Ник Ханауър, Ерик Лю*
Повечето хора ще кажат, че радикалното либертарианство и комунизмът са пълни противоположности: първата идеология превъзнася личната свобода, а втората я заличава. Те обаче просто са огледални образи. И двете идеологии се опитват да отговорят на едни и същи въпроси и не успяват по сходен начин. Там, където бе възприет комунизмът, резултатът бе мъка, бедност и тирания. Ако крайните либертарианци изпълнят някога своите възгледи на практика, то това ще доведе до същата катастрофа.
Нека започнем с някои определения. Под радикално либертарианство ние имаме предвид идеологията, според която индивидуалната свобода стои над всички останали ценности. Под комунизъм – идеологията на крайна държавна доминация над личния живот и икономическата дейност. Част от радикалните либертарианци са страстни поклонници на Айн Ранд, които делят своите съграждани на производители, според модела на Джон Голт, и потребители, не и според Голт, който ги оприличава на обикновени паразити.
Някои, като братята Кох, са крайни защитници на интересите на едрия капитал, които преформулират икономическата политика в подкрепа на своята класа като “либертариански популизъм”. Други са последователи на сенатора от Тексас Тед Круз, чиято най-голяма мечта е да закрие държавата. Трети приличат на антиданъчния активист Гроувър Норкуист, който направи кариера, като се опитва да удави, смаже или удуши правителството.
Да, свободата е основна американска ценност и прекалено раздутата държава може да бъде вредна. При това е пълно с хора, които се самоопределят като либертарианци, най-вече защото подкрепят еднополовите бракове или осъждат следенето на гражданите от правителството. Проблемът не са тези социални либертарианци. Безпокоят ни нихилистично и антидържавно настроените либертарианци от школата на Кох, Круз, Норкуист и Рон и Ранд Пол.
Човешката природа
Подобно на комунизма, тази философия е погрешна в своето невярно разбиране за човешката природа, неразбирането как функционират обществата и пълния си провал да се приспособи към променящите се обстоятелства. Радикалното либертарианство приема, че хората са програмирани да бъдат само егоисти, когато в действителност сътрудничеството е връхната точка в човешката еволюция.
То също така твърди, че обществата са ефективни механизми, които не се нуждаят от правила и от правоохранителни органи, когато, всъщност, те са крехки екосистеми, предразположени към разпад и завладявани лесно от хората, които искат да живеят на готово. И либертарианството е фанатично сковано в своето настояване, че всички проблеми имат едно-единствено решение: намалете държавата!
Комунизмът се провали в три поразително подобни отношения. Той вярваше, че хората са брънки от веригата, изпълнени с желание да служат на пролетариата. Комунизмът прие, че обществата трябва да бъдат управлявани отгоре надолу като машини. И той също бе фанатично скован в своето настояване за една всеобхватна идеология, водеща до тоталитаризъм.
Радикалното либертарианство, ако някога бъде приложено на практика в мащаб, по-голям от един миниатюрен анлкав, също би било катастрофа. Ние използваме условното “би било”, тъй като тази идеология има един фатален недостатък: тя не може да бъде приложена в едно функциониращо общество. Какво биха могли да направят радикалните либертарианци, ако наистина притежаваха властта?
Президентът Рон Пол би управлявал с гневни изблици, като би закрил правителството и би отменил законите, които вече са били приети от Конгреса. Министър Норкуист би премахнал Службата за вътрешни приходи и прогресивното данъчно облагане, така че хората, които вече са богати, да бетонират своето предимство, като програмите, които поддържат една просперираща средна класа, биха били изличени. Вътрешната политика на Кох би изтрила екологичните стандарти за чист въздух и вода, така че замърсителите да могат да прехвърлят всичките си разходи на останалите хора.
Радикалните либертарианци биха били велики унищожители. Те не биха имали кой знае каква идея за съзидание и управление. Всъщност либертарианството намира израз в най-голяма степен в провалени държави като Сомалия.
Крайни позиции
Някои либертарианци ще твърдят, че ние излагаме аргументи срещу едно чучело и че никой сериозен последовател на тяхната философия не защитава крайните позиции, за които говорим. Обществената реакция на радикалните изявления на индивиди като Круз, Норкуист и Пол говори сама по себе си. Разумните хора обсъждат как най-добре да бъде регулирана дадена дейност или как правителството може да върши най-ефективно своята работа, а не дали изобщо трябва да има регулации и правителство. Алтернативата на този екстремизъм е една еволюираща смесица от свобода и сътрудничество. Връзката между социалното щастие и икономическия успех може да бъде изразена с камбановидна крива и “сладкото място” е далеч от краищата, било то на пълната свобода или на пълното подчинение на общността. Ето къде могат да бъдат открити истинското гражданство и здравият капитализъм.
Агенция Блумбърг
Истинското гражданство дава възможност на обществото да процъфтява точно поради причините, поради които комунизмът и радикалното либертарианство не позволяват. То е основано на една реалистична представа за човешката природа, която признава, че ние трябва да си сътрудничим, за да бъдем конкурентни на по-високо равнище. Истинско гражданство означава политиката да бъде променяна с цел приспособяване към промените в обстановката. Понякога правителството не е отговорът. Друг път обаче е.
Ако Съединените щати искат да продължат да се адаптират и еволюират, свободата не бива да е просто премахване на препятствия или възможност за пренебрегване на неудобните правила или ограничения. Свободата е отговорност. Комунизмът се провали, тъй като не позволи на гражданите да поемат отговорността за своето управление. Като проповядва индивидуализма над всичко останало, радикалното либертарианство прави същото.
Едно нещо е да се противопоставяш на натрапчивото следене от правителството или на прекомерния обхват на федералните програми, а друго – да призоваваш за премахване на самата държава. Нека изхвърлим радикалното либертарианство на бунището на историята, заедно с неговия братовчед комунизма.
* Ник Ханауър е основател или спонсор на десетки компании, основно в сферата на иновациите и новите технологии. Ерик Лю е бивш автор на речи и съветник за вътрешната политика в Белия дом при президента Бил Клинтън. Двамата са съавтори на книгата “Градините на демокрацията” (”The Gardens of Democracy”).
Източник: e-vestnik.bg/ БТА
