Димитрина Нанева, „Македонска Трибуна“
На 1 февруари тази година се навършват 73 години от първата екзекуция на 100 българи, съгласно присъдите на първи състав на т.нар. народен съд (1.02.1945 г.). Всред убитите са регентите, министър-председатели на Царство България, 67 депутати, съветници на българския цар. Общо в държавата действат над 130 такива „народни“ съдебни състави, разпределени в „12 направления“ – тоест определен е и има състав за всяка прослойка на българския национален елит – управници, военни, журналисти/публицисти, писатели/художници, индустриалци и т.н. Системата е „вертикално“ устроена – от национално равнище се дават нареждания за издирване и осъждане – на смърт, на конфискация на имуществото, на доживотен затвор, на различен брой години „престой зад затворническите решетки“…
Под съдебна отговорност са привлечени над 11 хил. души – поданици на Царство България; от тях присъда“ смърт“ получават 2730 български поданици. В този исторически момент населението на Царство България наброява около 6 млн. и половина души. Втората световна война не е завършила, а Царство България е окупирана държава, тъй като на 5.09.1944 г. ех-СССР- 3-ти Украински фронт под командването на маршал Толбухин е обявил официално война на държавата ни; съветските войски навлизат безпрепятствено на територията на Царство България. Започва целенасочено обезоръжаване на командния състав на българската армия; за съжаление, малцина са тези български офицери, които отказват да предадат оръжието си на окупаторите; има свидетелства такива исторически случаи в Шумен и Хасково. Българската държава обявява война на Германия на 8.09.1944 г. и позволява безпрепятственото изтегляне на германските военни части през западната ни граница.
Преди това установената на 9.09.1944 г. с държавен преврат и с подкрепата на окупаторите „Отечественофронтовска власт“ с министър-председател – превратаджията Кимон Георгиев (първи преврат – 19 май 1934 г.), разрешава един месец „своеволна разправа“ с „фашистите“ на цялата територия на Царството. Загиват без съд и присъда над 30 хиляди българи; във всички населени места жертва на този „призив“ стават свещениците, учителите, кметовете и заможните по-първи хора от населеното място; и до днес техните лобни места не са посочени от наследниците и самите извършители на тези убийства (ако са все още живи!), и не са известни на родната историография. Или – до днес българската общественост не е информирана за мястото на масовите гробове на територията на Отечеството ни. Масови гробове се откриват в мини, в кладенци, в земеделски имоти…
След тази „съветска вакханалия“ следва съдебна – дори бъдещият опозиционен лидер Никола Петков (министър без портфейл в правителството на К. Георгиев), се подписва под заповедта за създаване на „ТВО“ в Царство България, или заповедта за създаване на така наречените „трудово-възпитателни общежития“, т.е. лагерите на територията на държавата ни. Оказва се, че такива „ТВО“ са били организирани и са наброявали над 86 (осемдесет и шест!) на 111 хил. кв. км! Тогавашните поданици на Царството ни са били „щастливи“, ако са имали съдебна присъда – т.е. брой на съдебното решение, затворнически номер, години на присъдата, съответните парични санкции/конфискации на имуществото им, място за излежаването на присъдата и т.н. … Другите, просто „задържани за справка“, за „изясняване на ситуацията“ и т.н. – и до днес не е известно къде и кога са се простили с живота си.
Макар че „Наредбата закон за защита на народната власт“ се появява на 17 март 1945 г., т.нар. народни съдилища действат на територията на Царството от 19 декември 1944 г., а присъдите са прочетени от Първи състав на т.нар. народен съд в Аулата на Софийския университет; уникалното в тази масова „политическа саморазправа“ с българската нация са следните две обстоятелства, които не се срещат в нито един от „вълновата амплитуда“ на подобни съдебни процеси, проведени обаче след 9 май 1945 г. като например в ех-Югославия, Германия, Япония, Франция, Италия и т.н.: 1/ издадените присъди от т.нар. народен съд не могат да бъдат обжалвани, т.е. те се привеждат в изпълнение незабавно; 2/ съдят се вече починали лица, умъртвени по време на „масовата вакханалия“ в държавата ни, а именно: от 9.09.1944 до 10.10.1945 г.
Освен осъдените на смърт 27301 лица от съставите на т.нар. народен съд, под внимание трябва да се вземе и фактът, че семействата на осъдените също подлежат на съответните репресии – най-често това са изселванията (от градовете семействата са изселвани в села, най-вече в Източна Добруджа, където живеят в „землянки“; на наследниците на осъдените лица се забранява достъп до образование, най-вече – висше (през м.м. февруари и март 1949 г. в българското висше образование се провежда „чистка“ във всички специалности и студентите, чиито произход е „фашистки“, се отстраняват за едва ли не „вечни времена“ от правото да се образоват по-нататък… Същото се случва и с техните майки, на които в съответните населени места се забранява да работят дори в така наречените „пулпове“, т.е. местата в консервните фабрики, където постъпват плодовете и зеленчуците за измиване…
В резултат – съвременната българска историография изчислява, че размерът (брой души от населението на Царство България – 1944-1951 г.г.), потърпевши от „мероприятията на т.нар. народна власт, засяга над 300-400 хил. души! В „Месечния осведомителен бюлетин на канцеларията на НВ Царя – м. март 1965 г., Мадрид, се посочва сумата от 6 млрд 619 млн. и 180 хил. бълг. лв., които т.нар. народна власт „присвоява“, т.е. конфискува чрез присъдите на т. нар. народен съд. Тук не се приспада цената на имуществото, национализирано и „колективизирано“ чрез по-нататъшните мероприятия на т.нар. народна власт, а именно: законът за национализация на едрата градска собственост и законът за колективизация на земеделската земя. Историческата ирония в случая е, че всички присъди на т.нар. народен съд са издадени в „името на Негово Величество – Царя на българите“!!!, който е непълнолетен и държавата ни по това време се управлява от „регенти“, не-избрани съгласно процедурата за това на Търновската конституция – 1879 г.
В „Кратка българска енциклопедия“ т. 3, 1966 г., с. 527, дословно е записано: „народен съд над фашистките престъпници“; под това заглавие стои обяснението, че т.нар. народен съд е „революционен наказателен орган в Б-я, създаден въз основа на наредба-закон на пр-вото на ОФ на 6.10. 1944 г. за привличане под наказ. отговорност на ръководителите на монархо-фашисткия режим и всички виновници за извършените спрямо бълг. народ престъпления от 1.01.1941 г. до 9.09.1044 г.“. И до днес не е ясно, защо е посочена именно датата – 01.01.1941 г. за начало според „антифашистката историография“ на монархо-фашизма в Б-я“ (все пак България се присъединява към Тристранния пакт на 01.03.1941 г.!) и 2/ нима окупацията на Царство България от ех-съветската армия – 05.09.1944 г. не установява „тоталитарен режим“, напълно не съответстващ на европейските ценности и интереси на българското население, които то защитава в продължение на приблизително, в течение на 60 години?! Нека да припомним – в този исторически отрязък – от 1879 г. до 9.09.1944 г. българският лев има златно покритие и на българските учители се е заплащало в „златни левове“ заплата от Царството!
И до днес – наследниците на Българската комунистическа партия /БКП/, които през м. април 1990 г. за една нощ се преобразуваха в Българска социалистическа партия /БСП/, не са поискали, не са потърсили! извинение от българските граждани за „моралните вреди и щети“, нанесени на нацията ни въз основа на тяхната вина, на вината на техните родители, баби и дядовци в процеса на пълното осакатяване и деморализиране на нацията ни, известен като „процес на преход от капитализма към „социализъма“…
Бог да прости умрелите и с надежда, че живите ще се опомнят и ще намерят пътя към храма…
.
