Tabula gratulatoria за една метафорична икона
Метафората е най-щедрата човешка дарба.
Хосе Ортега-и-Гасет
25 март – възвестяване, че след девет месеца ще се роди Исус Христос – Спасителят. На този ден през 1934 г. се ражда Христо Фотев – романтичната светлина на българската и световната поезия (гръцки, photon – светлина). Една лирична фотоника на възхвалата за жените, морето, свободата, Бургас и България. И най-трогателната – за майките:
А майките ни, рано остарели,
сънуваха хамбарите задръстени.
По пръстите, отдавна изтънели,
се свличаха венчалните им пръстени.
Роден на Благовещение през 1934 г. – символ, че се ражда поетичен астрал на Федерико Гарсия Лорка. В сърцето на метафорите, те споделят лирични цветове, образи и мелодии. Андалуският брат е убит (1936), ражда се бургаският – да продължи мисията. Такава е хронологията на безсмъртието на таланта – Природата винаги оставя поне един дежурен Поет в света.
ЛОРКА
По залез златното момиче
се къпеше само в реката
и ставаше водата златна.
ФОТЕВ
Сърцето ми бе в свойта първа сила.
Не беше бившо то, както сега.
На всички пролети събрало хлорофила,
се пръсна то – позеленя снега.
ЛОРКА – ФОТЕВ
Зелена, любя те зелена.
И се учудвам, че останах жив.
Ето някои от лирично-когнитивните метафори на Христо Фотев.
И рибите живееха… и някъде
от пясъчното дъно на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени –
началото на мойто съществуване!…
… Хрилете ми изгаряха от въздуха,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми….
О, рибите живееха… Не бързайте
нетърпеливи риби да излизате,
не тръгвайте по стъпките ни в пясъка,
красивите си форми не променяйте!
Не знаете вий колко е мъчително
да се получи огън от дърветата,
да се замести силата на перките
с фантазия и непрестанно мислене….
Навярно ни и било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували…
Тези стихове са от „Морето“ и са посветени на Стоян Добрев-Бизона – чаровно интелектуален бохем на Бургас. Само този, на който свише и генетично му е казано какво да прави, може да сътвори такива метафори – палеонтология в поезия или поетична палеонтология, трасираща първите стъпки на рибите към земята, срещата им с въздуха, станала преди около 375 милиона години. И след това, преминали “всички перипетии” на еволюцията, превърнати в Hominem sapiens – разумни хора, които окриляни от любовта, “носят телата си със веселата лекота“ на птици.
Това е великата магия на Поезията – без да имаш академични знания, чрез когнитивния потенциал на метафорите*, да опишеш еволюцията на рибите-с-четири крака (тетраподи), наричани „тиктаалик“ на един от канадско-ескимоските езици.**
Това излизане на “нетърпеливите риби” на сушата е метафоричната икона на еволюцията – по подобие на “еволюционната икона”, както един професор от Кембридж нарече археоптериксите (гръцки, древни крила) – най-старите представители на риби-влечуги-птици.
Във Field Museum of Natural History в Чикаго са изложени отпечатъци от тези риби. През 1983 г. участвахме на научен симпозиум в Чикаго. Ако пак посетим този град, непременно ще се запознаем с тиктаалик и нейните откриватели. И ще им занесем метафоричната икона, нарисувана от Христо Фотев.
Георги Чалдъков и приятели
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Досев В., Метафората като когнитивен инструмент. Реторика и комуникации, 2015.
** Чалдъков Г., Чалдъков Н., „Тиктаалик: рибата-с-крака стъпва на земята. Една метафорична икона на еволюцията“. От: Човекът. Мисли, чувства, приятелство. Издателство „Ателие ‘89“, Варна, 2010.
