За хубаво или за лошо, всичко вече е глобално – глобално затопляне, глобално затлъстяване, глобална несправедливост, глобален тероризъм, глобален джендъризъм. И техният продукт или тяхната причина – глобалната асиметрия. Нейната брутална ножица е разтворена в много области на живота на съвременния човек. Само 700-800 милиона от хората на Глобуса имат компютри – това е „цифровата пропаст”, която ражда „пропастта в знанията”. Невежеството и болестите (след това ще стане дума и за войните) са най-големите рискове за човечеството. Пет милиона деца умират годишно от глад в Африка и някои страни на Азия, други пет милиона преяждат и пълнеят в САЩ – една от най-ироничните асиметрии. Гладните и необразованите са най-много в Африка и Азия, нахранените и изучените – в някои евроатлантически страни, Япония и Сингапур. В резултат на свръхядене, в напредналите страни има над един милиард хора с наднормено тегло, около 500 милиона от които са затлъстели. На другия полюс – в Африка и Азия милиони хора умират от малария, СПИН и други инфекциозни болести. Ние сме европейци, които са по-близо до афроазиатския полюс на този антивитрувиански глобус.
Три милиона семейства във Великобритания и САЩ имат поне по един милион долара – три милиарда човека в Африка и Азия имат месечен доход по-малко от десет долара. Напомня на съотношението „20 – 20” за парите на богатите и бедните. През март 2009 г. бе публикувана книгата The Spirit Level: Why Equality is Better for Everyone („Нивото на духа: защо равенството е по-добро за всеки“). Авторите Кейт Пикет и Ричард Уилкинсън описват влиянието на финансовите доходи върху честотата на затлъстяване, психични болести, продължителност на живот, смъртност и убийства в 21 напреднали страни в света. В тези от тях, в които разликата между богати и бедни е по-малка, хората имат по-добър живот. Парите, с които разполагат най-богатите 20 процента от населението, са сравнени с парите, които получават най-бедните 20 процента. Във Великобритания, Нова Зеландия, Португалия и САЩ най-богатите разполагат с 7-8 пъти повече пари, отколкото най-бедните. В Норвегия, Швеция, Финландия и Япония най-богатите имат около 4 пъти повече от най-бедните.
Според авторите, именно неравенството на доходите влошава показателите за болести, смъртност, насилие и убийства – не само при бедните, но и при богатите. В неравните общества броят на убийствата е 10 пъти по-голям в сравнение с по-равните общества. Основното послание на “Нивото на духа” е, че “започва да става ясно, че неравенството разяжда обществото. Когато човек знае коефициентите на неравенство в доходите в една страна, тогава може да се каже доста точно до каква степен тя е засегната от всички тези социални проблеми.”
Така светът, забравил „канона на симетрията” на Леонардо да Винчи, продължава да бъде глобално асиметричен, разрязан на две, дихотомен – бедни и богати, болни и здрави, грамотни и неграмотни, привилегировани и игнорирани. Защо? – нали човешките права са една от класическите максими на демокрацията. Сега обаче те са фасада, зад която са криптирани пари и оръжия. „Is There Something Wrong with Democracy?“ („Има ли нещо грешно в демокрацията?“) – запитаха наскоро двама журналисти от The New York Times.
Президенти губят моралните си компаси – през 1999 г. изпратиха самолети с бомби в Белград, Нови сад и Ниш. През 2003-та – в Ирак, където войната за „човешки права и демокрация” уби повече от 650 000 мирни иракчани и повече от 15 000 иракски, американски и от други армии войници, включително 13 българи. Сега президентите започнаха пак да си мерят ракетите и другите военни арсенали.
Когато едно общество позволява – дори рекламира – изявата на човешката агресия, се ражда Homo necans (убиващият човек). Човекът е от малкото същества, които убиват ближните си – хомоцидът е най-тъжната проява на Homo sapiens (Разумния човек). През 1532 г. испанците избиват хиляди инки и кечуанци в Боливия, Колумбия и Перу. Португалците правят същото с индианците в Бразилия. През 1607 г. 104 англичани прекосяват океана и на 14 май пристигат на полуостров Джеймстаун. По това време в източните райони на Северна Америка живеят повече от един милион индианци, през 1650 г. – 380 000 индианци, 58 000 европейци и 1 600 африканци, през 1800 г. – 178 000 индианци, около пет милиона европейци и един милион африканци. Каква безмилостна антропофагия!
През 1857 г. англичаните, натрупали опит в Северна Америка, Африка и Индия, избиват хиляди аборигени в Австралия. В периода 1885-1908 г. белгийският крал Леополд Втори с неговата войска Force Publique зверски убиват около 10 милиона души в Конго. Днес Брюксел дирижира с преса (и второкачествени храни) страните на Източна Европа.
Господа политици, вие сте отговорни, ако ние, европейците, станем като инките и кечуанците в Боливия, Колумбия и Перу, като индианците в САЩ и Бразилия, като аборигените в Австралия, като конгоанците в Африка и като сърбите в Косово.
Кога ще научим урока на Нанси?
„That’s not fair!“ („Това не е честно!“) – писа Сара Броснан от Катедра по антропология на Емори университета в Атланта, Джорджия. Тя знае това от нейните капучино маймуни, които обичат fair play. Ето описание на един от експериментите: “Нанси обича краставици и винаги ги изяжда, когато й даваме. Един ден обаче Унни получи грозде, което те двете обичат повече от краставиците, а на Нанси давахме само краставица. Тогава Нанси хвърли краставицата по нас и се отдалечи разгневена. Не ви ли прилича на някого, който и вие познавате? Хората също реагират с гняв, когато не се осъществяват очакванията им за справедливост.” *
В хилядолетната история на човешките цивилизации не за първи път настъпват подобни критични събития. (И решенията често са били погрешни.)
Все пак, в едно ранно неделно утро светът може да се събуди по-справедлив, симетричен, витрувиански – Mondo Leonardescо.
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Brosnan SF. Nonhuman species’ reactions to inequity and their implications for fairness. Social Justice Research 2006; 19:153-185.
.
