Делтапланеристът Стайко Иванов, който бе осъден за убийство на македонски гражданин, за което никога не се е признавал за виновен, е бил пребит в затвора в Пазарджик. Затова информират негови приятели във Фейсбук групата „Справедливост за Стайко Иванов“. Преди малко повече от месец вицепрезидентът Илияна Йотова отказа помилване на Стайко, който прави и гладни стачки, и който вероятно е жертва на съдебна грешка. Пазарджишкият затвор, където Стайко Иванов излежава 8-годишна присъда, е известен като един от най-страшните в България. В него излежават присъдите си много рецидивисти. Според приятелите на Стайко, пребиването му не е било случайно.
„Пребиха Стайко в пазарджишкия затвор, цигани съкилийници и без причина, вероятно по поръчка. В лечебницата е със сътресение на мозъка, комоцио. Каза, че ако го върнат в килията, ще го убият. Трябва да се премести в друг затвор, а институциите и медиите се ослушват.“ – това пише във Фейсбук групата, създадена в подкрепа на Стайко.
Историята на „Човека-птица“ Стайко Иванов е описана в сайта Letene.com по следния начин:
„Историята на Стайко Иванов е типичният пример как да се окажеш в грешния момент на грешното място може да погуби живота ти.
В момента делтапланеристът от Кърджали Стайко Иванов е в един от най-ужасните затвори в страната, този за рецидивисти в Пазарджик, където излежава присъда за деяние, което по твърдения на всички, които го познават, не е извършил. Единствената му надежда доскоро беше президентската институция, към която адвокатът му се обърна с молба за помилване преди месеци, и от която получи отказ.
Но ето накратко историята на Стайко:
На 11 май 1997 г., преди повече от 20 години, шофьор на македонски микробус качва на автостоп Стайко, който се прибира от Пловдивския панаир, където е бил на изложение на авиационна техника. По-късно македонският шофьор качва и друг стопаджия. Според показанията на Стайко Иванов, мъжът вади пистолет и стреля в главата на шофьора, вследствие на което което микробусът тежко катастрофира.
След катастрофата мъжът побягва, а Стайко е ранен от удара. Дошлите на място полицаи мислят, че става дума за обикновено ПТП и не вярват на твърденията на Стайко, че в микробуса се е стреляло. Не извършват и необходимите за случая следствени действие.
По-късно обаче, когато става ясно, че се касае за убийство, основен обвиняем по делото става не друг, а Стайко Иванов. Оръжието на престъплението никога не е открито, не е открита и гилзата. Липсва какъвто и да било мотив на Стайко да извърши такова престъпление.
Така Стайко прекарва месеци в следствения арест, делото се точи с години, а криминалистите не успяват да намерят нито мотив, нито доказателства, че Стайко Иванов е извършител на престъплението. Вследствие на това, през декември 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него поради липса на доказателства. Стайко е освободен.
През 2006 година обаче, кърджалиецът завежда дело срещу държавата заради неправомерното му задържане. Отговорът на държавата – ново дело срещу него и присъда от 8 години, след като отдавна вече всички доказателства по случая са унищожени.
Убеден в невинността си, Стайко бяга от България и с години се укрива в Италия, после търси убежище в Черна гора и Беларус. След това обаче е заловен и екстрадиран в България, и от 21 декември 2016 г. той отново е в затвора.“
