ВИСОКОМЕРНИ, ПРЕЧЕЩИ И КОРУМПИРАНИ ТУТМАНИЦИ
„България: бедна, но секси – и корумпирана“, „Не е баш страна за пример, но затова пък е ангажиран член на ЕС“, „олигарсите, които притежават могъществото да блокират всички реформи“, „България е на 109-о място в класацията за медийна свобода – най-зле от всички държави в ЕС“ – цитати от написаното за България в западната преса, събрани от д-р Ибрахим Карахасан-Чънар, с любезното съдействие на „Дойче Веле“.
Един от репортажите на Втора германска телевизия ZDF носи многозначителното заглавие „България: бедна, но секси – и корумпирана“. По повод старта на българското европредседателство авторите посочват, че „така наречената бедняшка колиба на Европа много би искала да се отърве от тази титла, обаче големият й проблем си остава корупцията“.
По-нататък в репортажа става дума за София: „Модерни магазини, ресторанти и бутици, много млади хора, приповдигнато настроение. Жизненият стандарт поне в големите градове през последното десетилетие видимо се е повишил. IT-браншът, текстилната индустрия и други отрасли изведнъж откриха България като страна с високо квалифицирана, но същевременно и евтина работна ръка. Магистралите, железопътните линии и метрото също свидетелстват за напредък, финансиран най-вече с помощи от ЕС. […] Но в лекарския кабинет, в училище или в рамките на трудовия живот, примерно при раздаването на големи държавни поръчки: навсякъде трябва да вадиш портфейла и да даваш подкуп. В тази балканска страна нещата не стават другояче.“
Австрийският „Винер Цайтунг“ също смята, че европредседателството трябва да помогне на България да се отърве от имиджа си на най-бедната и корумпирана страна в ЕС. А германският „Зюддойче Цайтунг” извежда в подзаглавие: „Не е баш страна за пример, но затова пък е ангажиран член на ЕС“.
Друг голям германски вестник, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, публикува обширен анализ от балканския си кореспондент и отличен познавач на България Михаел Мартенс, в който между другото четем: „Младите българи имат твърде реалистична, а понякога дори прекалено самокритична оценка за себе си и за своята държава. Мнозинството българи имат доверие в ЕС – и нямат доверие на правителството, на местните власти и на парламента в София. След като през 2007 година страната се присъедини към ЕС, някои българи дори започнаха да гледат по-скептично на Евросъюза: Един клуб, който приема България за свой член, едва ли е толкова за хвалене…“
Михаел Мартенс цитира Огнян Минчев с твърдението, че страната се контролира от една монополоподобна олигархия, поради което на практика било все едно кой точно управлява. И пише: „Това е малко преувеличено, защото все пак мнозина българи добре си спомнят какво се случва на страната им, когато на власт дойде русофилската БСП с различните си обвързаности. От друга страна, обаче, тезата на Минчев далеч не е толкова параноична, колкото изглежда. В България наистина съществува една парламентарна повърхност, на която партии с различна ориентация се борят за доверието на избирателите. На това равнище непрекъснато има промени, партии и личности идват и си отиват, понякога само след един мандат. Зад тях обаче е равнището на олигарсите, които притежават могъществото да блокират всички реформи, доколкото правителствата изобщо желаят реформи. И това могъщество е надживяло не едни избори и не един парламент.“
За един от българските олигарси, Делян Пеевски, споменава и вестник „Франкфуртер Нойе Пресе“: „Репортери без граници“ поставят България на 109-о място в класацията за медийна свобода – най-зле от всички държави в ЕС. Половината африкански държави са по-добре. Олигарси като Делян Пеевски, бившият шеф на държавните тайни служби, решават какво се отпечатва и какво – не. Могъщият кукловод е собственик на „Нова българска медийна група“, която представлява 80% от пресата в страната.“
В репортаж на Томас Розер в „Нойес Дойчланд“ изходната позиция на България като председател на ЕС е описана така: „Обикновено бива забелязван само мимоходом, но сега този спътник в кризисния съюз на благоденстващите в Европа изведнъж се оказва в центъра. […] Преди премиерата настроенията в София се колебаеха между нервност и изпълнено с надежди очакване. Не само дясно-националното правителство, но и мнозина българи се надяват, че председателството на ЕС ще поизлъска спорния имидж на страната, която се смята за особено корумпирана и относително изостанала.“
Много забавен и обширен репортаж от София публикува и авторитетното европейско издание „Политико“. С лек стил и дружелюбен тон списанието дава 8 препоръки „за оцеляването на един еврократ в София“. Сред тях са информациите за софийските таксита, за „обратното“ кимане и поклащане на глава вместо „да“ и „не“, за отличната кухня и добрите софийски ресторанти, за историческите и архитектурни забележителности.
Към края на репортажа авторът Кристиан Оливър пише: „Българите са умни. Те обичат шаха и математическите олимпиади, а често пъти заминават да работят в Силициевата долина. Ще имате проблем обаче със старата гвардия в политиката и в министерствата, която може да бъде много скована, високомерна, пречеща, а и корумпирана в немалка степен. С тези хора почти нищо не може да се свърши – едни от тях работят за мафията, други за Кремъл, или пък и двете заедно.“
Към тези наблюдения авторът е добавил и шеговит речник с полезни български думи: „дървен философ“, „тутманик“, „Бай Ганьо“, „мутра“, „некадърник“.
Някои цитата от репортажа на Клеменс Ференкоте за „Дойчландфунк“: „Над портала на парламента в София със златни букви е изписано „Съединението прави силата“. Това мото българското правителство взе и за своето председателство на Европейския съвет, едновременно като апел и като изискване: към всички държави-членки на ЕС и към държавите от Западните Балкани, които виждат своето бъдеще в Евросъюза.“
Авторът цитира министър Лиляна Павлова за целите, които си поставя София като европредседател. Пред репортера заместник-председателката на парламента Деница Златева изразява надеждата, че страната ще влезе в Шенген и ще бъде освободена от Механизма за сътрудничество и наблюдение. В края на репортажа социологът Първан Симеонов казва, че подкрепата, която дават българите на ЕС, си остава трайно висока: „Българите са народ, който има повече доверие в европейските институции, отколкото в собственото си правителство“ – твърди Симеонов пред „Дойчландфунк“.
И накрая – няколко изречения от портрета на българския премиер Бойко Борисов, публикуван във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”: „В родината почти никой не може да се мери с него, но на международната сцена той предпочита да бъде по-сдържан: Бойко Борисов, който от април 2017 г. за трети път е министър-председател на България, разбира и говори по малко руски и сръбски, но на английски или на други западни езици не може да разговаря отвъд обичайните любезни фрази.“
д-р Ибрахим Карахасан-Чънар
