Празникът Сретение Господне (среща с Господа), който се чества днес, е свързан със следните събития и символика:
Според Мойсеевия закон, който повелявал всяко първородно дете от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога [Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16], 40 дни след раждането на Иисус Христос, Св. Богородица донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни деца от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък [Изх., 12:29]. Затова обичаят повелявал всеки първороден като собственост на Господ да бъде откупен с определена от закона цена. След навършване на 40 дни от рождението, майките на първородните синове принасяли в жертва на Бога агне. А по-бедните принасяли гургулица или два гълъба.
По това време в Йерусалим живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не го види със собствените си очи. Преданието разказва, че този Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей II Филаделф (285 – 246 г. пр. Хр.) назначил с тази задача. На Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до глава 7, стих 14, той помислил, че има някаква грешка, защото там е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ Симеон се опитал да поправи думата „Девица“, но Ангел Господен го спрял: „Писането е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“.
Когато донесли малкия Иисус в Йерусалимския храм, по внушение на Светия Дух Симеон също влязъл в храма. Той взел детето на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“. Йосиф и Дева Мария се чудели на тези негови думи. А Симеон, като ги благословил, обърнал се към Богородица и й казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.“ [Лука, 2:25 – 35].
Тези думи, изглеждащи неразбираеми по време на изричането си, се сбъднали по-късно в живота на Спасителя. Той дал нов закон на народите – Законът на любовта и благодатта. Но самият Той и неговото учение станали поводи за много спорове и противоречия. А когато Иисус изтърпява разпъването на кръста и страданията, сърцето на Света Богородица изпитва толкова силна болка, сякаш е пронизано от меч.
Освен свети Симеон, и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания и предсказан от старозаветни пророци Месия. Тя била прекарала много години в молитви и служба на Бога в храма, очаквайки с твърда вяра идването на Спасителя. Когато Анна видяла малкия Иисус, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месията – Сина Божи и човешки Иисус Христос.
Из Евангелие от Лука:
„Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.
А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече:
сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.
И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.
И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.“ [2:21-40]
.
