На 13 февруари 1918 г. председателят на Народното събрание на Царство България Димитър Вачов изпраща телеграма до украинската Централна рада (съвет), с поздравления за сключения мир. Това се случва скоро след като в Брест-Литовск е сключен мирният договор между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя), от една страна, и Русия, от друга страна, който слага край на руското участие в Първата световна война.
Телеграмата се съхранява в Централния държавен архив на висшите органи на властта и управлението на Украйна (ЦДИАО на Украйна. F. 1063. Op. 3. Sp. 15. Arch. 1-3). Информация за нея ни бе изпратена от г-жа Соня Димитрова-Мартинюк. Оригиналният текст на документа е на български, написан на латиница.
Ето какво пише в тази телеграма, изпратена от София в Киев преди сто години:
„Киев Украинската рада
Българското народно събрание с радост изслуша приятната вест за сключването на благотворен мир между съюза на Централните сили и братска Украйна. Бурните ръкопляскания на всички народни представители бяха израз на сърдечен възторг. Натоварен съм от народното представителство с приятната мисия да поздравя достойните представители на новата държава Украйна, да пожелая на тази братска страна бързо успокоение за благото на народа ви. Дано сключеният мир да бъде началото на края на ужасната Световна война.
Председател д-р Вачов“
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
През 1917 г., след Октомврийската революция, украинците се оказват между две разпадащи се империи – Руската и Австро-Унгарската. По това време възникват няколко украински държавни формирования – Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република, Украинска съветска република.
Украинската народна република съществува на част от територията на днешна Украйна между 1917 и 1921 г. Тя се отделя от Руската империя след Октомврийската революция и е поделена няколко години по-късно между Полша и Съветска Украйна.
На 17 март 1917 г., скоро след Февруарската революция в Русия, е създадена украинска Централна рада. Доминираща в Радата е Украинската социалдемократическа работническа партия. Радата установява контрол в страната и действа като парламент. По-късно през същата година стават сблъсъци в Киев между Руското временно правителство и болшевиките. Централната рада застава на страната на болшевиките. След като правителствените сили са отблъснати, на 22 ноември 2017 г. Радата обявява създаването на автономна Украинска република, в рамките на Русия. По-късно болшевиките застават срещу Централната рада и обявяват в Харков Съветска Украинска република. В страната навлиза Червената армия. На 22 януари 1918 г. Централната рада прекъсва връзките с болшевишка Русия и обявява създаването на независима Украинска народна република.
Притисната от болшевиките и загубила големи територии, Централната рада търси помощ отвън. С договора от Брест-Литовск, сключен през февруари 1918 г., Украинската република се съюзява с Германия. Немски войски отблъскват болшевиките. Въпреки това Радата започва да губи популярност, а немците са недоволни от администрацията, поради неосигурени доставки на храни за Германия.
На 29 април 2018 г. ген. Павло Скоропадски, с помощта на немските войски в страната, извършва държавен преврат. Той преименува републиката на Украинска държава (Хетманат) и обявява себе си за хетман. Управлението му е авторитарно, подкрепя се най-вече от поземлената аристокрация. Това управление успява да организира администрацията, да установи дипломатически отношения с доста държави, сред които и България, и да сключи мирен договор със Съветска Русия.
След като става ясно, че Германия е на път да загуби Първата световна война, Скоропадски съставя кабинет от руски монархисти и се обявява за федерация с Русия, след нейното освобождаване от болшевиките. Това предизвиква недоволството на националистически кръгове. На 14 ноември 1918 г. те обявяват възстановяването на Украинската народна република. Републиката се ръководи от Директорат, начело на който застава Симон Петлюра. Петлюра печели популярност, но обстановката е сложна и страната е в хаос.
След Полско-съветска война и договора от Рига, сключен през март 1921 г., голяма част от историческата област Волиния е присъединена към Полша, а на останалата част от украинските земи е създадена Украинската Съветска Социалистическа Република (УССР) – включена в състава на СССР. В средата на 20-те години съветското правителство предприема стъпки за отнемане на относителната автономия на Украйна. Лазар Каганович, поставен през 1925 г. начело на комунистическата партия, отстранява от управлението най-видните привърженици на украинската автономност – Микола Хвилови и Олександер Шумски. През 1929 г. е предприета нова кампания срещу „националистите“ в УКП. Чистките продължават и години след това.
(Справката е направена по информация в Уикипедия.)
.