Граждани от Варна се събират на протест срещу ратификацията на Истанбулската конвенция на 10.02.2018 г., събота, от 13 часа местно време, пред Катедрален храм „Свето Успение Богородично”.
Инициативният комитет изразява своята позиция защо настоява да не се ратифицира Истанбулската конвенция:
Ние не подкрепяме насилието срещу жените, а сме против начините, по които се предлага това да се осъществява. На практика НПО-та ще контролират държавата и при това с държавни пари.
Конвенцията изисква да се изработят стратегии, които да влязат в учебния материал, а същевременно в нея има неяснота, объркване и направо каша в основните понятия.
Тя не третира биологичния пол изобщо! Понятието за „пол” е обяснено като социална конструкция и избор на индивида, а „социален пол” е дадено като нещо различно от „пол” и е неясно защо е негова алтернатива.
Ние, като родители, искаме да знаем защо не е обяснено какво е „сексуална ориентация” и какво е „идентичност, основана на пола” и по какво се различават тези две понятия.
Какво е „стереотипна роля на пола” и какво е „нестереотипна”, и как ще разберем, ако първо не сме разбрали какво е „пол”.
Според еднокринолог от детска клиника в Бостън е нормално да се прилага хормонална терапия върху малолетни за да спре техния пубертет и да им даде време да решат дали са мъже или жени или са НЯКЪДЕ В СПЕКТЪРА МЕЖДУ ДВЕТЕ!
Понятието „социален пол” дали също е в спектъра между двете и как ще се обяснява това на деца в начална училищна възраст.
Искаме да знаем кой е отговорен за изясняването на тези понятия и как ще го контролира държавата.
И как точно тези объркани концепции ще влязат в съдебната и в образователната система? Ние сме против!
Конвенцията не може да се подпише с резерви, както ни уверява правителството.
Това е ясно написано в чл.78 :” Не се допускат резерви по отношение на никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция”, като са описани няколко маловажни изключения.
А това, че правителствени представители твърдят обратното, също е основание за протест.
Не са шега огромните имунитети, които се предоставят на активистите на конвенцията и техните сътрудници.
Това ще бъдат обикновени граждани, активисти и сътрудници на органите на Конвенцията, които никой не познава.
Те ще имат имунитети, както на „представителите на чуждестранни правителства на временна официална мисия”, а няма да имат никакви отговорности.
Те ще имат имунитет за „всякакви действия, вкл. личен арест или задържане под стража”, ще имат „пълна свобода на словото и пълна независимост”, която изрично е указано, че ще продължи и след изпълнение на мисията им.
Те ще могат да извършват действия, които няма да се приемат за дискриминация, според чл. 4.
Имунитетът им може да бъде свален единствено от Генералния секретар на Съвета на Европа, съгл. чл. 66.
Това създава предпоставки една малка група хора, извън държавното управление, представители на граждански организации и НПО да получат огромна власт над държавните органи.
Те могат да се възползват от постановките на Конвенцията за лични цели, за саморазправа, за лов на вещици, както и с тези неясни понятия да се преследват неудобните на властта!
Не е изключено престъпници да станат джендър-активисти с цел да се спасят от правосъдие.
На практика НПО-та ще контролират държавата и при това с държавни пари.
За нас това е подмяна на демокрацията и игра с дявола.
Тя, вместо да премахне насилието, може да доведе до по-голямо насилие.
Ние сме против този документ с неясни концепции, да служи за основа за изработване на стратегии, които ще влязат в образователната система и ще засегнат най-скъпото ни – децата!
Това, което правителствените експерти представят като дребно несъвършенство и грешка в превода, съчетано с мощната система за контрол над държавата, описана в конвенцията, може да доведе до неподозирани негативни резултати.
От друга страна, ние смятаме, че България нужда от специална Конвенция, при положение, че националното ни законодателство заклеймява насилието във всичките му форми и е много по всеобхватно от Истанбулската конвенция.
„У нас насилието е забранено и наказвано от няколко закона – Наказателния кодекс, Закона за защита от домашно насилие, Закон за закрила на детето, отделни норми в семейния кодекс. Това е напълно достатъчно. Делата свързани с насилие се раглеждат по реда на бързите производства предвидени в ГПК. Законите ни предвиждат и ние имаме Национална стратегия, Национална програма и национален съвет за закрила на детето.” – цитат от адв. Георги Богданов. Имаме Закон за защита от дискриминация.
Какво ще се случи при двустранно насилие, ако едната страна е насилник по частните случаи на Истанбулската конвенция, например мъжът нанесе словесна обида на жената, а другата – по български закон, например Закона за домашното насилие, жената е взела нещо тежко и е предизвикала телесна повреда на мъжа си?
Международния закон се противопоставя на българския закон в полза на първия и се създава неравноправие.
А ако при съответната двойка жена и мъж биологичният пол се различава от социалния?
Нашата държава има много по-сериозни проблеми от това, да влиза в такъв театър с неизвестен край.
В България равноправието между половете е законово уредено и е очевидно – ние имаме жена начело на Парламента, вицепрезидентът е жена, омбудсманът е жена, имаме жени – министри в ключови министерства. Кметът на София е жена. Председателят на втората политическа сила е жена.
Имаме нужда да спазваме повече собствените си закони, което е основната роля на Правителството – да наложи спазването на българското законодателство, а не да ни занимава със съмнителни каузи.
Нещо повече. Ние смятаме, че неяснотата в понятията на Конвенцията не е по причина на грешка в превода, а е преднамерена.
Смятаме, че основната цел на Конвенцията не е предпазване на жените от насилие а въвеждане на нова идеология – трансджендър или джендър идеологията, според която човек може да си променя пола според личните си предпочитания.
Тази идеология генерира огромни финансови ресурси и служи за контрол над родителите.
Да оставим теоретичните постановки.
Според този източник https://www.mirror.co.uk/news/uk-news/record-50-children-week-referred-11390561 петдесет деца на седмица се изпращат да се консултират със специалисти в клиники за промяна на пола, защото са недоволни от тялото, в което са се родили. Някои са едва на 4 години.
Тези на възраст 11 или повече години могат да бъдат лекувани с мощни хормони, за да се предотврати преминаването през пубертета.
След като стигнат до по-зряла възраст, те могат да решат дали те все още искат да продължат с пренареждането на пола си.
Според специалистите, това било напълно безвредно.
С блокери на пубертета не се лекувало, а се давало време на детето, докато реши от кой пол е.
Абсолютно същите постановки се виждат във видео с д-р Норман Спак от детска клиника в Бостън. Той обяснява на аудиторията своя опит в това как прилага хормонална терапия върху малолетни, за да спре техния пубертет и да им даде време да решат дали са мъже или жени, или са някъде в спектъра между двете.
www.ted.com/talks/norman_spack_how_i_help_transgender_teens_become_who_they_want_to_be#t-163840
В друга публикация се описва как най-младият пациент със сменен пол в Обединеното кралство (15 год.) обяснява защо си променя пола за трети път.
www.mirror.co.uk/news/uk-news/britains-youngest-sex-swap-patient-10935892
„Риа /родена като Брад/ казва: „Една от причините да се върна обратно към това да съм мъж беше, че се притеснявах, че никога няма да намеря любов като Риа.
Когато Риа става най-младият в Обединеното кралство, на когото предписват женски хормони, те предизвикват неприятности с психическото й здраве и я изпращат в спирала на самоунищожение.
До 18 г. тя два пъти е опитвала да се самоубие. Тя се е била обърнала към наркотиците, преживяла насилие и, за съжаление, се занимавала с проституция.“
Смятаме, че да се дава на децата правото да решават какъв пол да бъдат, да се подтикват към вземането на такова решение, е лишено от здрав разум.
Да се третират децата със силни хормони само по себе си е насилие върху тях.
Според нас нестандартната сексуална ориентация не трябва да се преследва и хората, които я проявяват, трябва да се третират с уважение, като достойни членове на обществото.
Същевременно нашето законодателство предоставя начини за защита на техните права, както и на всички потърпевши от насилие.
Ако има проблеми, те трябва да се решат по законодателен ред, а не посредством маскировка, да се крият проблемите зад идеята за „защита на жените от насилие“. Това е заблуда.
Смятаме, че с джендър идеологията се отваря поле за нова индустрия, от която са засегнати най-малките.
Призоваваме всеки, който не е съгласен да се случва това и в България, да дойде на протеста на 10.01.2018 г., събота, от 13 часа пред Катедрален храм „Свето Успение Богородично”, гр. Варна.
