Ваня Рибчева, майка на загиналия преди четири години в Лясковец командос Емил Шарков, внесе сигнал до министъра на вътрешните работи Валентин Радев, с копие до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание. Писмото на тази почернена майка, е внесено и заведено в МВР на 1 март 2018 г. В него се казва:
„Защо всяка година на 14 март, различни държавни личности, със служебните си автомобили, изминават по 300 км до Лясковец? Ако е, за да почетат паметта на Емо, защо не посетят гроба му? Той е на 10 км от центъра на София – гробищен парк Бояна.
Аз зная. И Вие го знаете.
Те отиват там, не защото уважават сина ми и съжаляват за младия му погубен живот, не защото МВР загуби един добър командос. Те дори не го познават. Ежегодното връщане към случая е формално изпълнение на едно задължение. Защото, когато паднат на коляно в училището в Лясковец, тези хора поддържат жива легендата на МВР, легендата за сврърхопасна ситуация, за спасителна операция, за геройство и успешен край.
Какво преклонение, извинете!? Акцията в Лясковец е символ на некадърността, арогантността и лъжите на отговорните за подготовката и провеждането ѝ – Георги Гайков, Атанас Илков, Светлозар Лазаров и др.
Всички ние знаем, че синът ми и колегите му от отряда бяха изпратени като на разстрел, без да подозират за това. Абсолютна случайност е, че жертвите не бяха много повече.
2. Колко време може да се пренебрегват констатациите на комисията от Инспектората на МВР по разпоредената от Вас, господин министър, проверка във връзка с писмото на част от баретите от СОБТ?
Колко време може да се бави вземането на решение относно служебното положение на Георги Гайков?
Аз зная. И Вие знаете.
Не може до безкрайност. Само половината от установените нередности и нарушения от негова страна са достатъчни Гайков да бъде уволнен.“
Казва се също:
„Зная, че с нищо не мога да върна Емо към живота, но за колегите му мислех като за свои синове и не исках техните майки да изпадат в моето положение. Тези мъже имат право на командир, който няма да им пречи да бъдат хора и мъже с чест, няма да ги кара да избират: подписваш или си заминаваш. Много от тях са се съобразили, че имат семейства и деца, но са пропуснали да си спомнят, че Гайков може да превръща децата в сираци, без никакви угризения.
Цитат: “Какво сте се омърлушили? Какво толкова е станало! Ами такава ни е работата“. Думи на Гайков към група командоси на 15 март 2014 г., когото те са очаквали да се смъкне наполовина знамето в поделението в знак на траур и да променят програмата за деня. Нищо подобно. По-важно му е било да няма лоши последствия за кариерата му.“
Следва целият текст.
До
г-н Валентин Радев – министър на вътрешните работи на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
София 1000, ул. „6-и септември“ 29,
До
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред –
Народно събрание на република българия
София 1169, пл. „Княз Александър I“ №1
С И Г Н А Л
от Ваня Рибчева – гражданин на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
София, жк „Люлин”
Г-н министър на вътрешните работи на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Г-н председател на КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД – Народно събрание на република България,
На 14-ти март ще се навършат четири години от смъртта на сина ми Емил Шарков.
Няма да обяснявам, кой е той и как загина. Вие знаете.
Няма да описвам борбата, която водих, за да бъдат назовани и привлечени под отговорност длъжностните лица от МВР, които разпоредиха и ръководиха операцията в Лясковец.
Вие знаете.
Няма да Ви занимавам и със собствената си съдба след смъртта на сина ми.
Вие знаете.
Имам само няколко въпроса към Вас:
1. Защо всяка година на 14 март, различни държавни личности, със служебните си автомобили, изминават по 300 км до Лясковец?
Ако е, за да почетат паметта на Емо, защо не посетят гроба му?
Той е на 10 км от центъра на София – гробищен парк Бояна.
Аз зная. И Вие го знаете.
Те отиват там, не защото уважават сина ми и съжаляват за младия му погубен живот, не защото МВР загуби един добър командос. Те дори не го познават. Ежегодното връщане към случая е формално изпълнение на едно задължение. Защото, когато паднат на коляно в училището в Лясковец, тези хора поддържат жива легендата на МВР, легендата за сврърхопасна ситуация, за спасителна операция, за геройство и успешен край.
Какво преклонение, извинете!? Акцията в Лясковец е символ на некадърността, арогантността и лъжите на отговорните за подготовката и провеждането й – Георги Гайков, Атанас Илков, Светлозар Лазаров и др.
Всички ние знаем, че синът ми и колегите му от отряда бяха изпратени като на разстрел, без да подозират за това. Абсолютна случайност е, че жертвите не бяха много повече.
2. Колко време може да се пренебрегват констатациите на комисията от Инспектората на МВР по разпоредената от Вас, господин министър, проверка във връзка с писмото на част от баретите от СОБТ?
Колко време може да се бави вземането на решение относно служебното положение на Георги Гайков?
Аз зная. И Вие знаете.
Не може до безкрайност. Само половината от установените нередности и нарушения от негова страна са достатъчни Гайков да бъде уволнен. Дори опитите му по време на проверката, да оказва давление и натиск в полза на едни хора и във вреда на други, потвърждава информацията за разделение в отряда на свои и несвои. Разделение, налагано от човека, който трябва да обединява и сплотява момчетата. Този начин на поведение се обуславя от манталитета му и е нещо, което не се променя. Дали си пие уискито и си пуши пурата в работно време на работното място или не, дали е пренощувал с приятелката си в поделението или не, дали е отказал на командос да посрещне при изписването от болница един от ранените си колеги, за да го откара вкъщи или не, дали друг е освободил, за да си върши лична работа или не, едва ли е било предмет на проверката на Инспектората. Също и дали е возил приятелката си със служебна кола по моловете. Това са неща, които не биха се случили, ако Гайков имаше качества за ръководител по принцип и за ръководител на структура като СОБТ в конкретност. Във време, когато във всички сфери, включително отбрана и сигурност се отдава такова голямо значение на партньорството, налагайки тактиката – разделяй и владей, Гайков е лош спомен от едни времена, които трябваше отдавна да са забравени.
Що за командир е този (за лидер и дума да не става), който в противовес на факти, изнесени срещу него и впоследствие, доказани от проверката, организара друга част от отряда да събира подписка в негова подкрепа. Да разделиш отряда на свои и чужди, да противопоставиш едни на други колеги и бойни другари, които при изпълнение на служебните си задължения, трябва да си имат безгранично доверие и безрезервно да разчитат едни на други, както за изпълнение на задачите, така и за запазване на живота си, е престъпление. Дори само за това, дори преди всичко заради това, Георги Гайков трябва да си отиде. Той се е компрометирал като командир и трябва да понесе съответните последствия.
Аз го зная. Знаете го и Вие.
И ако думите ми Ви се струват пресилени или необективни, във всеки един момент можете да ги сверите с констатациите на Инспектората на бюрото Ви.
3. Как си обяснявате, че колеги и приятели на сина ми от отряда са положили подписите си в подкрепа на Гайков? Тези мъже всяка година организираха футболен турнир в памет на Емо, въпреки спънките от страна на Гайков, всяка година идваха на гроба му и ми пожелаваха успех в борбата, да постигна разследване на главните виновници за смъртта му, а Гайков беше пръв в списъка? Те бяха удовлетворени, когато беше отстранен от СОБТ, защото мислеха, че е завинаги.
Аз мога да си обясня това. А Вие?
Зная, че с нищо не мога да върна Емо към живота, но за колегите му мислех като за свои синове и не исках техните майки да изпадат в моето положение. Тези мъже имат право на командир, който няма да им пречи да бъдат хора и мъже с чест, няма да ги кара да избират: подписваш или си заминаваш. Много от тях са се съобразили, че имат семейства и деца, но са пропуснали да си спомнят, че Гайков може да превръща децата в сираци, без никакви угризения.
Цитат: “Какво сте се омърлушили? Какво толкова е станало! Ами такава ни е работата“. Думи на Гайков към група командоси на 15 март 2014 г., когото те са очаквали да се смъкне наполовина знамето в поделението в знак на траур и да променят програмата за деня. Нищо подобно. По-важно му е било, да няма лоши последствия за кариерата му.
Сигурна съм, че този път приятелите на Емо няма да дойдат на помена за четвъртата годишнина от смъртта му. Едва ли ще искат да ме погледнат в очите. Аз ще преживея някак си това предателство към сина ми. След неговата смърт, малко неща могат да ме трогнат. Питам се, обаче, тези мъже с какви очи ще гледат в очите на децата си, ще могат ли да дадат себе си като пример за приятелство, мъжка чест и морал.
4. Знаете ли, че първата проверка на Инспектората по заповед на министър Йовчев, беше пълна бутафория, а втората – по моя сигнал, констатира верността на фактите, които бях изнесла, и дори откри нарушения на първата комисия, вкл. скрити показания на разпитвани?
Аз зная. И Вие знаете.
За да установя истината за смъртта на сина си, разговарях с достатъчно много хора, за да бъда сигурна във фактите, които представям. Това бяха хора с впечатления от подготовката на операцията, присъствали при провеждането ѝ, видяли смъртта на сина ми от три различни позиции, имащи впечатления от действията на Гайков във всичките етапи на подготовката, провеждането и прикриването на грешките след това.
Втората проверка също ги установи и последваха наказания, макар и символични. Имаше и наказания на напълно невинни служители, за да се създаде впечатление за строгост, мащабност и безкомпромисност. И същевременно, да се омаловажи фаталното безхаберие, некадърност и безотговорност на Гайков, Илков, Лазаров.
5. На какво се основава арогантността на Гайков? Защо може да не се съобразява със законите и правилата? Защо може да си присвоява функции и права, които не фигурират в длъжностната му характеристика и да извършва дейности, за които СОБТ няма оторизация? Защо може да се отнася с пренебрежение дори към комисията от Инспектората, изпратена с Ваша заповед? Защо се смята за по-силен от стоящите над него в йерархията?
Аз зная. И Вие знаете.
ЗАЩОТО МОЖЕ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИ!
Той самият е казвал, ту че има силни политици зад гърба си, ту че американците са зад него, визирайки посолството на САЩ и по-скоро определена личност. Е, това нормално ли е? Това ли е, което ни донесе демокрацията, членството в Европейския съюз и НАТО? Гайков и гайковци, които се поддържат едни други и унищожават цяла структура на МВР.
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
За да не останете с впечатление, че трагедията със сина ми ме кара да виждам всичко в МВР в черни краски, ще Ви обърна специално внимание върху факта, че продължавам да уважавам институцията, както и когато синът ми беше част от нея. Зная, че има знаещи и можещи специалисти, които работят съвестно и отговорно, въпреки ограничените ресурси и ниските заплати. Присъствала съм и съм подкрепяла всички протести, организирани от Синдиката на полицаите. И знаете ли защо? Защото имат претенции тези, които искат да си вършат по-добре работата и не се страхуват, как ще реагират началниците на участието в протести, за разлика от онези, които никога няма да си вдигнат главите от бюрото, защото ако стане дума за компетенциите им, няма да могат да защитят позициите си, а тези с тегло стотина и повече килограми, едва ли ще хванат и охльов, нарушил правилата за движение. Не съм привърженик и на служители като този, който на въпрос в Окръжен съд – Велико Търново, защо не са изпълнили служебните си задължения във връзка с изземането на оръжие без разрешително, отговори буквално: че нас ли да ни застреля? Това беше заявено абсолютно категорично, без никакво притеснение. Но този служител си е получавал без угризения заплата през всичките тези години, не е напуснал работата, въпреки пълното съзнание, че не може да я върши.
6. Днес, аз Ви питам, има ли ръководството на МВР обективни критерии за персонална оценка на качествата на кадрите си и диференциран подход към тях, съобразено с това или се разчита на конкретния пряк ръководител да решава кого харесва и кого не? Защото силно се опасявам, че в случая със СОБТ ще се подходи именно по този начин. Деклариралите лоялност в подписката „за” Гайков, ще бъдат толерирани, а „претенциозните”, написали писмо, ще бъдат поставени в положение да напуснат отряда. Ще има ли репресии над говорещите и отстояващите истината? Или чрез структурни промени и едно ново щатно разписание, тихомълком ще се постигне отстраняване на неудобните.
Още един въпрос:
7. Какъв е начинът, по който мога да получа информация за реакцията на ръководството на МВР след проверката, разпоредена от главния прокурор, по отношение на служителите от КОС и техните началници от ВеликоТърново и Горна Оряховица, съгласно чл 387 от НК (за неизпълнение на служебни задължения). Питането ми се отнася до конкретни констатации и действия, пряко произтекли от тях.
През изминалите четири години, медиите често изнасяха информация за инциденти, някои от които фатални, свързани с употреба на законно или незаконно притежавано оръжие. Това ме кара да мисля, че разпоредената от главният прокурор проверка на всички разрешителни за оръжие и представените на 25 април 2014 г. резултати са останали само PR акция. Проверката, доколкото знам, е направена само „на книга” (където е имало регистри, защото някъде е нямало) – и заедно с исканото предложение за по-нататъшни действия във връзка с притежанието на огнестрелни оръжия, просто не дадоха демонстрираните, като търсени резултати.
А това бяха поставените цели:
1. Установяване на всички физически и юридически лица, за които са издадени по съответния ред от органите на МВР разрешение за придобиване, съхранение, носене, употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, независимо от основанията за това: самоохрана, извършване на охранителна дейност, спортни и ловни и др. цели;
2. Установяване на всички оръжия и боеприпаси, притежавани от тези лица, установяване на всяко едно оръжие с индивидуализацията на марка, калибър и всички други специфични характеристики;
3. Установяване на лица с изтекъл срок на разрешение, по отношение на които разпоредбите на закона не са били приложени от органите на МВР.
Ето обявеният резултат от проверката:
Брой физически и юридически лица, притежаващи разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехническите изделия – 211 486;
Брой на установените огнестрелни оръжия, притежавани от лицата (пистолети, карабини, едноцевки, тип помпа, полуавтомати, картечници и др.) – 340 583;
Брой на боеприпасите, които законът позволява на тези 211 486 лица, притежаващи 340 583 огнестрелни оръжия, да държат законно – 48 717 691 единици боеприпаси от всякакъв вид и калибър.
В резултат от проверката са образувани 14 досъдебни производства, образувани са прокурорски проверки, част от които са срещу служители на МВР, установени са били всички случаи за държане на оръжия и боеприпаси след изтекъл срок на разрешенията, били са отнети незабавно част от незаконно държаните и притежавани оръжия от лица, по разпореждане на наблюдаващите прокурори.
Обобщените резултати и констатации от проведената проверка са били изпратени на министъра на вътрешните работи, с оглед установени нарушения в различни структури на МВР. Основната препоръка от прокуратурата е за изграждане и поддържане на електронен регистър за лицата, притежаващи разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехническите изделия, както и 53 предложения по повод конкретни случаи, констатирани в хода на проверката.
Резултатите от проверката ще бъдат изпратени и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС. Това са думи на главния прокурор.
Четири години по-късно, вече не може да се говори в бъдеще време. Трябва да се дават отговори за свършена работа. Ето защо следват конкретни въпроси:.
Предприети ли са мерки, законодателно да бъде установена някаква норма на броя оръжия и боеприпаси за самоохрана и за лов?
Какви мерки са предприети и какви промени са постигнати в работата на полицейската служба Контрол на общоопасните средства (КОС)?
Как се е процедирало с тези над 100 човека, чиито разрешителни бяха изтекли към периода на проверката, а властите не бяха предприели произтичащите от закона действия?
Какви наказания са наложени в полицейските управления в страната, където не са водени регистри на собствениците на оръжия, а в много населени места служителите на реда не са предприемали никакви мерки в посока отнемане на оръжията?
Какво е предприето във връзка с масовата липса на електронен регистър в полицейските управления, съдържащ данните на притежателите на оръжия?
Как са завършили образуваните 14 досъдебни производства за най-фрапантните случаи и предприетите проверки по останалите?
Предприе ли МВР някакви законодателни инициативи, предложи ли в Народното събрание идеи, които да попълнят законовите празноти, с които много хора се оправдаваха?
След толкова години партньорство в ЕС и НАТО, приехме ли някакви добри практики, които да ни доближат до европейските и световните стандарти за сигурност?
Операцията в Лясковец не трябва да остане само моя трагедия, тя разкри много язви, постови много въпроси, изясниха се много факти, но много очи останаха затворени за истината.
С настоящия сигнал обръщам внимание за огромната отговорност, която сте поели в качеството Ви на министър на вътрешните работи. Тази отговорност Ви задължава да приемете фактите, които са буквално пред очите Ви, да признаете наличието на порочни практики и да имате визия за промяна в такъв важен сектор, какъвто е сигурността и обществения ред. Много се надявам на това.
И последно. Господин министър, оценявам опита Ви за участие при решаването на проблема ми с ведомственото жилище, което обитавам. Проблем, който не бих имала, ако в МВР не се назначаваха хора като Лазаров и Гайков. Едва ли хората, които ги лансират и назначават, биха поверили в техните ръце живота на собствените си деца. Синът ми загина при изпълнение на служебния си дълг и му беше връчен посмъртно медал, най-високо отличие в МВР. Но, повярвайте, за мен много по-важни са истината и справедливостта. И търсенето и постигането на справедливост е каузата на живота ми, колкото е останал.
Зная, че не съм единствената майка, останала без почва под краката след смъртта на сина си. Зная, че има много деца, майки, бащи и съпруги със сходни съдби. За повечето от тях не сме и чували. Аз съм сигурна, че една такава трагедия обръща живота изцяло и страданието е безмерно и многопосочно. Затова, с колегите ми от Гражданско сдружение БОЕЦ внесохме предложение до Министерски съвет за сформиране на ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ „Национална памет” към МС, който да се интересува от проблемите на такива хора и да съдейства на държавните институции, да се намират решения и оказване на помощ.
На 13.12.2018 г. от МС с писмо са изискали становище от МВР и МО по предложението ни. Отговори до този момент няма от никоя от институциите.
А защо няма, дори и аз не знам.
София, 01.03. 2018 г.
.
