Остана ли вече някой, който да не е пътувал със самолет по света и да не е посещавал световните музеи и галерии? Фактически там цари почти военновременна истерия, на която многократно съм бил свидетел. Заради металния пирон в глезена ми и пейсмейкъра на съпругата. Милиони граждани са прекарвани през скенери, тарашува се багажът им, събличат ги и принуждават да събуват дори обувките си. По света, до ден-днешен, все още не са открити „обувки-бомби”. Но ако някой попита, защо трябва да предаде миниатюрната си ножичка или пиличка за нокти, автоматично става подозрителен и го претърсват до голо, и е твърде вероятно да изтърве полета си, без каквато и да е компенсация. Заради „подозрителни” пасажери все по-често в последния момент се отказва приземяване на самолети. След като са летели хиляди километри обратно, се е оказвало, че тревогата е била напразна. По силата на логиката, чувството, че човек е заплашен, не се ограничава само до самолетите и аерогарите.
В основата си всичко това са полумерки. Защото, по същия начин би трябвало да се прецеждат пътниците и в автобусите, влаковете, метрото и дори автомобилите, преминаващи през прочутите мостове и тунели, свързващи жизненоважни части на мегаполисите и отделните страни. А да не говорим за съдържанието на милионите контейнери, превозвани с кораби и товарени на тирове, съставляващи до 80-90 % от световния внос-износ, в които биха могли да се намират дори и атомни бомби.
За критично настроените хора е очевидно, че страхът от тероризма след 11 септември 2001 г., станал темел на втората изборна победа на Буш и за размахване на заплахи по света към „терористичните” режими и лидери, има нужда от постоянно подклаждане и актуализация. Тъй като опасността е безлика, не могат да се определят точната дата и място на евентуален терористичен акт и, според нуждата, може да се обявява „оранжева” или „червена” тревога. Целта е обществеността да се държи в напрежение. По този начин, дори дипломати от ООН признават, че под знака на борбата срещу тероризма, гражданските права в САЩ и редица европейски страни вече са много ограничени.
Познавачи на американските условия смятат, че знаят причините, защо гражданите не оказват съпротива и дори адмирират все по-суровите изстъпления при наблюдението, подслушването и репресиите им. Мнозинството законопослушни се чувстват достатъчно застрашени, защото редица градски квартали и гета са в ръцете на банди, устройващи престрелки помежду си, обиращи обикновени граждани, където често направо ги застрелват. Затова некриминалните почти не напускат домовете си, за да не попаднат и пострадат някъде „в неподходящо място и време”. Борбата срещу престъпността не е нещо лошо, но само ако се провежда изключително и само срещу престъпници. Повечето от хората са обаче на мнение, че основната цел не са криминално проявените.
Както винаги, медиите са крайно пестеливи в информацията за гражданското движение в САЩ, което не позволи „свободата, дадена от отците на държавата” да бъде жертвана в името на все по-репресивните мерки, уж против терора. Съгласно процеждата се оскъдна информация, в стотици американски градове на редица щати съвсем официално е решено да не се изпълняват федералните закони (Patriot Akt) за следене и репресии. Местни шефове по сигурноста игнорират правилниците за прилагане на закона, библиотеките отказват да правят и предават списъци на заелите „подозрителни” книги (на първо място Корана и коментари върху него). Който не може да си представи това в нашата „европослушна” страна, трябва да знае, че в отделните американски градове и щати имат по-големи права, отколкото отделните държави в ЕС. Също и заклеймяваното в Европа притежание на оръжие, според редици международници и специалисти, е причината в САЩ правителствата да не смеят безцеремонно да си разигравят коня спрямо въоръженото до зъби мнозинство от народа. Последниният пример за това е отказът на щата Тексас да признае решението на Конституционния съд за правото на хомодвойките да сключват брак и осиновяват деца, към който ще се пресъединят и други щати. Твърдението, че диктатурите винаги са заинтересувани народът да не е въоръжен, макар и да е полемично, исторически трудно може да се отрече.
И така, за лъжата „Не на оръжията!”. В САЩ регистрираните притежатели на оръжия са над 100 милиона души, притежаващи официално около 500 милиона, а фактически близо милиард оръжейни единици. При което, за разлика от Европа, не на пистолети, а като се започне от скорострелни пушки, автоматични оръжия и картечници, та се стигне до танкове. Как една армия от около 1 млн. души би могла да го отнеме от недоверчивите и готови да се бранят маси? Мисия невъзможна! Напълно съзнателно не се споменава защо Втората поправка на американската конституция предписва правото на притежание на оръжие. Причината е не, както ни се внушава, че бледоликите американци трябвало да се бранят от непокорените тогава местни „червенокожи”, които в собствената си страна са били постоянно в състояние на въстание. И те, миличките, като иракчаните. Не, първопричината е – сега внимавайте: за да не бъде гражданинът беззащитен, когато в собствената му страна е застрашена демокрацията.
Гледна точка, която при нас е напълно непозната, защото преднамерено не се споменава в споровете относно притежаването на оръжие. Също толкова неизвестна, както и изследването на професора по икономика Джон Р. Лот от Илинойския университет в Чикаго. От него категорично следва, че броят на престъпленията, свързани с насилие спрямо личноста, в щатите с пълна свобода за притежаване на оръжие е крайно нисък, защото гражданите не са беззащитни и престъпниците го знаят. В щатите, където има рестрикции, ако го либерализираха, биха си спестили 1500 убийстнва, 4 300 изнасилвания, 6000 въоръжени и над 12000 невъоръжени грабежа годишно. В щатите с либерализирано притежание на оръжие броят на жертвите от въоръжени насилници е спаднал с 69 %. От проведените анкети е установено, че на всеки възрастен гражданин средно 2.5 пъти му се е налагало да използва заплаха с оръжие спрямо престъпници и тя се е оказала достатъчна да респектира престъпника. Жертвите на престъпления, които се подчиняват на престъпника, биват три пъти по-често наранявани, отколкото на съпротивлявалите се с огнестрелно оръжие. Криминолозите, провели тази анкета, получават отличие за най-добра криминоложка работа.
В Европа, напротив, непрекъснато плещят като повреден грамофон, че гражданинът нямал нужда от оръжие, защото, видите ли, полицията била въоръжена. Е, аз 32 години съм бил полицай и не зная за случай на предотвратено убийство от въоръжен полицай. Говоря за цяло областно управление, а така е за цялата страна. Както винаги, известно на всички, при извършване на престъплението полицаят отсъства и следователно не може да защити жертвите. Но явно гражданинът на САЩ със сигурност може да се защити, за разлика от нашия. Статистиките там показват, че американските престъпници предпочитат да вършат престъпленията си там, където по-рядко се отвръща на огъня им.
И нещо направо комично. След забраната за носене на оръжие в Англия преди години, направо е експлоадирал броят на престъпления с употреба на огнестрелно оръжие. Само в Лондон с над 100 %. Страната е залята с такава вълна от престъпления, че се забраняват вече „предмети, с които потенциално може да бъде извършено престъпление”: газови пистолети, от които едва ли може да се стресне престъпник, кучета от едри раси, ножове и дори бирени халби. Виж, като се има предвид големината и тежеста на последните, явно следва да бъдат забранени. Правосъдието дори е разширило разтегливото понятие „оръжия за нападение” върху бастуните, тежките джобни фенерчета и връзките с ключове. Много практично, защото последните могат да се намерят почти във всеки.
За беззащитността на българския гражданин спрямо криминалната вакханалия у нас и импотентността на „родната полиция”, която уж ни пази, може да се напише цяла сага. Но и тя не е толкова виновна, защото са й изтръгнати всички зъби, за разлика от „народната милиция” преди. И заинтересованите умишлено я правят за посмешище. Но, както и да е. Една от основните причини за нарастващото недоволство на обществото е неговата беззащитност спрямо престъпността. Ала далеч не единствената…
Светослав Атаджанов
Не съм сигурен, че автора на това съчинение, живее в САЩ, защото част от фаактите и данните не отговарят на действителността.
Безпорно е разбира се, че един въоръжен човек би се предпазил по-добре особено в гетата на Америка. Но това е, ако е сам и раязчита на оръжието си. Но дали риска да притежаваш АР-15 е оправдеан, ако в къщи имаш 2-3-5 деца, и как ще ги защитиш, ако през нощта някой влезе – най-много в развилата се битка, вместо да загубиш едно колело, или телевизор да останат няколко трупа.
А дали се очтита риска от случайно попаднало в ръцете на дете оръжие – по около 200 деца годишно стават жерта на подобна небрежност.
Трябва да съ търси някакъв баланс – може би само пистолет и най-много пушка за живеешите в отдалечените райони, но никой не може да ме убеди че АР-15 трябва да бъде легално притежавано от цивилни.