INTERREG BULGARIA – SERBIA 2014-2020
Има ли ефект за българското малцинство в Сърбия от Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg – ИПП България – Сърбия
В сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да се намери информация за програмата Interreg – ИПП България – Сърбия 2014-2020 г. Това е програма за трансгранично сътрудничество, финансирана от Европейския съюз със средства по Инструмента за предприсъединителна помощ.
Ето какво пише в сайта на МРРБ за тази програма:
„Съвместната стратегическа цел на регионалното сътрудничество между секторите и административните единици, която трябва да бъде постигната чрез Програмата, е да се насърчи балансираното и устойчиво развитие на трансграничния регион между България и Сърбия – интегриран в европейското пространство чрез интелигентен икономически растеж, приспособяване към промените в околната среда и подобряване на културата на обучение.
Допустимият регион по програмата обхваща областите Видин, Монтана, Враца, София област, Перник и Кюстендил на територията на Република България и областите Бор, Зайчар, Нишава, Топлица, Пирот, Ябланица и Пчиня на територията на Република Сърбия.
Общият бюджет на Програмата е 34 102 256 евро.
Програмата има 4 приоритетни оси, като по 3 от тях се финансират проекти – инвестиционни и от типа “меки мерки“: Устойчив туризъм, Младежи и Околна среда.
Бенефициенти могат да бъдат юридически лица, които са регистрирани в трансграничния регион между България и Сърбия, и не генерират печалба (местни/регионални/национални институции или техните подразделения; национални и регионални агенции; администрации на защитени зони; местни/регионални администрации по управление на горите; културни институции; читалища; НПО; образователни организации – университети, училища, колежи и библиотеки; еврорегиони; асоциации на две или повече от изброените по-горе институции/организации).
Управляващ орган по Програмата е Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Р. България, а Национален партниращ орган е Министерство на европейската интеграция на Р. Сърбия.
Допълнителна информация можете да намерите на официалния сайт на Програмата.“
Тази програма бе част от дневния ред и на едно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, проведено на 24 януари 2018 г. Точката от дневния ред на това заседание бе озаглавена „Използване на Програмата за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Сърбия за 2018 г., за засилване на икономическия растеж, подобряване на социалния статус и възможностите за развитие на българското малцинство в пограничните региони.“
По време на това заседание Маргарита Джоганова, началник отдел „Програми за трансгранично сътрудничество по инструментариума за предприсъединителна помощ“ в дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, бе питана от депутати – членове на Комисията какви конкретни проекти са били осъществени по тази програма в общини в района на Царибродско, Димитровградско и Босилеградско, където живее компактно българско население и се разбра в крайна сметка, че досега ефектът от тази програма за общните в Р. Сърбия, в които живее компактно българско население, е бил твърде минимален. На заседанието присъстваше като гост и Саша Златанов, българин от община Бабушница.
Ето част от казаното на заседанието на парламентарната комисия от депутати, членове на тази комисия, от Маргарита Джоганова, която отговаря пряко за Програмата Intеrreg в МРРБ, и от Саша Златанов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ:
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да попитам представителя на Министерството какви – с няколко примера да бъде, защото не може всичко предполагам да изброите, но какви конкретни проекти са се осъществили в общините в района на Царибродско, Димитровградско и Босилеградско, специално за този район, тъй като там живее компактната българска маса, има и по другите части на границата, разбира се – какви конкретни проекти до момента са се осъществили и кой ги е реализирал, и какви са договорени вече за финансиране? Не говоря за тези, които тепърва ще кандидатстват.
МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА:
На мен ще ми е трудно да кажа за много проекти, които са финансирани. Мога да дам примери, защото в стария програмен период, тоест този, който беше за периода 2007-2013 г., по Програмата са реализирани 154 проекта.
Нека да кажа за Община Бабушница, където всъщност един изоставен здравен център, който не функционираше, беше реновиран, така че да работи като дом за социални грижи. В момента не мога да си спомня дали беше за деца, или за възрастни хора. Това е единият проект, който е реализиран.
В Димитровград беше реализиран проектът от Община Бабушница. От Община Димитровград пък участваха в проект, който беше свързан с туризъм и заедно с Община Трън беше проектът. В рамките на Община Трън се направи рехабилитация, реновация на екопътеката, а тя е известна екопътека и мястото за отдих, което се намира преди екопътеката – има беседки, място за барбекю и така нататък. В Община Димитровград не беше това единственото, но това, което си спомням, е, че една сграда беше превърната в туристически информационен център.
За Босилеград, за съжаление, не се сещам за проект, който е реализиран от общината.
САША ЗЛАТАНОВ:
Първата точка от заседанието особено ме радва, че най-сетне тези програми по трансграничното сътрудничество ще се насочат точно в тези общини, където българският народ живее в Сърбия. Мисълта ми е, че тези проекти по-лесно ще минат там. Инфраструктурата при нас е много зле, а нашата община Бабушница е една от най-бедните общини в Сърбия. Нашият бюджет едвам покрива разходите на самата община за функционирането й – за заплати, за други работи, които може да се дадат едновременно, и особено нашия край, Звонския край, където оцеляват към хиляда души българи и 11 села са едно до друго с българско население. От тези 11 седем са в Община Бабушница, а четири са в Община Димитровград.
Ние имаме голям потенциал, а на 100 км наблизо няма нито една баня освен при нас – Звонска баня. Тя в момента има доста проблеми и там водопроводната мрежа не е добре, пътната мрежа не е добре. В село Вучидел се намира планината Руй, от която една трета е в Сърбия, а ние там имаме изкачване на планинари традиционно вече става 12-та година и то е най-масовото събитие за планинари в Сърбия. За един ден се събират над 1500 планинари като обикновено идват 600-700 от сръбска страна и 500-600 от България и си сътрудничим с Община Трън. Те са включени в тази дейност. Мисълта ми е, че в тази ос за трансграничното сътрудничество може много да се направи и един много хубав проект, който да помогне за развитието и на банята, и на самия край.
…Проектът, който госпожата спомена за този дом, който се направи в Бабушница, това беше преди 7-8 години. След това Бабушница кандидатстваше повече пъти. Само това е единственият проект, който мина. Мога да кажа две-три думи за екопътеката. Екопътеката трябваше да бъде направена до Звонския край, до село Одоровци, до Звонска баня. Тя се направи само на територията на община Трън, в България, а в Сърбия не се направи нищо по този въпрос. Тази екопътека трябваше да послужи просто човек да тръгне от Одоровци и да се изкачи до Петачънци, и да може да слезе в Трън.
АНДОН ДОНЧЕВ:
Бих поискал да попитам също така относно критерии, по които се одобрява Проектът, защото разбрахме, че има много проекти, които кандидатстват, а сравнително малка част от около 15-20%, според тези цифри, които ни представихте, са одобрени. Дали в тези критерии, специално влиза и се оценява колко е затруднен, и колко е закъсал този край, колко нужда има от проектите, които се предлагат за конкретния район?
МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА:
Да, това са част от критериите за оценка. Всъщност, всеки един кандидат трябва да обоснове какви са нуждите, които те са идентифицирали и съответно да посочи факти, и колкото по-конкретно, толкова по-висока оценка ще получи. Факти за това какво е състоянието на региона и как неговият Проект всъщност би допринесъл за подобряване на това състояние.
Искам само да спомена, че максималният бюджет на проектите в този програмен период е 600 хил. евро, които се отпускат за всички партньорите от двете страни на границата, така че в това отношение също големи инвестиции не се очакват, а по-скоро се финансират дребно-мащабна инфраструктура, в рамките на Програмата.
…Тъй като реших да се концентрирам върху общините, които Вие посочихте там, където е концентрирано българско малцинство, но всъщност 154 проекта са финансирани по старата програма – 39 функционират в момента.
Ще дам примери за проекти: за почистване на корита на реки, за закупуване на противопожарна техника, проекти свързани със младежка спортна инфраструктура, например такъв проект беше реализиран в Бела паланка, а също така по Програмата се финансират и проекти от типа „меки мерки“. Проекти, свързани с изследвания на въздуха, изследвания на почвите. Имахме Проект, който беше на община Бор, а от българска страна мисля, че беше община Видин, където се направи изследване за замърсяването на почвите във връзка с такива специфични дейности в региона на Бор, както е в конкретния случай. Има проекти, които са свързани със замърсяването и възможностите за подобряване на състоянието на река Дунав. Има проекти, които са свързани с образованието. Особено Програмата за периода 2007-2013 г., там можеха да се финансират всевъзможни дейности, тъй като Програмата не беше така концентрирана, така както е в момента. В момента вече имаме туризъм, околна среда и младежки дейности, което все пак ограничава възможностите за кандидатстване.
БОРИС ВАНГЕЛОВ:
Аз ще си позволя да Ви помоля, тъй като ние депутатите имаме мандатност все пак, докато Вие, които работите в министерствата и службите, много по-дълго упражнявате Вашите задължения. Мисълта ми е, че нямате мандатност и ще Ви помоля, ако Вие отговаряте за мониторинга върху тази програма и нейното реализиране, да направите всичко възможно в този втори етап основните проекти и средства по нея да се насочат към българските общини по границата. Защото община Бор не е известна с българското си население, нито пък района на Дунав, като изключим петте села от Кулска околия, и за да може реално да свършим ние като държава своите задължения. А вторият етап на Програмата колко години продължава?
МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА:
Всъщност, периодът на Програмата е до 2020 г., като реално тя ще приключи през 2023 г., тъй като има едно правило за ен плюс три.
БОГДАН БОЦЕВ:
В тази връзка аз искам да направя едно конкретно предложение. От това, което казахте, се вижда, че по-големите проекти и тези, които са инфраструктурни, наистина отиват в общини, където няма българско население. Това, което разбрах, е, че българските общини са по-малки и може би нямат административен и технически капацитет, за да подготвят проектите, които да бъдат одобрени след това. Според мен, ако е възможно държавата и Министерството на образованието, да помагат по някакъв начин чрез технически кадри, чрез технически капацитет, тези общини при подготовката на проектите и тогава вече, когато те са конкурентен принцип, те ще имат по-голяма възможност да бъдат одобрени. Ако това може да се направи, мисля, че може да има успех и за тези по-малки български общини, които са в Сърбия.
МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА:
Това, което искам да посоча, е, че всъщност ние не ограничаваме участието в семинарите, организирани в България, само за български граждани. Нашите сънародници, които са в Република Сърбия, могат спокойно да участват в информационните дни, които ние организираме в България. Те са през месец февруари, а във всяка една област организираме шест информационни дни в рамките на 10-15 дни, така че ако Ви е удобно, можете да присъствате в България. Няма ограничения за това.
И още по темата – един коментар в социалната мрежа Фейсбук – на председателя на Културния-информационния център „Босилеград“ Иван Николов:
„Опасявам се, че Програмата за трансграничното сътрудничество между България и Сърбия и сега ще прескочи българските общини и ще отиде във вътрешността на България и Сърбия. Няма да коментирам защо. Но ако за периода 2007-2013 г., по Програмата са реализирани 154 проекта, от които в Цариброд е реновиран Спортният център, в Бабушница – Центъра за социална работа. в Сурдулица – центъра на града, кметската сграда на Власина и някои други проекти с община Трън, а в Босилеград – нищо, това показва, че не са взети предвид нито целите на програмата, нито нуждите на хората от двете страни на границата.
Особено ако се знае, че общините с българско население са най-изостаналите в Сърбия, че става дума за национално малцинство, което десетилетия наред е източник на напрежение между двете държави, и че именно тука трябва да се наблегне. Програмите за трансгранично сътрудничество по принцип трябва да преодоляват тежкото историческо наследство и да създават почва за нормални човешки взаимоотношения между хората от двете страни на границата.
КИЦ „Босилеград“ имаше възможността да партнира по тази програма в един проект с община Трекляно, община Босилеград и Лесотехническия университет в София. Убедих се, че не само в Босилеград няма обучени хора и административен капацитет за правене и изпълнение на проекти. По-страшното е, че няма и политическа воля за участие в европейски програми, предвид русофилските настроения на общинското ръководство и интересите на руските компании за рудодобива и ВЕЦ-ове в Босилеградско. Босилеград има спешна нужда от смяна на местните феодали и демократизация на политическия живот, за да може изобщо да се говори за трансгранични програми.“
––––––––––––––––––––––––––––-
Информация за всички одобрени проекти, над 650 на брой, по програмата Interreg в стария програмен период период – от 2007 до 2013 г. – за какво са били те, кои са организациите и какви – сумите, може да изтегли оттук:
Информация за проектите по време на сегашния програмен период, който е до 2020 г., засега малко над 90 на брой – кои са организациите, за какво са проектите, какви са сумите и пр., може да се изтегли оттук:
Funded projects 1st call 2014-2020
.
