.
Сред девствения свят, през булото на чистотата,
нахлуваше снагата ми в усоето потръпващ полумрак.
Зовеше ме безмилостния глас на тайните и чудесата,
останали по дъното на този грешен, еретичен свят.
Нахлувах във утробата, където се зачеваха делфини.
Докосвах с пръсти раци, вкопчени в любовен танц.
Кълба от водорасли разплитаха тъмнеещи вериги.
В ръждива пяна чезнеше на мидите седефения гланц.
И гръмна тишината като ехо от великденски камбани.
Припламва на спирали последната надежда за живот.
В отчайващите бездни, под роя на демонските кошмари
отваряше клепачи в тинята страхотното око на гроб.
Разклатиха се в мрака мощите на призрачни гробари.
Окото спусна мигли от демонични, странни пипала.
Това е краят… Тук рухваха човешките представи.
От всичките посоки на вселената оставаше една.
Нагоре! Все нагоре! Към огнения взрив на светлината!
О, Боже! Дали ще имам сили, дали ще ми достигне дъх
да зърна слънцето и да усетя с устните си топлината
на каменния бряг, покрит с петна от сол и златен мъх?
Йордан Кръчмаров,
Резерват „Яйлата“, Камен бряг, 1984 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Йордан Кръчмаров е роден през 1948 г. в с. Гурково, Балчишко. Учил е в Първа гимназия в Добрич. По-късно служи като матрос във Варна. Носител е на първа награда за поезия от националния конкурс „Дъга под Лудогорието“. На 16 май 1986 г. почива от инфаркт. Приживе издава само цикъла стихове „Цялото ми богатство“ в поетичната антология „Общежитие“ (издателство „Народна младеж“). След внезапната му смърт, с помощта на негови приятели, излизат стихосбирките „Нощен залив“ (1987), „Сол за живите“ (1992), „Риза за Христос“ (1993), „След XX века“ (1998), „Полюшвана от вятъра мишена“ (2006, 2008). За творчеството на Йордан Кръчмаров са писали Стефан Цанев, Георги Константинов, Светлозар Игов, Стефан Влахов-Мицов и др., но то предстои да бъде истински изследвано, откривано и четено. Стихотворението, публикувано тук, е част от книгата „Полюшвана от вятъра мишена“, подготвена за издаване от Сдружението на писателите в Добрич и издадена от „Жанет 45“.
.
