Трагично-смешна пропаганда:
КОРУПЦИЯТА Е БЛАГО!
Защо корупцията не е корупция? Защо корупцията е полезна?
Коментар на Григор Лилов
Цитат:
„Да предположим, че трябва да се построи къща. И три фирми предлбагат да го направят. Първата иска 100 милиона, втората – 110, третата – 115. Чиновникът ще избере първата, която може да построи къщата за 100 милиона, за да няма възражения след това. Той изпраща своя човек при тази фирма, която се вписва най-добре в условията на обществената поръчка, за да не създава подозрения. А ако фирмата задели и нещо настрани за чиновника, още по-добре и всичко си остава скрито-покрито. По същия начин съдията ще предпочете да вземе подкуп от този, който и по закон си е прав. И джобът е пълен, и съвестта – спокойна, и началството нищо няма да заподозре. В тези случаи корупцията не е във вреда нито на конкуренцията, нито на държавния интерес, нито на закона“.
„Къде е разликата? 5-10% процента ще получи чиновникът, който, страхувайки се от разкриване, ще си построи с тях ловджийска къщичка на тихо място около Онежкото езеро, или те (в случай на отказ) ще останат за предприемача, който също ще си построи виличка, но легално и на Лазурния бряг на Франция? За руската икономика даже е по-добре вилата да бъде построена от чиновникът у нас. „
Бестселърът „Митовете за корупцията” твърди, че опасна за икономиката е не корупцията, а борбата с нея, защото „тя позволява на мързеливите и глупаците да приписват всичките си грешки и неуспехи на „високото ниво на корупцията“.
Автори на този руски бестселър са двама политолози. Единият е проф. Олег Матвейчев – политолог, обслужвал администрацията на президента Владимир Путин, фактор в Националния Изследователски университет – Висша школа, другият – лениградчанинът, ТВ водещ и политически технолог Артем Акопян, близък на всяка руска власт.
Книгата е разделена на глави: „Защо икономиката не зависи от корупцията?”, „Кога корупцията е полезна?”, „Защо често пъти корупцията не е корупция?”, „Защо корупцията е чисто западен порок?”, „Защо борбата с корупцията в средствата за масова информация увеличава корупцията?”, „Защо равнището на корупцията не може да се измери?”, „Защо корупцията не е корупция?”, „Защо не съществува всеобземаща корупция?”, „Защо корупцията е малко зло?”, „Защо Китай се бори неправилно с корупцията” и т.н.
Толкова наивна и трагично-смешна пропагада може да се обястни единствено с два феномена – продължаващата деградация на посткомунизма в Русия и примитивизма, до който са докарани съвсем целенасочено „широките народни маси” (умишлено използвам този термин на комунистическата идеология).
Давам линк към цялата книга (на руски), ако искате да се посмеете.
И да се замислете за процесите в Русия. Понеже в нея има и две глави, озаглавени така „Защо революцията е по-лоша от корупцията?” и „Защо колкото повече борци с корупцията има, толкова повече корупция се ражда?”
Един любопитен факт – книгата е изляза още миналата година, но сега буквално всички руски медии я огласиха широко, така да се каже – залпово.
Двамата автори са създали и едноименна група във Фейсбук, в която членуват 261 души!
Ако се намерят тролове и идиоти, които ще се опитат да защищят тези тези, предлагам да ги оставите да си пишат на воля! С глупостта и тъпотата не се спори. Те имат удивителното свойство да се саморазобличават.
.
