечатъци и идиотизма, обикновена електронна карта.
10. Транспортът в Мадрид е на ниво, използва се релсов транспoрт, няма таксита, обществения транспорт е на печалба.
https://www.mercadona.es/es/conocenos/modelo Модел на Меркадона
https://www.mecd.gob.es/educacion-mecd/in/sistemaeducativo/portada.html;jsessionid=E7E11DE1BD016FE0B1AA109255F8A626
Образователната система на Испания
http://www.mejorescolegios.es/la-diferencia-entre-colegios-publicos-colegiosconcertados-
y-colegios-privados/ Частни и държавни училища, разлика
Йонона Митова:
11. Учебните програми и в училищата и в държавните университети имат крещяща нужда от промяна, най-вече в посока развитие на способността за анализ и критично мислене; образователната система бълва функционално неграмотни в промишлени количества.
12. Отпадане на т.нар. държавна поръчка във висшето образование. От личен опит мога да споделя, че когато инвестираш няколко хиляди лева, няма да гледаш просто да получиш някаква диплома, а ще попиваш знания;
13. Трябват законодателни промени, с които да се защитят и правата на работодателите. Защото в България по презумпция работодателите имат задължения да плащат данъци, осигуровки, да спазват работно време, да… да… да… – мога да изброя стотици задължения, но когато трябва да уволнят провинил се работник, трябва да минат през ада за дисциплинарно
уволнение, забележете – трябва да получат благоволението на Инспекцията по труда.
14. Трябва да се насърчават хората, които работят, които си плащат данъците и осигуровките, и не разчитат на помощи и на безплатно саниране, например. Всякакви подобни безплатни бонуси и придобивки трябва да се сведат до минимум. Защото докато ги има, всеки, който го мързи да работи, ще се възползва от системата за социални помощи.
15. Промяна в модела за осигуровките. Има крещяща нужда да се въведе американския модел, при който осигуреното лице има лична сметка, по която се натрупват вноските му и когато се наложи да ползва примерно здравни услуги, отива при специалист или болница по собствен избор и заплаща от въпросната осигурителна сметка. Може да плати и за друг член
от семейството. Не се моли с месеци за направления и когато не получи такова, отива и си плаща от джоба, а хора, които нямат един ден трудов стаж, се възползват без да плащат нищо.
16. Отпадане на минималните осигурителни прагове и МРЗ, защото в икономика, в която КПД на производителност на труда е с отрицателен знак, подобни законодателни задължения обричат някои сектори на фалит. Видно е, че сектори като ИТ, в които производителността е изключително голяма, заплатите са много над максималния осигурителен доход.
Милва Минова, Валкеакоски, Финландия:
17. Грижа за новородени деца по примера на Финландия. Там всеки петък идва медицинска сестра за 3 часа в дома на младото семейство. После бебетата се вземат в болница за т.нар. нощно обучение, за да ги научат как да спят през нощта.
18. Монополизиране на хазарта от държавата с цел печалбата да отива в СОЦИАЛЕН фонд.
https://en.wikipedia.org/wiki/Finland%27s_Slot_Machine_Association
Мариана Иванова, Гърнзи, Великобритания:
19. Здравеопазване и стоматология. „ЗА“ безплатно лечение . В последните години много хора молят за помощ за животоспасяващи операции и лекарства. Сигурна съм , че лечението в Испания и Англия не е по-добро от това в БГ, имаме изключителни специалисти, но достъпно за всеки един, без значение дали е здравно осигурен или не!
20. Образование – „ЗА“ задължително и безплатно обучение!
Емил Тодоров, Лисабон, Португалия:
21. Транспорт – зониране на София и околните села и обвързване на всички налични видове транспорт, които да облекчат трафика и задръстванията.
Петър Анастасов, о. Крит:
22. Препоръки, представени в доклад на „Сдружение на българите на остров Крит“ с изходящ номер Изх.No 69/2017-06-20
http://www.bac.gr/upload/documents/Doklad-Analiz-Final.pdf
София, 21.12.2017 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел.ред: Позволяваме си ние да изпратим и аргументираме едно предложение до авторите на този проект, което е свързано със системата на здравеопазването в България.
Задължени да плащат здравните си осигуровки за всеки месец и всяка година, докато са останали без доходи, са и безработните граждани. И въпреки че встраната има много бедни хора, които не са имали никакви сигурни доходи, ако въобще са имали някакви от време на време, системата въобще не се интересува от това, ами за възвръщане на здравноосигурителни права изисква от тях плащане на всички здравни вноски накуп, за всеки месец пет години назад, заедно с лихвите. Затова една значителна част от здравнонеосигурените лица в България са крайно бедни хора без постоянни доходи, от които държавата не се интересува, и които се водят за длъжници към Националната здравна каса, длъжници с регулярни доходи, все едно, че са имали такива всеки месец. Освен това, в България няма болници за бедни и крайно бедните, изпаднали от здравната система граждани, могат да си умрат, поради липса на достъп до адекватна здравна помощ, което се и случва.
За разлика от крайно бедните и безработните без постоянни доходи, всички държавни служители в България, цялата администрация на държавата, доста значителна като брой спрямо броя на населението, не плаща по закон от своите сигурни всеки месец доходи здравноосигурителни вноски. Те се плащат от бюджета, т.е. от другите данъкоплатци. Към този значителен финансов ресурс, каквито са здравите осигуровки на всички държавни служители в страната, се прибавя разбира се и големият ресурс за заплати и възнаграждения на служителите в Националната здравна каса и в Министерство на здравеопазването, които получават доходи в името на това системата на здравеопазването да работи по-добре. А за някои от тези висши администратори, като например шефка на Инспектора на МЗ, се оказа, че може да получи по-голямо месечно възнаграждение от президента и премиера (вж. тук).
Или, ако трябва да обобщим, здравноосигурителната система в най-бедната страна член на ЕС се нуждае от друг тип реформа, не като досегашните, включително и законодателна, която да отчете, първо, реалността на големите социални различия и разделения, които съществуват днес в българското общество, на наличието на множество бедни, изпаднали хора, които не могат да платят за години назад, заедно с лихвите, здравите си осигуровки, вместо държавата да си затваря очите за тази реалност.
Дефицитът в бюджета на Националната здравна каса сигурно би бил попълнен много бързо, ако първо, държавните служители започнат сами да плащат своите здравни осигуровки, вместо да им ги плащат другите данъкоплатци. Като в същото време през 21 век, в държава, в момента е и председател на Съвета на ЕС, има крайно бедни хора, чийто достъп до лекарски и здравни грижи е като на средновековни бедняци. Т.е., оставени на произвола на съдбата, да се самолекуват или да мрат.
Повече по темата за това, че на безработните и крайнобедните хора в България се гледа като на регулярни длъжници към Националната здравна каса, а не като на български граждани, които могат да си отидат преждевременно заради липса да достъп до здравни грижи, може да се прочете тук и тук.
Надяваме се, че авторите на проекта ще допълнят Списъка с предложение от българи зад граница с това предложение и то ще стигне до Министерството на труда и социалната политика, както и до други институции, защото става дума за проблем, който може да се реши само с политическа воля и разбиране от страна и на изпълнителната, и на законодателната власти. Опитът на нашето издание, впрочем, да сезира това министерство и други български институции, включително и Народното събрание, за този проблем, не се увенча с успех. Изпратихме преди време писмо до тях с приложени линкове към публикации по темата, но отговор не получихме.
