След медиите-бухалки в България съвсем логично се появиха и законите-бухалки. Тяхната цел е същата – да се разправят с всеки неудобен
Полина Паунова, „Дойче веле“
Ако от 2013 г. обществото бавно свикваше с медиите-бухалки и в началото успяваше пипнешком да се ориентира кои издания са близки до депутата и медиен магнат Делян Пеевски, то днес, пет години по-късно, вече е съвсем ясно как функционира пропагандата на местна територия, се казва в коментар на „Дойче веле“. Способите ? са банални, а съдържанието на изданията, които вместо да информират просто изпълняват изисквания, е изтъркано. Т.нар. факти по медийните страници изобщо даже не са “алтернативни”, те дори не могат да минат за “едната гледна точка”. Защото са откровени лъжи. На прицела на тези медии е кажи-речи всеки човек, осмелил се да надигне глас срещу властта, която на свой ред изглежда твърде често е заета да изпълнява поръчките и изискванията на Пеевски. Дори хора, които не се бунтуват, а просто назовават проблемите в България, се оказват изведнъж „врагове на народа“. А именно Пеевски и медиите му скромно поеха тежката задача да представляват същия този народ. Това се случи без съпротива от страна на останалите политици. Всеки, дръзнал да излезе на протест, се оказва „безродник“. Всеки, който просто иска да живее прилично в една що-годе подредена държава, се превръща в „изменник“.
Схемата е проста и дори не изисква особени усилия от страна на анонимните “автори”, които нито веднъж не излязоха с името си. Така например защитниците на природата са „зелен октопод“, а хората, застъпващи се за върховенство на закона, почти всекидневно биват заклеймявани като „слуги на мафията“. Поддръжниците на европейските ценности са от „третия пол“, малкото политици извън неразличимата парламентарна пихтия са „слуги на задкулисието“, а всеки протест срещу властта е „платен“. По същия модел всеки критичен публичен глас, било то на журналист, гражданин или организация, не е граждански, а „грантаджийски“, а всички тези хора вкупом са „соросоиди“.
Думата му е закон
За последните пет години, откакто Пеевски реши да се институционализира по времето на Орешарски, медиите-бухалки претърпяха развитие. Първо бяха семплите очернящи дописки, а после безименният автор започна да издава и книги, разпространявани безплатно. След това стана ясно, че няма защо някой да се преработва и затова един и същи материал се появява няколко пъти в рамките на броени часове, препечатан в информационни сайтове и вестници, а за разкош – преразказан и телевизионно. Но начинът на действие се изтърка, прийомите станаха отегчителни. Ето защо Пеевски очевидно има нужда от нов инструмент за овладяване на държавата. И този “инструмент” се появи от само себе си – след медиите-бухалки дойде ред на законите-бухалки. Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за когото иначе се твърди, че не стъпва често в парламента, очаквано се оказа фалиралата КТБ. В края на миналата година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат обезсилването на стотици сделки със задна дата повече от три години след сключването им. Въпреки предупрежденията на юристи, че подобна екзотика ще доведе до правен хаос, а и противоречи на Конституцията заради действието си със задна дата, ДПС на Пеевски с любезното съдействие на ГЕРБ вървят към окончателно приемане на закона.
Още при внасянето му редица експерти заподозряха, че целта на текстовете не е народолюбива, а по-скоро прозаична – опит за придобиване на конкретни активи, останали извън “владение” на Пеевски. Пример за това е оръжейният завод „Дунарит“, за овладяването на който преди време бе използван целият арсенал на държавата, но поради напълно ясните цели на действията, които окончателно щяха да пришият ГЕРБ към ДПС, схемата не проработи. Ето защо Борисов вероятно е решил да не става лице на “сделката”, но пък да удовлетвори искането на Пеевски ходовете му да бъдат законово регламентирани. След успеха на първия закон-бухалка, логично се появи и втори. След овладяването на активите на КТБ, Пеевски вече има време и иска да се разправи с онези медии, които още не притежава или върху чиито собственици не може да въздейства. Така се появи и вторият закон “Пеевски”, който отново е внесен с благовидни мотиви, като този за активите на фалиралата банка. Ако с промените в нормативния акт за банковата несъстоятелност той иска да връща разграбеното, с медийните промени ще разкрива “действителните собственици” на издания и ще разобличава непазарното финансиране.
Текстовете задължават медиите да обявяват истинския си собственик. Подобно изискване съществуваше и досега, но не обхващаше онлайн изданията. Впрочем, идеята в някакъв вид регулация да влязат и онлайн изданията не е никак лоша. Но зад нея се крие действителният замисъл на предлаганите промени – оповестяване на непазарното финансиране на медии. Тоест, да бъдат “громени” онези издания, които ползват финансиране от фондации или са спонсорирани от издателите си. Забележителното е, че законът изключва деклариране на “банкови кредити”. По този начин не се отваря и дума за медии, финансирани от източени банки като КТБ, какъвто е случаят с медийната група, която е официална собственост на Пеевски. На тъмно ще останат и други национални издания, които уж функционират “пазарно”, но в действителност са заложени в банки.
Как действа българският пазар
Друг важен момент е, че от обхвата на закона са изключени приходите от присъщата за медиите дейност – продажба и реклама. А както знаем, медиите на Пеевски се издържат точно така – на пазарен принцип. Въпросът е как действа пазарът. Защото този пазар, в който явно или с подставени лица един медиен бос може да притежава издания, печатница и разпространителски фирми, дава възможност на този медиен бос да обяви каквато пожелае печалба. Понеже е затворил кръга. Въпросът е и каква е рекламата. Защото е възможно тя да бъде раздута – например една негова медия да рекламира пространно друг негов бизнес, в който името му не фигурира, а сумата да бъде фиктивна. Пазарът в България дава тази опция. Въпросът е и колко крупен рекламодател е държавата, чрез европейски средства например. Все въпроси, които законът-бухалка не регулира. А те са от съществена важност за разобличаването на медийния модел в страната. Модел, който е в основата на това, което мнозина определят като симбиоза между ГЕРБ и ДПС. А тя се изразява в простата схема „услуги срещу изкривена реалност”. Съвсем пазарен принцип. На българския пазар. Пазар, който прави възможни медиите-бухалки. А отскоро и законите-бухалки. Пазарът в държавата, управлявана от Борисов, в която думата на Пеевски очевидно е закон.
.
