Или за умението да приютиш пролетта
Целият ми живот е отишъл за спасяване на животи.
Сафет Халид
“За мишките и хората“ е книга на световноизвестния Джон Стайнбек, за която всички поне са чували. Сега у нас стана известна книгата „За кучетата и хората“ – бездомни (отприютени) и гладни, забравили, че са били добри приятели на човека, кучетата не само хапят, изяждат хора.
Добре, че дойдоха щъркелите, и още по-добре, че има много добри хора в село Зарица – на 62 км от Силистра, на 16 км от Главиница.
Студено ми е – приеми ме в своите
обятия на селска Богородица! –
помолиха щъркелите, познаващи „България“ от многократните си посещения в нея. И от поезията на Христо Фотев, който е в програмата по български език в родните им училища. (Известно е, че тези грациозни, но умни птици, са полиглоти – колкото страни посещават, толкова езика изучават.)
– Здравейте, тази вечер спасихме пет щъркела, които бяха буквално сковани и замръзнали от поледицата в село Зарица. Приютил съм ги на топло, дано да съм направил добро – написа Сафет Халид на 18 март 2018 г. във Facebook. И показа показа фотографии на щъркелите, задомени в къщата му.
– Спасителю на животи, изпълваш ме с лъчезарно възхищение – да си жив-и-здрав дълголетно!
И му изпратих една от книгите ми с есета. С пожелание да ги чете и на щъркелите. В едно от есетата, озаглавено „Бедни, но мъдри“, пише за научните изследвания, показващи, че колкото е по-ниско финасовото и социално ниво на човек, толкова той е по-разумен и съпричастен.* А българските политици?
След това писах на една прекрасна бургасоложка (етнограф, приютяваща спомените на родния Бургас). Тя, от еволюционна позиция, напомняйки английското „Пътят до ада е покрит с добри намерения“, „упрекна“ Сафет, че е приютил щъркелите.
– Аз не знам дали и при щъркелите е доминираща Чарлс-Дарвиновата и Хърбърт-Спенсъровата метафора survival of the fittest (оцеляване на най-приспособените в естествения подбор). От съвременната еволюционна биология на човека се знае, че оцеляване на най-хубавите (survival of the nicest – не в силиконовия, а в алтруистичния смисъл) е по-жизнена проява на Човека, отколкото оцеляване на най-приспособените. Именно тя е направила Homo empathicus от Зарица.** Затова толкова много хора се възхищават на грижите му. Днес – за щъркелите, утре – за „скованите и замръзнали“ хора.
– Запалих печката. Затоплих ги. Купих хубава риба. Дадох им да ядат.
Сега щъркелите са добре. Няма никакъв проблем. Жизнени са. Като се оправи времето, ще ги пусна. Сега обаче е минус 7 градуса – писа ми Сафет Халид.
– Като отлитат ще те аплодират със звучните си клюнове – на бис над цялото село. И над България – далеч от НС и МС. А ти, Сафет Халид, ще направиш телевизионно предаване „Стани добър“ – напук на „Стани богат“.
Нови думи във „Възхвала на думите“ на Христо Фотев:
Зная аз, че птиците най-ясно ме разбират,
но нямат думи те във своя глас!
Прекрасни думи – Маса! Стол! Театър!
Прозорец! Свобода! Бургас! Готов!
България! Живот… Живот! И вятър!
И милост! Дон Кихот! Здравей! Любов!
Любов! И скръб! Любов…
Приютявам, Подслонявам, Гостоприемствам!
Ум – умение, сърце – сърцение!
Животи!
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Brienza JP, Grossmann I. Social class and wise reasoning about interpersonal conflicts across regions, persons and situations. Proceedings of the Royal Society B 2017; 284: 20171870. DOI: 10.1098/rspb.2017.1870. – Poor, but wise Paper 2017
** В село Зарица има неща от Ричард-Докинсовата меметика – гените на културата и образованието, предадени от Мехмед Мюзеккя Джон (15 март 1895 – 3 април 1974) – учител и поет, който е живял и творил в селото. Признанието Джон Новатор получава още като млад учител в родното си село Звенимир, където за първи път през 1911 г. въвежда светското обучение. В пет села построява училища. От 1994 г. се организират тържества в негова чест. През 1997 г. е създадена Фондация “Мехмед Джон” и читалището в Зарица носи неговото име.
.
