Досьо Досев на 84 години
Звезди, луна, комети, ризобактерии, фотохормони – на каквото и да се дължи, виното, направено от грозде, събрано през определена година от определен район, е много добра реколта (vintage wine) и най-приятно за пиене. Особено в крайморските градове.
Същото се отнася и за много добрите поети, артисти, художници, учени. От съчетаването на Хронос и Гея, може би и на Дионисий и Аполоний, се раждат големи таланти. Така е през 1934 г., когато в Бургас са родени: Райна Кабаиванска, Олга Шевкенова, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Антаоанета Войникова, Христо Фотев, Стефан Димов-Кефа, Иван Кожухаров, Драго Николов, Любомир Йорданов, Тодор Евгениев, Васил Вълев, Хиндо Касимов, Иван Арабов, Херувим Стоев, Евгени Головински…
И Доси (по кръщелно) Досев – чаровникът на българския театър и кино! Роден в София 18 дни след Христо Фотев – на 12 април 1934 г.. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1955 г., играе в авангардните години на бургаския театър, когато Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов бяха режисьори, Досьо Досев е повече гражданин на Созопол и Бургас, отколкото на София. Една артистична парабола от улица “Гагарин” 12 в София до Созопол – в къща, съжителстваща с морето, скалите и гларусите.
Подобна парабола беше поетът Славчо Чернишев. Когато двамата с Досьо бяха на една маса, „казиното със кея се люлееше…/ а виното танцуваше и пееше“.
И рибите живееха… и някъде
от пясъчното дъно на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени –
началото на мойто съществуване!…
Тези стихове са от „Морето“, които само Досьо Досев може да ги артикулира с дълбинната емоция, с която ги е писал Христо Фотев.
От ученици в Бургас се възхищаваме на този голям артист и човек. Като студенти в София, приятели от тогавашния ВИТИЗ – Тодор Тодоров-Тъшо и Антон Горчев, понякога Жоржета Чакърова – ни даваха техните пропуски и така по няколко пъти гледахме пиесите, които много ни харесваха. Една от тях беше „Унижените и оскърбените“, постановка на Вили Цанков в Младежкия театър, в която Доси Досев играеше Иван Петрович. Сцената – дискретно осветена във виолетово – с ресторант, маса и два стола. И князът предлага чаша вино на Иван Петрович, а той казва: „Благодаря, не пия!“
Анекдотът и до днес разказва, че това е най-трудната реплика в богатия репертоар на Досьо Досев. Ние пием за здраво и творческо дълголетие – на артиста, рибите и виното!
Георги Чалдъков и приятели
