Искане за екстрадация на Желяз Андреев в САЩ породи протести в България. Желяз е с мярка „подписка“

Полицията в Добрич задържа преди няколко дни 29-годишния Желяз Андреев, по искане на властите в САЩ и по-точно заради раследване във Флорида, за нарушаване на ембаргото, наложено от САЩ на Сирия. Нарушаването е станало през доставката на части за самолети от гражданската авиация, ползвани от сирийските авиолинии, които според американските власти са замесени в терористична дейност. В периода май 2013 г. – април 2016 г. Желяз е бил служител в отдел „Продажби“ в българския офис на американската компания AW Tronics. Пред в. „Капитал“ Желяз Андреев разказва, че сирийският авиопревозвач е бил разработен като клиент, преди той да започне работа във фирмата. Както и, че позицията, която е заемал, не му е давала възможност нито да си подбира клиентите, нито да ги проверява. 

Тримата собственици на фирмата, в която е работил Желяз, са получили скромни присъди в САЩ за нерегламентирани сделки със Сирия и не е ясно какво са казали на разследващите за ролята на служителите си по случая. Това казва пред bTV Петър Петков – приятел на Желяз. „Нямаме никаква информация какви показания са дали собствениците на фирмата. Те са осъдени в Щатите на 2 години, малко по-малко от 2 години… три различни присъди за двамата братя и сестрата, които са собственици на компанията. Смятаме, че са сключили сделка с прокуратурата, защото присъдите са много ниски, в сравнение дори с минималните присъди, които се дават за тези обвинения” – казва Петков. За разлика от тях, ако бъде екстрадиран в САЩ, Желяз Андреев, който е бил на ниска позиция във фирмата, го грозят до 25 години затвор и глоба от $ 1 млн. и 250 хиляди. Петков казва още, че Андреев не е ходил нито в САЩ, нито в страни от Близкия Изток.

Желяз напуснал работа в AW Tronics през април 2016 г. Почти година по-късно той научил от бивш колега, че името му е сред обвиняемите за незаконна търговия със Сирия. По това време Желяз вече е бил служител на Луфтханза Техник София. На 16 март 2018 г. той е бил освободен от работа в Луфтханза, заради присъствие на името му е в Черния списък на Търговския департамент на САЩ.

Днес Окръжният съд в Добрич реши да освободи Желяз Андреев с мярка „подписка“. Въпреки решението на съда да го освободи, утре ще има протести пред Съдебната палата в Добрич и пред Съдебната палата в София. Хората, които подкрепят Желяз, ще протестират срещу евентуалната му екстрадиция. Както е известно, между България и САЩ има договор за екстрадация*, подписан през 2007 г. и ратифициран от Народното събрание през 2008 г. 

Коментар по темата:

Днес научих, че Меглена Тачева е министърът, подписал споразумението със САЩ за екстрадиране.

Сега, то че у нас до съда рядко стигат дела за екстрадиране, го видяхме в случая с Бююк и другите петима, които почти направо в чували ги натовариха и хоп, на границата, обаче да подпишем със САЩ, че щом поискат наш гражданин, и ние ще им го даваме, е потрес!

Момчето работило във фирма, която е регистрана в България, чиято фирма-майка е във Флорида.

Никой от шефчетата му ли не е разбрал какво прави Желяз?

Желяз е трябвало да откаже да работи ли?

Трябва ли Желяз да знае до кого и какво може да пише, щото за едни мейли е работата, а и защо софтуерът на компанията позволява да се работи с ембаргови стоки и страни? Ако не знае, защо? Ако знае, кой му е шефът, та не го е спрял?

Цецкините цецкотиквеновчета не си мърдат пръстта с някаква дипломация, нещо.

Нашият гълъб на мира, властелинът на Западните Балкани, покровителят на Турция и ЕС, се е скрил в неработещото капанче за мишки на Цацаров и не мъцва, а едно българско момче го грози екстрадиране в друга държава и присъда от 20 години.

Цацаров май пък е готов на всичко, та Законът „Магнитски“ да бъде замъглен от една подобна услуга, може би?!

Съдът, Цецке, е с вързани ръце, заради кадърността на българските министри, които за снимка с някой американец са готови и празен лист да подпишат.

Да се вземат в ръце Захариеви, Цецки и дебели гълъби, и да се разтичат малко, защото у нас не са останали много младежи, че да ги даваме, на който ни ги поиска.

Стела Николова

Текстът на Петиция в подкрепа на Желяз Андреев:

На 7 април 2018 г. Желяз Андреев бе задържан от МВР в родния му град Добрич заради искане от страна на САЩ за екстрадирането му. Към Желяз има повдигнато обвинение от Прокуратурата във Флорида с дата 24.10.2016 г. за участие в заговор за нарушаване на ембаргото на Сирия и за измама към САЩ. В периода май 2013 г. – април 2016 г. Желяз е служител в отдел „Продажби“ в българския офис на американската компания AW Tronics. Като такъв, той осъществява продажби на авиационни части на авиокомпании и сервизни центрове за самолети и хеликоптери от различни държави, сред които и на сирийската авиокомпания Syrian Air без да подозира, че подобна сделка е нарушение на ембаргото, наложено от САЩ на Сирия. Желяз, който е назначен на трудов договор по БЪЛГАРСКОТО трудово законодателство с компания, регистрирана в БЪЛГАРИЯ с централен офис в САЩ, никога не е уведомяван, че работи по чуждо законодателство и следователно не е действал със съзнанието, че нарушава закон, камо ли закон на чужда държава. Важно е да се отчете, че към момента на извършените продажби (септември 2013 г. – февруари 2014 г.) не съществува ембарго на ЕС и България със Сирия.

Желяз кандидатсва за работа в AW Tronics през сайта jobs.bg и след като е одобрен на интервю, стартира на позицията „Продавач Интернет Търговия“ – най-ниското ниво в йерархията на отдел „Продажби“. Задълженията му са да се свързва директно с клиенти по имейл и по телефон, с цел презентиране на продуктите и услугите на компанията и продажбата им. Както на Желяз, така и на всички останали служители на неговата позиция, компанията предоставя портфолиа от клиенти и техните контакти. Всички служители на тази позиция, в това число и Желяз, имат наложен норматив за брой обаждания и брой продажби, които да постигат на дневна база. Предоставеният набор от клиенти не е по избор на служителите. Американската компания не запознава служителите си със спецификите на тези клиенти или съществуващите регулации на САЩ с държавите, в които са базирани тези фирми.

Сирийските авиолинии са една от компаниите в портфолиото на Желяз. В рамките на няколко месеца той осъществява няколко сделки с този клиент, като повечето сделки са по време на 6-месечния му изпитателен срок.

В задълженията на Желяз (и на всеки друг служител на същата позиция) влизат:

– презентиране на компанията и нейните услуги;
– приемане на запитвания от клиенти;
– изготвяне на ценова оферта към клиента при наличие на търсените части (намерени на пазара от отдел „Покупки“), подлежаща на одобрение и корекция от прекия му ръководител;
– изпращане на оферта на клиента;
– обсъждане на офертата директно с клиента по телефон или имейл;
– получаване на поръчка от клиента по имейл
– последваща директна комуникация с клиента относно статуса на поръчката: изпращане на фактура по имейл и информация за пратката (товарителница) или обяснение при евентуално забавяне.

В задълженията НЕ се включват:

– оформяне или имането на какъвто и да е достъп до оформяне на митнически документи
– подготовка на пратката за транспортиране (нито документално, нито физически)
– изготвянето на фактура по сделката
– проверка на съществуващите регулации, наложени от САЩ или от която и да е друга страна на държави, в които са клиентите от портфолиото
– верифициране на спазването на гореспоменатите регулации при осъществяване на сделка.

На нито един от служителите на тази позиция, в това число и на Желяз, не им е провеждан инструктаж за ембарго и при постъпването им на работа в компанията никога не са им давани инструкции да НЕ работят с клиенти от определени държави. Нито един служител не е знаел, че трябва да е наясно кои стоки са с двойна употреба, кои държави са под ембарго със САЩ и как се оформят митнически декларации. При възникнали проблеми или забавяния с пратки, продавачите са в директен контакт с клиента и са длъжни да го информират за статуса на поръчката. Достъп до информация, свързана с транспортиране на пратката и изготвяне на фактура, служителите взимат от преките си ръководители и от Отдел „Логистика“. Те нямат системен достъп да следят подобна информация.

В резултат на осъществените през 2013 г. и 2014 г. общо 7 сделки със Сирийските авиолинии, Желяз се оказва обвинен в престъпление, предвиждащо осъждане от съда във Флорида на максимална присъда от 25 години затвор в САЩ и глоба от 1 250 000 щатски долара.

Желяз е на 29 години, роден е в Добрич. Завършил е Природоматематическа гимназия в родния си град и бакалавър специалност „Културология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Желяз напуска работа в AW Tronics през април 2016 г., а почти година по-късно научава от бивш колега, че името му е сред обвиняемите за незаконна търговия със Сирия. По това време Желяз вече е служител на Луфтханза Техник София. На 16 март 2018 г. е освободен от работа в Луфтханза, поради присъствие на името му в Черния списък на Търговския департамент на САЩ.

Въпросите са много:

– Защо Желяз трябва да бъде съден за това, че не е минавал обучения и инструктажи за законите на чужда държава, а просто е вършел работата си като останалите си колеги на неговата позиция? Защото е имал „късмета“ да му се падне този клиент?
– Как българските граждани, служители на международни компанииq са защитени от Държавата от подобно подвеждане под отговорност?
– И най-вече, ще застанем ли зад Желяз? Ще го подкрепим ли не само като приятел, син и брат, но преди всичко като българин?

Мариела Денчева

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Договорът за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати е сключен през 2007 г. между правосъдния министър в кабинета на Сергей Станишев Миглена Тачева и американския посланик в България Джон Байърли. Договорът е ратифициран е със закон от Народното събрание на Р. България на 23.04 2008 г. и влиза в сила от 21.05.2009 г. Според чл. 3 ал. 1 от този договор, Р. България няма право да отказва екстрадация на свои граждани в САЩ за: участие в организирана престъпна група, тероризъм, трафик на хора, сексуално насилие, трафик на наркотични вещества, корупция, убийство, тежка телесна повреда, поправка на парични знаци и на платежни документи, рекет, изнудване, незаконна търговия с човешки органи, отвличане и др. – изброени са 30 точки в ал. 1 от този член. Сред изброените престъпления, за които България се задължава да не отказва екстрадация, са дори „палеж“, „саботаж“ и „измама“. Последната точка 30 гласи: „приготовление или опит за извършване на някое от престъпленията, изброени в този член“. Според член. 5 ал. 2. от същия договор: „Екстрадиция няма да бъде отказвана само въз основа на това, че замолената държава има наказателна юрисдикция…“.