Тази публикация съдържа първите три наградени творби от Националния поетичен конкурс „ЛЮБОВ ВЪВ ВИНОТО ИСКРИ“, огранизиран и проведен в групата „ЛИТЕРАТУРНИ ОТКРОВЕНИЯ“. В конкурса участваха над 200 български автори. Журито, което се състои от членове на групата, ни изпрати, както бе обявено и в самия конкурс, отличените творби за публикуване.
И така, ЖУРИ в състав – КРАСИМИР ТЕНЕВ, председател, и членове: МАЯ НАРЛИЕВА, СТАНИСЛАВА НЕМСКА и ВИКТОР ХИНОВ, определи следните стихотворения за челните места в поетичния конкурс:
Първо място:
ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ
Димитър Никифоров
Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и прана кошуля.
На челото ми – тънки браздулици,
а душата кипи по хлапашки.
Зимен вятър по пустите улици
мята къдрава бяла опашка.
Златорога луна над варошите
ще приспи и събуди петлите.
Сиви облаци, облаци рошави,
накъде пак припряно летите?
На съдбата отричам прищявката
сам да пия от нощното вино.
Чуй как пеят навън кукумявките:
този свят без любов ще се срине.
Не гадай с късен поглед по чашите –
всеки спомен е погреб барутен.
Да се сгушим на топло в чаршафите!
Лека нощ, мила моя… До утре!…
––––––––––––––––––––––-
Димитър Никифоров е роден през 1968 г. в с. Крушовица, Врачанско. Завършил е строително училище във Враца. Сега живее и работи в София. През 2013 г. излиза стихосбирката му „Бодли в сърцето“ (пилотна книга на издателство „ХуЛите“), през 2016 г. – стихосбирката „Последната пробойна“. Най-новата му книга „Казано по мъжки“ излезе наскоро.
.
Второ място:
ЗАЩОТО СВЕТЪТ СЕ ВЪРТИ
Ники Комедвенска
Самотата в кварталната кръчма сълзи като рана,
но умело прикрива коравите мъжки вини.
На четворната маса, от няколко часа пияна,
си поръчва жената, най-тъжна от всички жени.
Над поредната чаша в мълчание кипнало вино
тя разстила косите си – есенно-сребърен шал,
и закрива очи, пълни с толкова болки изстинали,
като скитник в годините, всяка любов изживял.
И мъжете я гледат, и стръвно в душите им вият
всички думи-камшици на делника груб и суров.
Но не виждат, че нейните устни от виното пият,
а сърцето й пие от чашата само любов.
А когато в кръвта й последната капка узрее
в неподвластен на времето древен езически код,
тя си тръгва с несигурни стъпки. И влюбен във нея,
се търкулва по прашните стълби самият живот.
Вън я дебнат очи – безпогрешни човешки капани.
„Ето идва пияната!” – в тъмното някой крещи.
Но и те не разбират: светът покрай нея пиян е.
…и жадуващ любов, все така се върти ли, върти…
–––––––––––––––––––––
Ники Комедвенска е родена и живее в Сливен. Завършила е гимназия „Добри Чинтулов“ в родния си град и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на поетичните книги „Свят за лудите“ (2012), „Педя душа (2014), „Кабинети за ближни“ (2017) и на повестта „За чудо и приказ“ (2015).
.
Трето място:
ЕДНА ЛЮБОВ
Албена Димитрова
Живота си препъвах в гордостта.
Пиян се олюляваше – от страсти.
Душата ми политаше в калта.
След всеки удар мъничко пораствах.
В потока на сълзите се измивах.
И тръгвах пак с нозе, до кръв охлузени,
да търся любовта непредпазливо
в мъглата от погубващи илюзии…
Но всеки миг незрим до мен вървеше
Смиреният, родилият се в ясли.
Помазаникът праведен – до грешната.
Небесният Баща – до дъщеря Си…
Окъпа ме и бях новородена!
Покани ме на Тайната вечеря.
Разчупи хляба, даде и на мене.
От чашата отпих с ръце треперещи.
Една Любов във виното искри –
безкрайната Любов Богочовешка!
Изтръгва ме от пъкъла дори!
Дарява ми криле, Небе… и Вечност!
–––––––––––––––––––
Албена Димитрова е родена през 1958 г. в гр. Павликени. Завършила е гимназия в родния си град с отличен успех и златен медал. После завършва астрономия в СУ „Св. Климент Охридски“ и започва работа в Университетска библиотека като физик–библиотекар, след което специализира „Библиотекознание”. По-късно завършва музика (оперно пеене) в Софийския университет и в момента работи като музикален педагог. Първите си стихове авторката написва на 18-19 годишна възраст. Отличена е с поощрителна награда за млади поети. След период на прекъсване от 20 години, в които Албена не пише, тя отново се връща към поезията. Нейни творби са публикувани в литературни сайтове.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Честито на отличените автори!
В Еврочикаго ще бъдат публикувани творбите и на още седем автори, които са били класирани от 4-то до 10-то място в поетичния конкурс.
.
