.
На Мариус Теофилов
и Пейо Димитров
Дърветата са
без гнезда
и слънцето
е мъртво
от куршуми.
Не носят ветровете
семена
от исиот,
изтравниче
и лавандула
в зениците,
пронизани
от самота
и равнодушие,
от мудността,
която предпочита
агонията
пред смъртта.
Вместо да покълват
небеса
в сърцата ни,
е мъртъв всеки порив
и всякаква надежда
е безплодна.
Не стават чудеса
дори и в сънищата ни,
останали без памет.
Във този свят,
белязан от клеймото
на парите,
които стават
ешафод
на изгреви,
щурци
и вяра,
на милосърдие,
любов,
една единствена утеха
ни остава –
да изберем
като дърветата
смъртта си прави.
Надежда Бонева
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
