На 24-ти февруари 2018 г. пъстрата и добра Баба Марта посети Малко Българско Училище и всичките му филиали.
Още от входните врати на училищните сгради, деца, родители и учители, се поздравяваха с „Честита Баба Марта!“ и бяха закичвани с мартеници и весело настроение.
Пременена и засмяна, Баба Марта разказа на децата за тази многовековна българска традиция, за произхода й и за символиката на белия и червения конец.
Ръцете на всички ученици се окичиха с мартенички – някои, раздадени от Пижо и Пенда, малките усмихнати помощници на Баба Марта, а някои – изработени от учениците в клас.
Мартеничката тръгна от източния бряг на САЩ, където децата от „Малко българско училище, Мейн” усукаха червено-бялата нишка. Продължиха я по коридорите на училището в Елк Гроув, Чуднотеката и училище ”Алеко Константинов”.
Така се изви „най-дългата мартеница“ на българските училища в чужбина – от Мейн до Илинойс към общия ни дом – България!
Децата и учителите във филиал „Алеко Константинов” бяха подготвили и специално тържество за посрещането на Баба Марта.
Нишката на този така обичан български празник вплете и този ден към всички онези дни от нашата българска история, в които малки и големи са държали в ръцете си два преплетени конеца. Един бял и един червен. Наричани за здраве и късмет от поколения наред и така превърнати в много повече от това, което е видимо за очите – мартеницата.
Символ, предаван през поколенията. Символ, който всеки българин разпознава и тачи. Символ, вплел в себе си тихите стъпки на идващата пролет и нежния аромат на снежнобели кокичета.
Соня Герджева
