Слабият никога не иска прошка. Прошката е признак на силния.
Прощавайки се, сте свободни да се съсредоточите върху нещо
наистина ползотворно.
Махатма Ганди
В една от поемите си в „Поговорки и песни“ (Proverbios y Cantares) Антонио Мачадо пише за Las dos Españas (Двете Испании) – това е противопоставянето на републиканското и монархичното мислене на испанците, което по-късно се превърна в Гражданска война. Безспокои ме, че виждам подобен раздорен заряд и в „двете лица на българите“ – демократичното и комунистическото. Дано най-после БКП-БСП се вслуша в съвета на Махатма Ганди и дано най-после демократите престанат да слугуват на Сорос, НПО, чужди фондации – и на Съвета на Европа и неговите конвенции за „защита правата на човека“. Тогава Las dos Bulgarias ще „се съсредоточат върху нещо наистина ползотворно“ – сътрудничество за доброто на родната България.
И, макар късно, макар и без лустрация, ще бъде написана истината в учебниците по история на България. Защото човек вижда и чувства това, за което си говори с родителите, учителите, приятелите – и чете в учебниците и книгите, написани от учени и родолюбиви българи, а не от соросоиди и комунягоиди.
Например, до 1944 г. пронемските български правителства убиваха комунисти – млади хора, запленени от идеологията за справедливост. Веднага след 9 септември 1944 г. просъветските български диктатори убиваха демократи и интелектуалци – с решения на комунистическия, наричан за благозвучие „народен съд“. След това Политбюро на ЦК на БКП изпращаше невинни българи в концентрационни лагери, наричани – пак за благозвучие – трудово-възпитателни общежития, а всъщност лагери за изтезания и смърт, пръснати из цяла България – копия на ГУЛАГ (на руски – Главное управление лагерей и мест заключе́ния). Събитията през 1944-1989 г., наричани „социализъм“, „развит социализъм“, „светло бъдеще”, фактически бяха диктатура, цензуратура, тоталитаризъм – метастазиране на БКП във всички сфери на живота, узаконено от член първи на конституцията на България (1971-1991). Политическият модел беше репресивен и лъжливо благоденстващ – всички работят и получават мизерни заплати, учат и се лекуват безплатно, строят се заводи и пътища, официално няма кражби и убийства – няма наркотици, проститутки, хомосексуални паради и други джендърии. Няма Свобода, има концентрационни лагери, хората нямат право да говорят и пишат каквото мислят, да правят каквото могат и да се движат в западна посока извън границите на България – затвор на площ 111 000 квадратни километра, от който само „централните”, „окръжните” и „градските” комунисти и децата им напускаха пределите му. За да са подготвени за посткомунистическия период на страната – (първична) демокрация, съчетана с яростна приватизация, режисирана от БКП-БСП и нейните пребоядисани метастази в политиката, бизнеса, университетите и други институции.
От „България, която убивахме“ (1944-1989), да стигнем до „България, която обичаме“ (1990-2018), е нужна метаноя (гръцки metanoia – покаяние, промяна на мисленето и чувствата). Още повече, че бездейства действащият Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет от 38-то Народно събрание на 26 април 2000 г.
Освен това, подобно на Марк Катон*, мисля, че Истанбулската конвенция на Съвета на Европа трябва да бъде премахната (Ceterum censeo Istanbul convention delenda est!). И джендър идеологията – също така (Gender ideology delenda est!). Защото прилагането на джендър идеологията в училищата и университетите може да деформира нашата и глобалната цивилизация. А Министерството на образованието и науката от 2013 г. е съучастник на джендър инвазията – и правителството, и депутатите на ГЕРБ подкрепят узаконяването на Истанбулската конвенция.
Затова Народът ще ги накаже на предсрочните избори.
Д-р Георги Чалдъков
___________________________________________________________________
* Марк Катон завършвал речите си в Римския сенат със „Ceterum censeo Carthago delenda est!“ („Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!“). И през 146 пр. Хр. Картаген е разрушен от римляните.
