Аферата ЧЕЗ: родна кукла, грузинци, евреин, странна банка на ветерани и десантчици от войни, а на дъното „Говорить Москва“ зад Гинчето
Коментар на Григор Лилов
*** Грузинско-руско-български милиардер е зад сделката, но и той е нейно прикритие. Кой всъщност e застанал най-отзад?
*** Капанът със сиренцето за премиерите Борисов и Бабеш
*** „Част от истината е най-добрата лъжа“ – Гьобелс
Заради международния скандал около ЧЕЗ мълчаливите иначе за големи афери родни медии започнаха да оживяват с разкрития (както предрекох в преден свой коментар).
По неволя оживя дори изданието на чешкия премиер Бабиш („Лидовские новини“), за да ни информира кой стои зад сделката на нашето Гинче. Но както е казал рупорът на нацизма Гьобелс: „Най-добрата лъжа е част от истината“.
Според медията на Бабеш, отзад са две офшорки и грузинският милиардер Паата Гамгоинешвили. И толкоз.
Аз обаче ще доуточня и неговото издание, и родните медии, които са разписаха около името му. Първо няколко факта за този милиардер, после за онзи, който е застанал и се крие зад гърба му.
1. Паата Зурабиевич Гамгоинешвили е гражданин на Грузия.
Паата Зурабиевич Гамгоинешвили е гражданин на Русия.
Паата Зурабиевич Гамгоинешвили е гражданин на България!
Второто обстоятелство се премълчава, а за третото се мълчи и ще се мълчи като комунист на разпит.
2. Паата Зурабиевич Гамгоинешвили е може би най-големият строител в Москва на търговски центрове, бизнес-центрове и затворени жилищни комплекси.
3. Завършил е Московският институт по землеустройство (кадастър) – на 31 години. А защо толкова късно? Ами вижте точка 6!
С частен бизнес се занимава от 1988 г. През 2012 г. състоянието му е оценено на 250 млн. долара – скромно за руските мащаби.
После обаче следва ударна петилетка, от които най-последните три години са повече от щедри и богатството достига няколко милиарда (оценка 2.8 млрд. долара).
В руските условия (както и в родните условия) това не може да стане, без някой да ти даде мощно рамо.
В случая мощното рамо и в Русия, както и в България, е правителството. Само един пример от многото: той построи по възложената му поръчка сградата на Руския фонд за федерално имущество.
4. Инвестира у нас.
Негово притежание беше (и е) столичният базар „Илиянци“ с поделението му в Пловдив (по ТВ интервю жилетката на „мултимионерката” Гинчето мязаше да е взета оттам).
Базарът първо го менажираха ВИС-аджиите, с разгрома им премина на мениджмънт към СИК-аджиите, оттам към други лица, сред които бих откроил могъщите ни олигарси Кирил и Георги Домусчиеви.
Оттам премина в „собственост на Запада“ – австрийската компания Immoeast.
Защо „собственост на Запада“ съм сложил в кавички ли?
Ами защото Immoeast е тясно свързана със същия Паата Гамгоитешвили, който после чрез друга своя компания влезе в тази негова собственост – „Илиянци“, най-официално.
5. Негов беше най-големият софийски и български мол „Парадайз“. Независимо кой му се води като собственик, неговият пръст прозира в търговския и бизнесцентър „София Сити плаза“ и т.н., и т.н.
6. Един може би дребен, но иначе много съществен факт, който попълва мозайката на това лице Паата Зурабиевич Гамгоинешвили, за да я видим цялата.
Той е награден с рядка награда – ордена «За личное мужество».
Този орден е учреден от Президиума на Върховния съвет на СССР, преди да се разпадне този Съюз – докато все още съществуваше „могучая, никем непобедимая” държава.
Дава се за храброст и мъжество. В случая нас ни интересуват някои от мотивите за връчването му: „защита на обществените порядки”, при изпълнение на „граждански и служебен дълг с опасност за живота”.
Другите сетнешни правителствени награди няма да ги откриете в нито един сайт, медия или справка.
КОЙ ОБАЧЕ КУПУВА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ?
А сега да видим дали купувачът на родната ЧЕЗ наистина е Паата Зурабиевич Гамгоинешвили?.
8. Компаниите, свързани с Паата Зурабиевич Гамгоинешвили, фигурират в сетовете документи на скандални световни разследвания за прането на пари в данъчни райове – „Офшорлийкс” и „Панамските досиета”. Включително и една сред основните му офшорни мрежи – „Floremzane Limited”.
9. Две компании се сочат като финансиращи сделката – офшорката „Скор Трейд“ (Score Trade) с 67 млн. евро. Другата е EVRO STAR OOD, която е гарант по банков заем от 180 млн. евро. Смях и плач!
Фирмичката е нещо като онази на Гинчето. Но в нея има едно лице, което има фирма „Хидрострой”. Вярно, не е онази прочутата, която я свързват с Пеевски. Далеч по-дребна е, но все пак е подизпълнител по големите обекти на „далаверата”.
10. Основната организация на този руски и роден олигарх Паата не са многобройните му фирми и офшорки във всякакви чужбини. Основната финансова опора е банката «Славянски кредит».
Като нейни собственици се водят самият Паата, Роналд Исаев и Теймураз Юревич Хихинашвили.
Лицето Роналд Исаев се спряга в някои руски сайтове, посветени на руската мафия.
По-интересен обаче е Теймураз Юревич Хихинашвили.
Който всъщност е Бен-Йегуда Хихинашвили.
Някои колеги твърдят, че си е купил еврейското потекло, но официалните справки го сочат като роден в еврейско семейство в гр. Кутаиси, Грузия.
Той е председател на Израелско-Руския делови съвет (от руска страна) и първи вицепрезидент на Евро-Азиатския Еврейски Конгрес (пак от нея). Много виден дарител е в Израел.
Огромното му богатство е свързаното с „черното злато” – петрола. От 1993 г. се занимава с него чрез „Интероушън Петролеум Холдинг” (от 2007 г. тя се води закрита акционерна компания „ТБФ Девелопмънт“), после е сред шефовете-диригенти на ОАО „Славнефть-Восток”, след това „Руснефт-Изток”.
ПАРИ, ПАРИ И ПАК ПАРИ
Преди 3 години сватбата на дъщеря му Лимор нашумя като най-царствената в Русия – в Москва, на „Манежа” бяха събрани над 2 000 гости, присъстваше и главният равин на Русия. Музикалната програма включваше най-известните руски изпълнители, вкл. и Филип Киркоров, почетен гост на празника беше Йосиф Кобзон, под чиято песен изтанцуваха родителите на младоженците, от Париж се представи целият състав на световно прочутото кабере „Мулен Руж” (давам снимки – онова зад младоженците е сватбената торта във формата на скъпоценно яйце на Фаберже).
Тази толкова голяма бизнес и политическа фигура – зримо далеч по-значима от Паата Зурабиевич Гамгоинешвили (казвам зримо, а не реално), тази одиозна за мен фигура, въпреки парите си, не е онзи, който е застанал зад сделката за родната ЧЕЗ.
Защото и зад него някой и някои стоят.
Кой е този някой или някои?
11. Ще дам още един, но значим и любопитен факт – сред основателите на „Славянски кредит“ е и Съюзът на ветераните от Афганистан. Това е станало през 90-те години, когато е началото на прехода в Русия и финансовата институция се е казвала „Гепард банк”.
Съюзът на ветераните е военно-патриотична организация, занимава се със създаване на военно-спортни клубове и клубове „Млад десантчик”.
Лидерът на този Съюз на ветераните е Франц Асамович Клинчевич. Съвсем доскоро (до 13 февруари т.г.) – до разгрома на руската държавно-частна бригада „Вагнер” в Сирия, той беше първи заместник-председател на Комитета по отбрана и безопасност на Съвета на федерацията на Русия.
Това е една от политическите връзки и опори зад сделката, включително и у нас.
12. Има и друга, далеч по-значима политическа и финансово-делова връзка. Наричам я „Говорить Москва”.
Банка „Славянски кредит” се води на едни хора, за които вече стана дума.
Около нея се водят низ от компании (давам само една схемичка за част от тях, но има и др., по-значими схеми с фирми в близката чужбина, държавите от бившия Варшавски договор и СИВ, в Холандия, Великобритания, офшорки и т.н.)
Но дали и тези хора не са нещо като нашенското, но не българското, а руското „Гинче”?
Защото зад банка „Славянски кредит” наднича друга банка.
Коя е тя, може да видите от снимките на документи, които съм дал.
Ключовият човек, който е шефът на Славянския кредит, съм го обградил в червено.
Той е ключов кадър на огромната руска държавна банка ВТБ, поставена под санкции.
ВТБ е бившата Въшнотърговска банка на Русия.
ВТБ е банката на Кремъл и осъществява неговата политика.
ВТБ е „Говорить Москва!”.
13. Една бележка към миналото.Енергоразпределителните дружества бяха приватизирани по времето на управлението на Симеон Сакскобургготски – т.е. на царските юпита, които станаха министри.
Тогава ЧЕЗ стъпи у нас и министрите-юпита й помогнаха.
Сега тези юпита са представители у нас на същата руска банка ВТБ.
ПРЕДИ Т.14 – ЕДНО ПОЯСНЕНИЕ
Ето как кръгът се затваря!
От миналото към настоящето и бъдещето!
От едни собственици през вериги от разни „собственици” пак към първите собственици-приватизатори.
Ще попитате – а чешката ЧЕЗ?
Ами у нас тя е дошла като чешкото Гинче.
От печалбите от България чешките пенсионери не намазаха нищо. Инвестициите се оказаха (по документи) по-големи от печалбите и ги стопиха. Т. нар. обществени поръчки у нас също глътнаха много пари (за тях отговаряше и за целта беше сложен в Борда на родната ЧЕЗ странно сикаджийско лице – Митко Стефанов-Каратиста).
Намаза обаче с тлъсти-тлъсти доходи мениджмънтът на ЧЕЗ – и онзи, чешкият, и този у нас.
Намазаха и родни лица, лапнали зад кулисите някой и друг процент от капитала като комисион за сделката по приватизацията.
Сега ВТБ чрез низ от компании и др. банки ще финансира сделката. Аз лично съм убеден в това. И ще премести едни пари от лявата страна в дясната, преминавайки през няколко посредника, офшорки и две др. банки, за да се скрие дори сянката й.
Нямам нищо принципно против покупко-продажба на българско-чешко-грузинско-руската ЧЕЗ.
Имам обаче много против конкретната продажба, осъществена под лозунга на така познатата ни комунистическа демагогия.
Защото:
А) Тя не е на частни лица, а на среди, обвързани с държава.
Всяко лице или организация, която е държавна или обвързана и държавно – без значение руска, западноевропейска, американска, марсианска, провежда освен частни интереси, и държавни. А те могат не само да нямат нищо общо с българските, а точно обратното – да им вредят.
Б) Принципно съм против статуса на „Гинчетата“.
Целият едър и среден бизнес у нас и в Русия е изграден на този принцип.
Това го оскъпява (плащат се доходи като заплата на назначените милионери) и непрофесионализира. Макар и фиктивни, но все пак формални собственици, тези псевдобизнесмени успяват да си назначат свои роднини, приятели, любовници, деца, внуци, братовчеди и компаньони за съдействие в кражбите. Некомпетентни по правило като тях. И съответно бизнесът става по-малко ефективен.
В) Подставените лица – наречени собственици, по правило крадат без мярка. Защото днес са такива, утре – може и да ги няма. Крадат и от господарите си. Избиват кражбите чрез онова, което правят с клиентите си (особено при монопол, какъвто е енергоразпределението).
Г) Статусът на подставени лица криминализира и корумпира държавната и обществена машина.
Едно предупреждение към онези – диригентите зад кулисите: подставените им лица започват реално да я владеят все повече и повече. И все по-примитивно и грубо по свой образ и подобие (затова аферите са толкова скандални), докато истинските собственици лека-полека губят лостове за влияние и въздействие.
И рано или късно стават жертва на подставените – вкл. и физически, ако се сетим за Андрей Луканов. Е, не го ли разбрахте най-сетне за толкова години и с толкова подставени бизнесмени и подставени политици, които дори забогатяха повече от вас?!
Това развитие е обективно, закономерно и системно – ако не засегне онези, застанали зад кулисите, ще засегне децата им или внуците им. Само идиотите няма да го проумеят.
14. Като всяка афера и тази има своите политически организатори, своята политическа поръчка, завръзка и завършек.
През април миналага година, когато ми прекъснаха ТВ предаване, предупредих, че се очаква политическа дестабилизация на страната – според сценарий 1 през октомври с финал около Нова година (както знаете, имаше опит, вот на недоверие и т.н.) и според сценарий 2 – пролетта с финал около средата на април.
Тази прогноза, направена преди близо година, вече се сбъдна.
Защото родното Гинче е умишлено и предварително подбрано, за да се разгори аферата.
Никакъв проблем не беше тя да се осъществи със същите цели чрез някой задграничен инвестиционен фонд или по-прилични инвеститори отвън, комбинирани например и с родни бизнесмени, а не чрез Гинчета.
Надали алчността не е могла да прежали заплащане от 7-8 милиона евро за консултанти и др. услуги, свързани с намиране на съответен фонд за инвестиции (реалната стойност на бързата аванта от аферата е над половин милиард, а по-дългосрочната – над милиард евро).
В края на краищата, изнесените червени пари влязоха у нас, маскирани като западни инвестиции, руските капитали по същия начин стъпиха на родна земя.
Обаче истинският проблем не е в парите – чии са, а в начина, по който процедират в България.
Каква е политическата същност на сценария на аферата (да, има сценарий!)?
Разчиташе се, че изкушението за поредните % от капитала на българския ЧЕЗ и комисионите са такива, че в заложения капан с двата крака ще влезе както българският премиер Борисов и негови министри, така и чешкият премиер Бабиш. И те скочиха. За чешкия не знам, но българският не само е алчен, но не се опира и на интелектуален потенциал около себе си като съветници, експерти и т.н.
За да имат обаче компроматите (и съответните документи сила да им въздействат), е необходим обществен скандал преди това. Така че като се наложи да се използва заплахата, да се вадят на белия свят, да съществува достатъчно гнусна предистория, която при такъв шантаж да може да взриви обществото.
Затова в случая не става дума само за сделка по покупко-продажба на някаква компания, обърната в афера, а за спецоперация на тайни служби, за планиран още по-голям скандал, ако двама премиери започнат да не слушкат.
Затова е сложено като „прикритие“ някакво си Гинче, с достатъчно омазано в афери семейство – за да гърми още по-голям скандал, а не е използван някой солиден западен инвестиционен фонд. И защото, за разлика от Гинчето, такъв фонд или компания никога не биха влезли в подобна спецсхема на спецструктури.
Най-сетне не е чудно, че властниците – родни алчни шарани, а и Бабиш толкова лесно скочиха в поставения им капан.
Те са си шарани на фона на онези акули, които, нека да не забравяме, са управлявали близо столетие световна империя.
.