Владимир Перев, „Македонска трибуна“
Иконостасът на църквата „Свето Благовещение“ в Прилеп се намира в отчайващо състояние. Дърворезбосаната преградна стена се разпада, като е изоставена на милостта или по-скоро на немилостта на времето. Местната и централната власт власт показват пълна незаинтересованост. Нехаят за възстановяването на уникалното възрожденско богатство на храма, който в Прилеп старите граждани все още наричат „бугарската цръква“.
Иконостасът е майсторско и художествено достижение на Петре Филипов Гарката и неговата тайфа-дружина от майстори, подмайстори и чираци. Изработен е през 1845 година, в периода, когато се гради и храмът. Около издигането на църквата по това време се върти и целият живот на българската черковна община. За македонските българи съдбата на храма и до днес е своеобразно отражение на тяхната собствена съдба.
Става дума за същия иконостас, възпят от прилепчанина Димитър Талев в неговия роман с метафоричното заглавие „Железният светилник“. Този незагасващ светилник, дори във времената на най-големите исторически бури и стихии, дори и само мъждукащ, е оставал символ на борбата на македонските българи за духовна и национална свяст и свобода. Поколения от македонски българи са били кръщавани, венчани, а мнозина от тях и опети там при заминаването си от земния свят.
Духът на този храм и геният на Димитър Талев създават за вечността неповторимите образи на македонските възрожденци, комити и борци за свобода. Точно покрай историята на изграждането на този храм Талев намира своите Стоян и Лазар Глаушеви, Бенков, Немтура и ред други ликове. От там идва и вдъхновението и преклонението пред чевръстата, традиционна и непоклатима българска жена в образа на майката Султана. Покрай градежа на църквата се появява нежната Ния, символ на безкористната, вечна любов и красота. От същия иконостас се появява и изпепеляващият ренесансов тип с неговата обречена любов – майстор Рафе Клинче. Там е душата на страстната и нежна Катерина, опята пред същия иконостас. В дърворезбата на иконостаса майстор Рафе излива всички свои чувства, трагично завършили в безмилостния живот.
И за новите генерации църквата от “Железния светилник” е пропита със своя особена духовност. Вкопан по изискване на поробителя няколко метра в земята, за да не се възвисява над околните джамии, когато влизат вътре, верниците са смаяни от нейната просторност и величие, несъизмерими с външния вид. Това е мястото, където се смесват историята и настоящето, мястото, където при всяко кръщене и венчавка се търси смисъла на бъдещето… Това е мястото, където и до днес се смесват действителност и въображение, надежди и отчаяние, както и най-невероятните прозрения за бъдещето.
Огромно и неповторимо е делото на нашите възрожденци строители и създатели на храма и в частност на велелепния му иконостас, смятан за един от трите по значимост в днешна Вардарска Македония. На неговото съвършенство се равняват само иконостасите в Бигорския манастир и църквата „Свети Спас“ в едноименния скопски манастир. Огромно и още по-неповторимо е също и делото на Димитър Талев. Той даде всичко, което един човек може да даде за своя народ и роден Прилеп. Към него никога не се издължиха днешните прилепчани, нито Македонската православна църква. Родната къща на Талев е напусната и изоставена. Там не живее никой и тя може да се срине във всеки миг. Но дори и тогава духът на Талев, като ангел пазител на мястото и на своя роден град ще остане да се носи в Прилеп. Питам се, кой ще запази утре духовността на талевото творчество в Македония? Кой ще се осмели да поеме грижата за това бъдеще? Кой трябва да запази иконостаса и останалите материални и нематериални, художествени и духовни ценности на храма „Свето Благовещение“? Моля се на Бога, на когото служат духовниците и от двете православни църкви – на Българската и на Охридската архиепископия. Моля се за спасение на олтара и на храма, защото знам, че това трябва да се случи. За да се съхранят всички наши страсти с цялата им любов и омраза, с нашето скъперничество и дори престъпно нехайство, защото вярвам, че железният светилник не трябва и не може да изгасне.
Спасете олтара! Спасете сърцето на храма „Свето Благовещение“!!!
.
