„Че съм задник, вярно е, но от мен колко по-големи задници има! – размишляваше Цеко, докато тролея го подрусваше по пътя за работа. – И това правителство само грабят, източват и присвояват! Едни тролеи не купиха като хората! Блъскаме се като добитък в тия смрадливи допотопни кочини! Партийците грабят за себе си, а народа кучета го яли! Оправят себе си до девето коляно, тарикатите им ненаядени! Ето например шефа! Вече я е подкарал толкова през просото с кражбите, че дори не праща подслушвачите си да му донасят, какво се говори в офиса. Все му е едно, защото знае, че никой нищо не може да му направи. Големият шеф в столицата краде с милиони и никой не му връзва кусур, какво остава за него! Ако нещата случайно се оплескат, заделя една четвърт от заграбеното за съдиите и всичко се оправя. У нас правосъдието е точно и принципно! Ееех, да имаше как и аз да открадна толкова! Половината от откраднатото щях да дам в съда и пак щях да си живея живота!“ – съжаляваше бедната си съдба Цеко. В този момент пред него застана контрольорът и мрачно каза:
– Проверка на билети и карти, моля!
Цеко бръкна в джоба на спортното си сако и застина от ужас. Сети се, че тъкмо преди да тръгне за работа, без да иска заля сакото си със сутрешното кафе. Набързо облече друго сако и, без да премести тефтерчето с документите, забърза за работа. Сега беше без карта, документи и пари.
– Съжалявам! – конфузно промърмори Цеко. – Смених си в последния момент палтото и документите ми останаха в него.
– Ха-ха! – присмя се контрольорът гадно. – Тия ги разправяй на някой друг! Сега ще си платиш глобата от двайсе лева, пък после ако щеш и без гащи се вози в градския транспорт!
– Нищо няма да платя! – ядоса се Цеко. – Казах ви, че документите ми са в друга дреха. По-късно ще ви донеса картата, за да видите, че е така!
– Оп-а-а-а! – ухили се като йоркипе контрольорът. – Момчета, елате тук! Един гратисчия се опитва да мине метър!
От задния край на тролея веднага се приближиха двама младежи, единият от които бе доста мургав на вид. На дрехите и на двамата бяха закачени баджове, на които пишеше „Контрольор”.
– Я оставете човека, бе! – тросна се възрастен мъж с бастун, седнал на една седалка встрани.
– Ти не се обаждай, дядка! – скастри го контрольорът, а старецът сякаш само това чакаше. Пъргаво се надигна, извъртя някак бастуна и прасна контрольора по рамото.
– Ти кого наричаш дядка, бе келеш? Сбрали се трима калпазани и тръгнали да тормозят и обиждат хората! При това единия циганин! Ай ще ви таковам таковата!
По знак на контрольора двамата младежи хванаха стареца за ръцете и на следващата спирка го свалиха навън. Там, на тротоара, възрастният боец размаха бастуна като японски самурай и набързо очатка по главите нахалните контрольори. В мелето се включи и някаква баба. Тя внимателно изкара две кофички мляко от пазарската си чанта, а после заудря с нея контрольорите. Шоуто вероятно щеше още да се развихри, но тролеят тръгна и всички разочаровано започнаха да обсъждат случката. Тихомълком Цеко се примъкна до освободената от стареца седалка и се намести на нея.
„Каква стана тя? – тъжно продължи да размишлява. – Един дъртак ми спаси кожата! Ама, че резил! Трябва да се запиша в някое гражданско сдружение или партия! Там ще се чувствам по-спокоен и защитен. А то, плъзнали едни паразити навсякъде – Дай билет, плати глоба!!! Пфу! Като член на партия ще знам и за кого да гласувам. Ще ходим заедно на сбирки, ще заформяме почерпки и банкетчета понякога. Друго си е да има някой до теб!“
– Я, Цеко! – тупна го по рамото току-що качилият се негов колега Митев. – Как си, друже?
– Не се оплаквам – скромно отвърна Цеко. – Справям се някак с проблемите.
– Браво! – ухили се колегата му. – Така трябва! Ти си открит човек и винаги съм те давал за пример на шефа. Ако имаше повече колеги като Цеко, му викам, работата песен щеше да е!
Цеко срамежливо сведе глава и си помисли: „Ах ти, мазно копеле! Искаш да гласувам за теб и да станеш служител на месеца! Ще гласувам, ама друг път! Ти да вземеш още половин заплата отгоре, а аз да лапам мухите! Не си познал, мой човек!“. После вдигна глава и с честен поглед заяви:
– Митев, в края на месеца ще гласувам за теб! Аз съм открит човек и направо ти казвам. Ти заслужаваш, човече!
– Е, щом си решил! – не отказа колегата му и започна да говори за новата колежка от офис № 3. Цеко уж го слушаше, но мислите му не спираха да витаят другаде. Мечтаеше си да спечели шестица от тотото, макар да не пускаше фиш; бандити да изтърват чувал с пари, докато ограбват банка, и той да го вземе; да преспи с жената на шефа, за да го повишат в службата – и все едни такива чисти и ведри мисли, каквито можеха да се намерят в главата само на един почтен и открит човек като него.
Красимир Бачков
