На 7.03.2018 г. Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание проведе заседание при следния дневен ред:
1. Дейности на Министерството на външните работи за провеждане на изнесени консулски дни през 2018 г. и използването на системата за Електронни административни услуги на ведомството в тази насока.
2. Определяне на състав и дата на работна група за решаване на проблемите с удостоверяването на български произход на лица от Западните Балкани.
3. Разни.
В заседанието бе планирано да участват чрез връзка по Скайп български граждани от САЩ, Канада, Австралия, Франция, Крит, Швейцария, които стояха на линия и чакаха включване, за да вземат отношение по точка първа от дневния ред – за консулските услуги, но поради технически проблеми това включване не се осъществи.
По темата за консулските услуги говориха само представители на Външното и на Вътрешното министерства, които бяха в самата зала, както и членове на Комисията. По време на заседанието става въпрос и за е-консулските услуги, за които преди време имаше проект на стойност над 700 хиляди лева, обявен от своя ръководител г-н Раковски Лашев, тогава директор на дирекция „Консулски услуги“ към МВнР, като успешен. Г-н Лашев бе представил при предишния парламент и предишния състав на Комисията по политиките за българите в чужбина този проект. Който впоследствие се оказа с невероятно ниска ефективност, защото и към днешна дата, според неофициална информация, получена след заседанието на Комисията от представители на Външно министерство, българските граждани, които са успели да си издадат нови документи за самоличност чрез този проект, са не повече от трима.
Следва пълният текст на стенограмата от заседанието на Комисията, която е качена в сайта на НС.
П Р О Т О К О Л
№ 14
На 7 март 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Дейности на Министерството на външните работи за провеждане на изнесени консулски дни през 2018 г. и използването на системата за Електронни административни услуги на ведомството в тази насока.
2. Определяне на състав и дата на работна група за решаване на проблемите с удостоверяването на български произход на лица от Западните Балкани.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, мисля, че повече от 10 минути по етикет не е редно да чакаме. Въпреки доброто желание, което имаме да проведем една хубава интерактивна среща и разговор, ми се струва, че ще имаме технически проблем, макар че вчера и онзи ден са правили проби колегите, уж се е получавало.
Имаме кворум. Откривам заседанието.
Да започнем с дневния ред:
1. Дейности на Министерството на външните работи за провеждане на изнесени консулски дни през 2018 г. и използването на системата за Електронни административни услуги на ведомството в тази насока.
2. Определяне на състав и дата на работна група за решаване на проблемите с удостоверяването на български произход на лица от Западните Балкани.
3. Разни.
Има ли други предложения? Не виждам.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ДЕЙНОСТИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗНЕСЕНИ КОНСУЛСКИ ДНИ ПРЕЗ 2018 Г. И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СИСТЕМАТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ НА ВЕДОМСТВОТО В ТАЗИ НАСОКА.
Да представя гостите ни днес по първа точка:
– от Министерството на външните работи: господин Тодор Стоянов – заместник-министър, господин Димитър Арнаудов – директор на дирекция „Консулски отношения“, господин Николай Ванчев – началник на отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген“ в дирекция „Консулски отношения“, и господин Валентин Ангелов – главен експерт в отдел „Национален визов център“ в дирекция „Консулски отношения“;
– от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър, господин Тодор Драгнев – началник на отдел „Законна миграция и българско гражданство“ в дирекция „Миграция“, и господин Цветомир Панчев – началник сектор „Правно обслужване и мерки за административна принуда“ в дирекция „Български документи за самоличност“.
В заседанието се планираше участието на господин Стефан Манов от Франция; на господин Любомир Гаврилов от Франция; на господин Петър Анастасов от остров Крит, Гърция; на господин Андрей Ненов от САЩ; на господин Петър Стаматов също така от САЩ; на господин Красимир Гаджоков от Канада; на господин Димитър Иванов от Швейцария; както и на господин Явор Константинов от Австралия. Но явно поради проблеми с връзката, гостите от чужбина няма да могат да вземат отношение по темата.
По първа точка веднага бих искал да предоставя думата на нашите гости, защото разбрах, че някои от тях бързат, имат ангажименти към 17,00 ч.
Господин Стоянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с поставените в дневния ред точки, искам да Ви информирам за следното. По отношение на провежданите изнесени консулски дни от Министерството на външните работи мога да Ви информирам в статистически план за миналата година, че са извършени 36 календарни дни. Предоставени са услуги на 2331 наши сънародници, като в това число са предоставени също услуги за издаване на лични документи за самоличност от порядъка на 1140 броя.
Със сигурност за тази година си поставяме по-смели задачи. На този етап разполагаме само с 16 мобилни станции за издаване на документи за самоличност. Предприемаме стъпки и действия поне 50% повече да осигурим за тази година на наши посолства и консулски служби. Идеята е да се опитаме поне с 50% да вдигнем и броя на изнесените консулски дни в нашите дипломатически и консулски представителства. Знаете, всичко това изисква допълнителен финансов ресурс, но с възможностите, с които разполагаме, ще се опитаме да вдигнем качеството и нивото на консулските услуги извън дипломатически и консулски представителства, като следва да уточня, че това нещо се извършва предимно в почивните дни, с оглед да не засегнем и гражданите, които идват през приемното време на консулските служби. Това е по този въпрос.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В края на 2016 г. от предишния парламент бяха приети промени в Закона за българските лични документи, според които във вида на документите паспорт и карта, по-специално лична карта, ще има вече електронен носител на информация, който ще съдържа, от една страна, биометрични данни – такива, каквито в момента има в типа паспорт като документ. Сега той се предвижда и за личната карта, и за някои от удостоверенията за пребиваване на чужденци.
Каква беше целта на тази промяна? Да се даде възможност чрез наличието на този електронен носител на информация да бъдат включени конкретни биометрични данни и електронна идентичност. Знаете, че през същата година беше приет и нов Закон за електронната идентификация, който да даде възможност за две основни неща. Първо, да се преминава по лесно чрез използването на тези документи за пътуване по летищата – така наречени електронни гейтове, от друга страна, да имат възможности българските граждани и чужденците да ползват електронните услуги, предоставени от държавата.
От май месец, когато стъпи в своите функции това правителство, се предприеха няколко инициативи.
На първо място, с решение на Министерския съвет беше одобрен централизиран модел за персонализация на българските лични документи. Прави се с оглед на това да има повече сигурност и защитеност на документите, каквито издава българската държава, от една страна. От друга страна, искам съвсем ясно и категорично да заявя, че няма да има промяна в местата, на които ще се приемат заявленията и ще бъдат предавани готовите документи за самоличност. Такава е европейската практика в повече от три четвърти от държавите – членки на Европейския съюз, тоест да има единен център за персонализация на българските лични документи. Към настоящия момент системата ни е децентрализирана и имаме 30 центъра, в които се персонализират българските лични документи.
Следващата стъпка, която предприехме, е във връзка с новото поколение български лични документи. Днес на заседание на Министерския съвет бяха одобрени идейните проекти за новото поколение български лични документи. Това, което трябва да информираме Вас, като народни представители от тази комисия, и българските граждани в чужбина, е, че ще има нов вид паспорт, който ще бъде с 10-годишна валидност. Това е новото, което е факт от днес като решение на Министерския съвет.
Следващото, което предстои, е да бъде изменен Законът за българските лични документи, където изрично да бъде предвиден този нов вид паспорт, като първоначалната идея, работейки съвместно с колегите от Министерството на външните работи, е да дадем възможност гражданите да избират – дали да пожелаят 10-годишен паспорт, или да остане досегашният 5-годишен паспорт. Стигнахме до общото заключение, че в крайна сметка гражданинът трябва да предпочете какво да избере, защото си даваме сметка, че паспорт с 10-годишна валидност ще изисква повече материал за персонализацията му. Разбира се, логично е да се очаква и по-висока такса за издаване на документите за самоличност. Затова преценихме, че трябва да запазим и варианта с паспорт с 5-годишна валидност и българският гражданин да предпочете дали желае тогава, когато му изтече валидността. Искам категорично да заявя, че ние няма да правим, образно казано, насилствена промяна да задължаваме гражданите. Документите остават със своята си валидност до момента, в който изтекат, и тогава, когато дойде това време, гражданинът ще предпочете дали желае паспорт с 10-годишна валидност, или с 5 годишна валидност.
След тези промени в Закона, трябва да проведем процедура по Закона за обществените поръчки за изграждане на тази нова Централизирана система за персонализация.
Следваща стъпка, след като проведем тази процедура – нашите очаквания са тя да приключи през есента на тази година – Министерският съвет вече да утвърди образците на новото поколение български лични документи.
Това е към настоящия момент, което мога да заявя. На разположение сме за Вашите въпроси.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Някой от колегите има ли въпроси?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В допълнение на казаното от заместник-министър Ципов, искам да Ви информирам, че Министерството на външните работи още през летните месеци инициира това предложение, за което благодаря, че беше подкрепено, и съвместно с Министерството на вътрешните работи стигаме вече до финалната развръзка за 10-годишната валидност на паспортите на нашите сънародници.
Успоредно с това искам да Ви информирам, че в най-скоро време ще бъде предложено на Министерския съвет решение за промяна в Закона за българските документи за самоличност, като освен 10-годишната валидност на паспортите, ние предлагаме и облекчаване в сроковете на издаване на документите за самоличност, както следва: обикновената поръчка ще бъде от 90 на 45 дни, а бързата поръчка е от 60 на 30.
Също така ще предоставим възможност нашите сънародници да получават документите за самоличност и чрез куриерска, чрез пощенска услуга, тоест няма да се налага да идват два пъти до нашите дипломатически и консулски представителства, както и възнамеряваме да предложим една облекчена процедура по подаване на заявленията, която в момента финализираме с Министерството на вътрешните работи.
Това е засега от мен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Стоянов.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, да допълня информацията на господин Стоянов.
През изминалата 2017 г., която не е от най-натоварените по брой изтичащи като валидност паспорти, по консулски път са били издадени около 50 хиляди паспорта, което означава, че има интерес от страна на българските граждани и е нормално да се пристъпи към такива конкретни мерки и действия, които да намалят административната тежест, което е един от основните приоритети на това правителство.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря още веднъж, господин Ципов.
Колеги, имате ли някакви въпроси към уважаемите заместник-министри? Не виждам въпроси.
Все пак бих искал да се върнем към темата „изнесените консулски дни“. Понеже разбрахме как стоят нещата за миналата година, въпросът е за тази година, главно в страните с по-голяма територия, имайки предвид по-отдалечените места, където е по-труден достъпът до съответните наши дипломатически служби. Какви възможности за по-чести изнесени консулски дни в такива райони и в такива градове предвиждате за тази година?
ДИМИТЪР АРНАУДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В допълнение на това, което заместник-министър Стоянов каза, което е извършено от страна на Външно министерство за изнесените консулски дни през 2017 г., бих искал да добавя няколко изречения за това, което предстои да бъде направено през настоящата година. Ние общо, както беше казано от заместник-министъра, разполагаме с 16 мобилни биометрични станции за извършване на изнесени консулски дни.
Тук бих искал да отбележа, че извършаването на изнесени консулски дни не е самоцел, а то се продиктува най-вече преди всичко от необходимостта, нуждите и желанието на нашите сънародници зад граница. Когато това се налага, разбира се, Министерството на външните работи, в лицето на своите дипломатически и консулски представителства зад граница, се отзовава на тези нужди и се извършват консулски изнесени дни. За тази година голяма част от представителствата зад граница са планирали, направили са свой график къде да има изнесени консулски дни, тъй като там вече се е превърнало едва ли не като практика. Но има и места, където те стоят под въпрос, в зависимост от това, което казах в самото начало, дали ще има ефект от тяхното посещение и дали ще има достатъчно наши сънародници, които да се нуждаят от този вид услуга. Имаме и случаи, когато едни консулски изнесени дни струват много по-скъпо, отколкото явяването за редовно получаване на лични документи в дипломатическото или консулското представителство.
Министерството на външните работи ще даде указания на тези консулски и дипломатически представителства, където има най-голям поток от документи и където са натоварени с най-голям обем работа. Аз мога като илюстрация да Ви представя няколко от тях, в които са планирали да се проведат такива консулски изнесени дни. Претория – в Кейптаун през май и ноември; в Намибия също през ноември; в Мадрид – в Памплона, Валенсия, Палма де Майорка. В Париж няма за момента изисквания от наши съграждани, тъй като, както казах преди малко, едно пътуване до съответното представителство коства пътни, коства хотелски разходи и понякога излиза по-скъпо, отколкото да се мине традиционната процедура. Затова някои от нашите сънародници се въздържат от такива услуги, които предлагат нашите дипломатически и консулски представителства. По тази причина е трудно да се програмира какво може, колко и на кои места да бъдат набавени и организирани те.
От Атина – Гърция, имаме информация, че такива са планирани, фиксирани са със сигурност в остров Крит, в областите Ираклион – два консулски дни, и в Ханя – два консулски дни. В Солун се предвижда да бъдат проведени в Александруполис и Игуменица, в Рим – Бари и Соджа, Лондон – Северна Ирландия и Шотландия. Разбира се, при наличие на определени условия, такива каквито казах, да не се повтарям отново.
Това е накратко, което бих искал да спомена. При наличие на интерес и това, което до момента не е отразено, тъй като все пак сме в началото на годината, ние подхождаме гъвкаво и даваме указания за изпълнение на исканията на нашите сънародници – да се организират такива консулски дни с цел съкращаване на времето за получаване на документи и услуги, които те ползват от нашите представителства в чужбина. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз исках да допълня нещо в изложението отпреди. Освен това, което каза и директорът на Консулска дирекция, и аз в началото като въведение – наистина правим един обстоен анализ на онези места, които належащо се нуждаят от предоставяне на тези консулски дни. Този анализ съвсем скоро ще го приключим и ще се опитаме в рамките на възможностите, с които разполагаме, да покрием максимално възможното.
В допълнение на изнесената информация от заместник-министър Ципов за приетите днес решения от Министерския съвет, искам също нещо важно да добавя. Може би в най-скоро време Министерството на външните работи ще предложи едно решение на Министерския съвет, с което ще облекчим административната такса по издаване на временни паспорти на нашите сънародници по Тарифа № 4. Това са таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи и ще отпадне една такса от 16 евро, а по нашата Тарифа № 3, която събираме в Министерството на външните работи, ще отпадне едно евро. Така че временният паспорт от 67 на 50 евро като цена ще спадне. Това е в изпълнение на правителствените приоритети за намаляване на административната тежест на нашите сънародници. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Стоянов.
Да заделим малко внимание и на системата за Електронни административни услуги. Не беше засегната засега във Вашите изложения. Бихте ли ни споделили как работи системата въобще, и работи ли? Какво е направено за нейното осъществяване?
ВАЛЕНТИН АНГЕЛОВ: Ще се постарая да бъда ясен в изказа си. Министерството на външните работи предлага набор от електронни услуги, които са достъпни за български граждани. В това число включваме и юридически лица, в контекста на корпоративни клиенти, имайки предвид туристически агенции и туроператори.
Предполагам, че фокусът е насочен към системата е-Services, която е реализирана по Оперативна програма „Административен капацитет“. Проектът е реализиран през 2015 г., като предоставя възможност на български граждани онлайн да кандидатстват зад граница за получаване на услугите съответно за подновяване на лична карта, задграничен паспорт и свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Системата е съобразена с изискванията в нормативната уредба и законите за българските лични документи, а именно явява се в голяма степен и може да се каже, че системата е блокирана от този си факт – изискването за притежаване на квалифициран електронен подпис. Видно става от изменението в Закона за българските лични документи, че вече е спомената електронната идентичност, която следва да бъде въведена с новите лични документи, които ще притежаваме, което може би ще даде възможност на много повече български граждани да ползват тази услуга. В момента изискването за квалифициран електронен подпис произлиза оттам – съдържането на разнородни атрибути.
Разбира се, всеки може да постави въпроса: защо гражданите ни, особено които са на територията на Европейския съюз, не могат да ползват местна агенция, която да издаде такъв сертификат – електронен подпис? Но ето тук се явява разликата между квалифицирания електронен подпис и сертификата, издаден от която и да било държава от Европейския съюз, а именно единният граждански номер, който е разпознаваем единствено в българското законодателство.
Системата е-Services поддържа още няколко услуги, които са: предоставяне на възможност на Нотариалната камара за проверка на свидетелства, легализации, документи – съдържание и преписи, удостоверени в нашите консулски служби, които Нотариалната камара е в състояние да проверява онлайн посредством тази система.
Другата услуга, която се поддържа от същата система, е функционалността „Пътувам за“. „Пътувам за“ е много полезна и съществена услуга, която се поддържа за български граждани. При напускане на територията на България всеки гражданин може спокойно с кратка анкета да регистрира намерението си закъде възнамерява да пътува, колко време ще пребивава в тази държава. Това дава инструмент на Външно министерство, ако възникне инцидент или кризисна ситуация, да бъдат информирани тези граждани по най-бързия начин, а и да даде обективна оценка колко български граждани пребивават на територията на тази държава в момента. С това ще завърша за системата е-Services.
Другият набор електронни услуги, които поддържа Външно министерство, са – ще ги изброя с кратко описание към всяка една от тях: е-Виза е разпространена като система на територията на Русия, Украйна, Беларус и Турция. Основната функция на системата е-Виза е предоставяне на корпоративен достъп на туристически оператори, които могат да регистрират групови списъци на апликанти, които желаят да посетят България, което ускорява неимоверно много услугата по издаването на визи.
Системата е-БДС дава възможност на граждани да попълнят онлайн заявление за издаване на нови лични документи, да запазят час и време, удобно с приемното време в консулската служба, да се явят на място и посредством сканиране на QR код да бъде обработено тяхното заявление в кратки срокове.
Системата е-АОГ – Електронно административно обслужване на граждани. Тази система физически се обслужва в България. Това са услуги на граждани, които са извършени на територията на България към отдел „Административно обслужване на граждани“ към Дирекция „Консулски отношения“, където тези граждани получават услугата – легализации, заверка на документи, частни документи, полагане на апостил. Всички тези извършени услуги могат да бъдат проверени в електронния масив на Външно министерство от всяка точка на света, стига да има достъп до интернет.
С това ще приключа излагането на набора от електронни услуги. Министерството на външните работи и Дирекция „Консулски отношения“ не спира да идентифицира потребностите на българските граждани и да търси способи за превръщането им в информационни системи, дигитализирането им. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте.
НИКОЛАЙ ВАНЧЕВ: Относно посоченото от колегата на вниманието на уважаемите народни представители, това, с което започнахме – какво представляват електронните консулски услуги, които бяха изброени, свързани с подаването в чужбина на заявления за лични документи, всъщност какво стои зад тези услуги? Тоест тук ние имаме двустранна комуникация, имаме електронна обработка на формуляри, включително електронна персонална идентификация. Освен подаването на съответните заявления, това включва възможност и за заплащане на услугите по електронен път в системата на Министерството на външните работи.
Друго нещо, което считам за важно, особено предвид големия брой български граждани в чужбина и управлението на техните имоти и връзката с роднините им, представлява възможността, която се дава на нотариалните служби – да се извършва по електронен път от нотариусите на датата, съдържанието и подписите на удостоверения от консулските служби на Република България на частни документи както на български граждани, така и на чужди граждани, когато документите са съставени с цел ползване в Република България. В тази насока нотариусите имат възможност за проверка по електронен път на верността на преписи и извлечения от документи на български граждани, както и удостоверения, издадени от консулските служби на Република България. И последно по ред, което отново е свързано с работата на нотариусите и с големия брой български граждани в чужбина, че нотариусите имат възможност да проверяват и съставени нотариални завещания от българските консулски служби.
Трябва да се подчертае, че освен възможността за подновяване на личните документи чрез подаване на електронно заявление и заплащане по електронен път на тази услуга, има възможност и за получаване на готовите документи, което да се осъществява в заявена от тях консулска служба, но не и на територията на Република България. Начините на доставка са разнообразни. Освен традиционната дипломатическа поща, може да се използват предплатени куриерски услуги или друг вид бърза доставка.
Друга важна възможност е свързана с достъпа, който имат консулските длъжностни лица до регистъра на Главна дирекция ГРАО, на основа подписаното през 2013 г. Споразумение между Дирекция „Консулски отношения“ и Дирекция ГРАО. Може да бъде извършван достъп до две бази данни: Национална база данни „Население“ и до Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние. По този начин съгласно чл. 2 от това споразумение консулските длъжностни лица в чужбина, в качеството им на длъжностни лица по гражданско състояние, имат право на достъп за извършване на следните действия.
Първо, издаване на дубликати на удостоверения за раждане, на удостоверения за сключен граждански брак или препис-извлечение от акт за смърт, както и препис-извлечение или пълни преписи от споменатите актове.
Втората възможност, която има при ползването на достъпа до тези системи, е извършване на справки в Национална база данни за българските граждани във връзка с правилното адресиране на преписките до общините по постоянен адрес, както и за извършване на последваща справка за регистриране на настъпилите събития и отразяването им в Национална база данни „Население“. По този начин чрез осигурения достъп до тези бази данни, които споменах, консулските длъжностни лица освен възможността за издаване на дубликати на удостоверения за раждане, за сключен граждански брак или препис-извлечение от акт за смърт, могат също така, което е много важно, да съставят и многоезични извлечения от актове за гражданско състояние на базата на Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, подписана във Виена през 1976 г.
Тук има едно-единствено ограничение, което е в процес на преодоляване – че имаме въведена база данни за всички тези събития, която може да се ползва считано от 31 декември 1999 г. до към настоящия момент, което е ограничение на национално ниво, тъй като преди тази дата все още липсват изготвени в електронен вариант документи за гражданско състояние. Разбира се, този процес продължава от страна на българските общински органи, за да се осигури цялостен достъп до изготвяне на посочените документи в електронен вариант.
Както посочих, чрез присъединяването на Република България към Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние българските консулски длъжностни лица могат да предоставят на българските граждани, получени по електронен път документи от българските общински служби. Защо е важно това? Тъй като тези документи имат същата стойност като извлечения, издадени директно на хартиен носител в съответната общинска служба съгласно правилата на българското законодателство, и второто предимство е, че тези документи на място в приемащата държава могат да се приемат без каквато и да е друга допълнителна заверка и легализация, както и нужда от превод, тъй като те са многоезични и страните, които са подписали Конвенцията, са задължени да ги приемат директно.
Отново ще посоча, предвид големия брой български граждани в чужбина, премахването на необходимостта от заверка на този вид документи, което, естествено, е свързано с премахване от нуждата на заплащане на допълнителни такси за обработка, за издаване и каквото и да е друго, значително облекчава процедурите, осъществявани както от страна на българските граждани, така и от самите консулски служби, като ги разтоварва с възможност да уплътнят допълнително работното си време.
Искам да добавя, което също е много важно и касае всички български граждани в чужбина, че те в някакъв момент трябва да представят свидетелства за съдимост. Знаете какво представлява процедурата в България. Как може да стане това в чужбина, без да се налага да се върнеш изрично за това или нарочно да упълномощаваш някой да действа от твое име? Това е възможно в резултат на подписаното споразумение за улесняване и ускоряване на процедурите по издаване на свидетелства за съдимост между Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи, като се въвѐде електронен обмен на документи, свързани с процедурите по издаване на свидетелство за съдимост на български граждани в чужбина. От тази възможност могат да се ползват и чужди граждани, които в някакъв период са пребивавали в Република България, тоест те също могат да изискат свидетелство за съдимост в съответното наше консулско представителство.
Какво представлява тази процедура? Молбата се подава в консулска служба на Република България в чужбина, а тези молби се изпращат по електронен път в Министерството на правосъдието и издаденото удостоверение се връща по електронен път, като може да се ползва в този си вид. При нужда и при желание то може да бъде пратено и на хартиен носител. (Поради технически проблем говори при изключен микрофон.) Служителите в консулските служби, както служителите в Министерството на външните работи имат възможност да проследяват движението на преписките по българско гражданство и изпратените по електронен път удостоверения и съответно да ги разпечатат и да ги връчват намясто на българските граждани, като това може да стане преди оригиналите на документите да са пристигнали с дипломатическа поща по мисиите.
Всички тези действия са свързани с желанието на Министерството на външните работи за постигане на координираност и взаимодействие с всички страни, участващи в административните производства, при постигане на надеждна обратна връзка след подаването на едно заявление. Съществен момент е и предоставянето на възможност за различни начини на плащане на дължимите такси или цени на услугите – по банков, по електронен път с платежна карта, естествено, и в брой.
С това ще приключа нашето изложение. Надявам се, че сме станали достатъчно обстоятелствени. Разбира се, ако има допълнителни въпроси, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз имам един въпрос. Бих искал да попитам: колко души са ползвали услугите именно на Електронната административна система? Имате ли такава информация?
Кой може да отговори на този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР СТОЯНОВ: Благодаря Ви за хубавия въпрос. Истината е, че в момента точна статистика не можем да Ви подадем. Това мога да Ви го изпратя още утре.
Огромен брой документи и постъпили заявки не са отчетени към настоящия момент, но с действията, които тепърва ще предприемем, целта е най-вече в областта на документите за самоличност. Там е най-големият интерес на нашите сънародници в чужбина.
Точно тук с МВР, както казах и преди малко, възнамеряваме да предложим вариант, при който нашите сънародници ще са достатъчно облекчени да подават своите заявления дистанционно и в това отношение да бъде отговорено максимално на техните интереси – да не губят време, средства и енергия за получаване на документи за самоличност. Това е всъщност максимално в обсега на тяхното внимание.
Другите услуги, които цитираха колегите, са, естествено, в подкрепа на намаляване на административната тежест при обслужването. Засега това, което констатираме като приоритет и фокус, е основно кандидатстването за документи за самоличност, затова и възнамеряваме в рамките на тази година, както споделихме преди, да увеличим и броя на изнесените консулски дни именно за да удовлетворим в максимална степен нуждите на нашите сънародници. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Някой от другите колеги, ако има въпроси? Ако няма други въпроси по първа точка, предлагам да приключим, да освободим нашите гости.
Уважаеми колеги, нека да пристъпим към точка втора от дневния ред:
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪСТАВ И ДАТА НА РАБОТНА ГРУПА ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ С УДОСТОВЕРЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД НА ЛИЦА ОТ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ.
Както знаете, на предходното ни заседание обсъждахме формирането на работна група за решаване на проблемите с удостоверяване на българския произход на лицата от Западните Балкани. В тази връзка ние сме отправили писма до всички ведомства и министерства, които имат участие в този процес – на Министерството на правосъдието, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи, на ДАНС, на Държавната агенция за българите в чужбина, на вицепрезидента. Отвсякъде общо взето са изразили желание да участват в тази работна група, но все още нямаме конкретно имената на лицата, които ще изпратят от съответните ведомства.
Открито е и към Вас, ако имате някакви предложения. Някой ако иска също така да вземе участие, очаквам да бъдете по-активни.
Като дата съм назначил следващата сряда, 14 март, няма да имаме Комисия, от 15,30 ч. да сформираме тази работна група и да изработим съответния правилник, така че да опростим процедурата.
Има ли от Вас някой желаещ да се включи, или да даде предложения?
Господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз моля пак да повторим на кои ведомства са изпратени писма и те какво са потвърдили? Че ще дадат участници в тази работна група?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: На Министерството на правосъдието, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи, на ДАНС, на Държавната агенция за българите в чужбина и на вицепрезидента. Ако сме пропуснали някого, имаме още време.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Нямах това предвид, просто не знаех до кого са изпратени.
Народни представители от Комисията ще участват ли в тази група? Как виждате това нещо?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: При всички положения аз ще трябва да участвам. Очаквам и някои от Вас също така да участват.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Мисълта ми е, че ако участват, имам желание да участвам там. (Реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Абсолютно доброволно е участието, така че няма да гласуваме кой иска. Който иска, всеки е добре дошъл.
Ще има участие също така от съветниците, които са в Комисията. Мисля, че ще се оформи доста солидна група. Ако имате предложения, някои историци и други такива видни личности, които авторитетно могат да вземат участие, нека всички да се чувстват поканени.
Имаме време. Предлагам общо взето до понеделник най-късно, който има желание да участва, да ни извести на имейла на Комисията, за да може да бъде включен в работната група. Или ако имате предложения за други лица, да осъществите контакт с тях, за да могат да се включат.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Западни Балкани означава и удостоверяване на български произход, щом говорим, и като ги насложим, това са Сърбия, Македония, Албания, Косово. Няма други български исторически общности, за да им удостоверяваме произход, тоест говорим за тези държави. (Реплика.)
Там няма български малцинства – етнически, исторически, а нали за това става въпрос в точка втора?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Не сме го конкретизирали точно. Ако се появят желаещи и от тези места или някои исторически данни при отсъствие от тези райони, можем да включим и тях.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Защото пише: определяне на състав и дата на работна група за решаване на проблемите с удостоверяването на български произход, тоест касае се за българските исторически общности, а те са изброени изчерпателно в Националната стратегия и в историческата ни наука и са тези държави. Ако има лица, живущи в други държави на Западните Балкани, но те трябва да произлизат пак от тези общности и по стечение на обстоятелствата да живеят в други държави от Западните Балкани. Искам да знам, че в това отношение сме на едно мнение, да не стане някакво разминаване.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Не мисля, че ще има разногласия и разминаване по тези въпроси. Законът по принцип си го има. Въпросът е да създадем някакъв правилник за работа, най-вече на Съвета по гражданство, за да ги улесним в удостоверяването и признаването на български произход на лицата, където има затруднения именно с издаване на документи, които свидетелстват тяхната връзка с българския им произход – само от тази гледна точка.
Мисля, че общо взето изложихме основните въпроси по втора точка.
Ако няма други въпроси, приключваме и с втора точка.
По точка РАЗНИ има ли някакви предложения, въпроси?
Ако не, обявявам заседанието за закрито.
Благодаря на всички!
