Българската столица е като замръзнала – мястото й зависи от представянето на другите градове, а не от прогрес в самата нея. Брюксел е на 27 място, Париж – на 39-то, Лондон – на 41-во, Ню Йорк – на 45-то, Вашингтон – на 48-мо, Рим – на 57-мо, Москва – на 167-мо.
Коментар на Григор Лилов
Излезе традиционната класация на авторитетната агенция Mercer за качеството на живот. Тя обхваща над 400 града по цялата планета, от които данните за 240 се публикуват за обществен достъп.
София е класирана на 116 място. Не е мръднала от предишната година. Преди нея е Асунсион – столица на Парагвай, след нея – Рабат, столицата на Мароко.
В анотацията авторите на класацията са отбелязали забележителен прогрес за редица градове в Източна Европа.
Давам данни за местата в класацията на столиците на бившите социалистически държави: Прага – 69, Будапеща – 76 Братислава – 80, Варшава – 82, Талин – 87, Рига – 90, Букурещ – 107. След нас е Белград – на 139 място, но е отбелязал голям прогрес.
От съседите Атина е на 86 място, Истанбул – на 134 място.
Първите 20 града в света по качество на живот са:
1. Виена – Австрия
2. Цюрих – Швейцария
3. Оуклънд – Нова Зеландия
4. Мюнхен – Германия
5. Ванкувър – Канада
6. Дюселдорф – Германия
7. Франкфурт – Германия
8. Женева – Швейцария
9. Копенхаген – Дания
10. Базел – Швейцария
11. Сидни – Австралия
12. Амстердам – Холандия
13. Берлин – Германия
14. Берн – Швейцария
15. Уелингтън – Нова Зеландия
16. Мелбърн – Австралия
17. Торонто – Канада
18. Люксембург
19. Отава – Канада
20. Хамбург – Германия
Брюксел е на 27 място, Париж е на 39 място, Лондон на 41,
Ню Йорк – на 45, Вашингтон – 48, Рим – 57, Москва – 167
Най-лошите градове за живот са там, където се води война или има обществено напрежение като Багдад, Сана (столица на Йемен) и др.
––––––––––––––––––––-
Условията на живот се анализират по 39 фактора, групирани в 10 категории и съответните цени:
• Политическа и социална среда (политическа стабилност, престъпност, правоприлагане и т.н.).
• Икономическа среда (регулации на валутния обмен, банкови услуги).
• Социално-културна среда (достъпност и цензура на медиите, ограничения на личната свобода).
• Медицински и здравни съображения (медицински материали и услуги, инфекциозни заболявания, канализация, изхвърляне на отпадъци, замърсяване на въздуха и др.).
• Училища и образование (стандарти и наличност на международни училища).
• Обществени услуги и транспорт (електричество, вода, обществен транспорт, задръствания и др.).
• Отдих (ресторанти, театри, кина, спорт и свободно време и др.).
• Потребителски стоки (наличност на храни/ дневни разходи за потребление, автомобили и др.).
• Жилища (жилища под наем, домакински уреди, обзавеждане, услуги по поддръжка).
• Природна среда (климат, запис на природни бедствия).
Оценките, приписани на всеки фактор, са претеглени, за да отразят важността им и позволят сравнения между град и град. Резултатът е индексът „Качество на живот“, който сравнява относителните разлики между оценяваните две местоположения.
.
