Приказките за тунела при Петрохан са част от план преди 10 ноември 1989 г.
Затова България имаше част от Солунското пристанище, а Гърция имаше пристанище в Лом! Живи са хората, които са работили на „гръцкото пристанище“ в Лом.
Лично съм ходил на пристанището в Солун в „българската“ му част. Така се водеше от тамошната му управа. Значи през 1990 г. още го имаше.
Всичко беше заковано в междудържавни договорености – Солун-Струма-Петрохан-Лом. Гърците ще градят магистралата до Кулата (Промахон), ние – другата част. Шосейна и ж.п. връзка!
Гръцкото правителство (Мицотакис, 1990 г.) многократно потвърждаваше ангажимента си към проекта…
Българските власти да се разровят в опазените архиви и ще видят, че Петроханският тунел е част от държавен ангажимент в съвместен проект с Гърция. Това не е просто хрумка на жители от Северозападна България и великодушие на правителството с днешна дата.
Тунелът при Петрохан (магистрала и ж.п. линия) е задължение на българската държава!
Когато са се сключвали тези договори, се е мислело и за друг живот на ж.п. линията Перник-Волуяк, за градеж на нова товарна гара, за мащабно решаване на геополитически въпроси (ние сме отстъпили в нещо (?) на гърците, за да приемат този договор, а не Солун-Ниш-Белград (Дунав). Това трябва да се знае!).
Имаше мисъл, а това като социолог съм го знаел, за трайно решаване на видимите въпроси, свързани с развитието на Северозападна България, включително и с приобщаването на циганите в Лом.
Петко Симеонов
