Тази публикация съдържа отличените от 7-мо до 10-то място творби в Националния литературен конкурс „ЛЮБОВ ВЪВ ВИНОТО ИСКРИ“, организиран и проведен в групата „ЛИТЕРАТУРНИ ОТКРОВЕНИЯ“, в който участваха над 200 български автори. Първите три творби, отличени от журито с председател Красимир Тенев и членове Мая Нарлиева, Станислава Немска и Виктор Хинов, могат да се видят ТУК. Отличените от 4-то до 6-то място творби – ТУК.
.
Седмо място:
И НЕИЗБЕЖНИ СМЕ
Христина Мачикян
По улиците скита вечерта
и сплита стъпките ни като прежда.
Във локвите е паднала луна.
Изгубили сме се. Като надежда.
Нощта се утаява по первазите,
отпива глътка време. Не изстинало.
Ухае роза в шепите на вазата.
Несвършени сме с тебе. Като минало.
Излива тънък звън ръбът на чашите,
а виното пияно е от устните.
По тишината грапав шепот дращи.
Непредвидими сме. Като изкуство.
Загърнати във нощната си приказка,
събираме звездите й по тъмно.
Отвън щурците дрезгаво се кискат.
И неизбежни сме. Като разсъмване.
––––––––––––––––––––––––––––––––––
Христина Мачикян e родена в Пловдив. Завършила е музикално училище, след което Музикалната академия в родния си град. Преподава пиано в Музикална школа в Кърджали, където живее от доста време. Христина пише от дете – повече поезия, а опитите й в прозата са започнали преди няколко години. Нейни творби са публикувани предимно в литературни сайтове, но също и в печатни литературни издания.
Осмо място:
ВИНО
Пламен Панчев
Сред всички изкусителки в света –
жена такава искам да открия.
Да бъде вино в чашата ми тя –
и да е силно – щом от него пия.
Да ме крепи тръпчивият му вкус.
Да ме подпалва то, да ме замайва…
Единственото име наизуст
соленият ми ден да шепне тайно.
Ала такова дълго не открих.
(И тествайки вкуса му между тия.)
Внимателно от чашата ти пих…
И оттогава… само тебе пия.
–––––––––––––––––––––––––––––––
Пламен Панчев е роден през 1948 г. в Разград. Завършил е ВИХВП – Пловдив, инженер-технолог, а по-късно Националната спортна академия. Бил е баскетболист, играл е за „Ямбол“, „Академик“ – Пловдив и „Лудогорец“. Треньор на мъжкия отбор на „Лудогорец“, бивш треньор на националния юношески отбор, майстор на спорта. Панчев е автор на седем стихосбирки: „Връхна нота“ (1987), „Все по-далеч от думата надежда“ (1994), „Тревожен хляб“ (1996), „Спиралата на спомена“ (1998), „Целувай ме, змия великолепна“ (2002), „Добро утро на залеза“ (2008) и „Среднощен реверанс“ (2014). Негови творби са превежданr на руски, английски, испански, сръбски, хърватски, турски и гръцки. Член е на Съюза на българските писатели и на Славянска академия.
Девето място:
КАКВО Е ЛЮБОВТА
Любомир Чернев
Какво е любовта? Не знам.
Аз питал съм се много пъти,
когато съм оставал сам,
дали ме има във съня ти.
Дали дори, когато ти
твърдиш – не ме обичаш вече,
в душата ти следа блести.
На щастието знак далечен.
Да пийнем чаша вино. Аз
си спомням онзи ден, когато
се влюбихме. С такава страст
под нас въртеше се земята!
Бутилка вино. Аз и ти.
Любов и вино се привличат.
Размесват се в кръвта… Прости,
не мога да съм безразличен.
Любов във виното искри.
Не е ли любовта представа?
Не е ли любовта дори
животът, който ни остава…
––––––––––––––––––––––––––––––––
Любомир Чернев е роден през 1960 г. в София. Завършил е УНСС. Негови творби са публикувани преди във вестниците „Средношколско знаме“, „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Пулс“, „Литературен фронт“; в списанията „Жената днес“, „Читалище“, „Пламък“. Както и, в наше време, в „Словото днес“, в. „Литературен глас“ – Стара Загора, поетична антология „Белоцветните вишни“ (2016), алманах „Литературни искри – Гостивар 2015 г.“ в Р. Македония, антология „Поети 2015“ и антология „Поети 2016“ (издания на СБП), сп. „Литературен свят“. Първата му стихосбирка „Градска хроника“ излиза през 1991 г. Втората – „Обещах да те намеря“ е издадена през 2015 г., а третата, „За красотата“ – през 2017 г. Член е на Съюза на българските писатели.
Десето място:
ДО КАПКА
Христина Борисова
Пресъхнаха без вино бъчвите.
Избяга презглава и гроздоберът.
Цветът на вино сигурно е същият,
но помня го с вкуса от вчера.
По тъмно прекипяваше. И в него
звукът на зряло грозде се разпукна.
А аз отворих мрака на килията,
на който неочаквано почука.
Избяга ли? Едва ли ще посмееш
след котвата, с която те притеглих,
към дъното заливано от обич
да слезеш с мен в безцветния ми делник.
И ти остана – врича се и слиза
надолу по въжета от коприна.
Поиска ми подслон – притихнал завет
след бродене в бодли и сред коприва.
Сега плета, а нощем я доплитам
пътеката, с която те догонвам.
Дори и тук усещам, че се скита
духът ти по природа неуморен.
Избяга ли? Не си, защото имам
въжетата… но виното изтече.
Съня ти сит пресявам.
И ми стига –
до капка сетна ти ми се обрече.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
Христина Борисова е родена в Севлиево, където живее и днес. Пише стихове от ученическите си години. Първата й поетична книга – „Очи за лято“ излиза през 2009 г., следвана от стихосбирките „Всеки следващ дъжд“, „Любов, не ти прощавам“, „Оставам“, „Сезони – хайку, хайга, суми-е“, „Щурец на прозореца“ и „Заключване на зимата“. Носител е на награди от национални литературни конкурси, сред които първи награди от „Златен Явор“/2017/, „Поезия и песен на Балкана“/2013/, „Искри над Бяла“/2009/; втора награда от национален конкурс в Нова Загора /2009/; трети награди от конкурса „Николай Лилиев“ /2017/, конкурса „Биньо Иванов“ /2011/, конкурса „Златен пегас“ на в. „Ретро“/2013 /; специалната награда от националния конкурс „Кураж“ за стихосбирката „Оставам“/2011/ и др. Нейни творби са публикувани в алманасите „Културна палитра“ и „Нова българска литература – поезия“, в сборниците „Лирически кръстопът на музите“ и „На изповед пред Дякона“, в „World Poetry Yearbook “ и др.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Честито на отличените автори!
.
