…Прибрал бе и кучето в собата. Простнал му едно старо вълнено елече зад вратата и Милко се беше навил на кравай. Не бях ходил от пет дни до село и старецът се беше изпренадал. Още във вторник „стабилността“ ми беше блокирала колата, та чак днес успях да се изрина и да стигна до село. Взех и децата, та да бутат, ако закъсаме някъде.
Не знам, може би несъзнателно влязох в къщата на стареца с думите: „Честит празник“. И май сгреших.
„Какъв празник, бе! Едно време, по турско, дедото на дедо ти Цветан (дядо Андрей, баба ми е разказвала за него) е ходил на гурбет в Америка и като се е върнал е направил къща. А сега си продават къщите, за да бегат у Америка и да се не връщат. И у Америка бегат, не у Русия. Те това ни е свободата. ДА БЕГАМЕ. Мани ме мене, бегат младите и тук не остаа нищо. По турско чужди изедници са ни морили, а сега нашите си ни футат (ебават) майките. Тая е по-лоша робия. Мани, недей да ме сърдиш, яла да ти наточа едно шише бело вино.“
Старецът има две деца, четири внука и не знам колко правнуци. И живее с кучето. В едно село, което турците не са затрили, но „нашите изедници“ ще го направят. Едно от стотиците убивани и умиращи села и градчета.
Само един миг от другата реалност в държавата на мафията.
Мафията, срещу която БОЕЦ водим битката си и дано ни стигнат силите да изринем това зло. Робия.
Та, честит Ви празник, българи.
Георги Георгиев,
3.03.2018 г.
Това е историята на един мой приятел, който живее в Холандия и работи в Германия.
До неговата къща се продавало голямо място. Взел заем и го купил. Взел под наем машини и го засадил с царевица. Работил от време на време събота и неделя. От печалбата си изплатил заема. Даже си купил трактор, я жена му си посадила зелечуци и ги ядат пресни. Ако е в България, някои ще му оберат реколтата, или ако плати да му я пазят, няма да има печалба. Иначе имаме почти същиа брой полиция и съдии. Остава да се чудим защо нашите села линеят. Казват, който сам си го направи, никой не може да го направи по лошо. Може и да не е така.