Разказ от Красимир Бачков
– Какво добро съм видял от американците досега? – питаше се бай Ганчо, докато седеше на една пейка в Морската градина и мързеливо се почесваше по топките. Пред него прелитаха гларуси, писукаха малки чайки, а пет кораба на рейд чакаха реда си, за да влязат в пристанището. Денят бе типично пролетен и по-точно мартенски. През два часа светваше слънце, после облаци затуляха небето и ту бе пролетно приятно, ту зимно хапливо студено. Пенсионерът вдигна изтръпналия си задник от пейката и с леко куцукане тръгна да се прибира. До шадравана с делфинчетата срещна бившия си колега Спас. Веднага го хвана под ръка и запита:
– Кажи, бе Спасе! Нещо добро от американците да си видял до момента?
Спас наду бузи, изпусна въздуха от тях и започна да отмята на пръстите на ръцете си:
– Първо, затриха индианците! Второ, развъдиха негрите! Трето, видяха сметката на арабите, заради нефтените находища! Четвърто, купиха продажните ни политици за жълти стотинки! Пето, разбуниха украинците! Шесто, причиниха мигрантската криза в Европа! Седмо, отровиха земята по целия свят с техните „Монсанто”, „Раундъп” , шисти, грипни вируси, отрови в небето и пр. гадости! Осмо, докараха финансова криза на всички държави! Девето, не си седнаха на задниците, а където трябва и не трябва, все се бъркат на вътрешната и външна политика на всички държави! И десето, но най-важно – зомбираха всички глупаци, с гнусните си филми за тероризъм, насилие, стрелби, безпричинни убийства, кражби на пари и всякакви гадости!
Бай Ганчо чак подскочи от удоволствие. Колегата му все едно четеше мислите му. За да се убеди, че са на едно мнение, той подхвърли уж безразлично:
– А за братушките какво ще кажеш?
– Какво да кажа? – подръпна голямата брадавица на върха на носа си Спас. – И те са същата стока! Уж сме братя, не знам к’во, а ни продават газ и петрол по-скъпо, отколкото в Западна Европа! Ако не бе техният социализъм, до сега да бяхме минали по стандарт Швейцария! Дай им само да си играят на ченгета, на война и да поркат водка, докато паднат под масата! Погледни, за толкова години една хубава кола не успяха да направят! Само кражби и кухи лозунги! Пфу, сволочи!
– Че то, за теб май хубави хора няма, Спасе?
– Как да има, като всички са ни надупили и ни плющят, както им падне?
– И що е така, брате?
– Щото вместо глави, ни управляват задници, Ганчо! Сами сме си виновни за всичко. Абе, ти знаеш ли, че след евтините лекарства и бензиностанции Магарешки щял да отваря и евтини гробища? Който гласува за него, ще има примоция за погребение с 50% намаление!
– Въх, недей! Още е рано да мислим за такива екстри, бе Спасе! Аз съм само на седемдесет и шест!
– Аз карам вече осемдесетата, но нали все някой ден трябва да помислим и за оня свят! На този не се наживяхме, барем на онзи нещо се уредим по-така…!
– То хубаво, ама…! Там сигурно пак американците ще са на лично място! Щото както е тръгнало… Абе, още като ми писаха двойка по география в пети клас, заради Колумб и тая пуста Америка, разбрах, че няма да мелим брашно с американците, ама нейсе! Ние сме хора прости! Че какво зависи от нас, а? Седим си тук и ту германците дойдат да ни освободят, ту руснаците след тях! Сега и турците нещо се канят пак да съжителстваме като преди! Иди, че им вярвай!
– Не се кахъри, Ганчо! Нашите управници ще ни освободят веднъж завинаги, от нас самите! Когото не успяха да прогонят, ще затрият с доболнична помощ или пресичайки на някоя пешеходна пътека. Данък на Топлофикация, на Енергото, на плаж не бива да ходим, не бива да притежаваме жилища и коли! Всичко им боде в очите, наборе! Докато не ни затрият до крак, няма да мирясат! Ти поживей още малко и ще видиш, как не могат да ни стигнат американците по всякакви простотии!
.